0
385

Кралицата е мъртва, да живее кралицата

rob2
Photo by Ken Howard/Met Opera

„Роберто Деверьо“ от Гаетано Доницети е новата перла в короната на Метрополитън опера. Благодарение на програмата „На живо от Ню Йорк“ ще я гледа и публиката в София на 16 април от 20 часа в Синема Сити.

­­­­­­

Сондра Радвановски беше трикратно коронована през този сезон на сцената на Метрополитън опера, при това триумфира като истинска кралска особа в поредица от роли, които само най-смелите си пожелават. От есента на 2015 г. досега американската прима изигра успешно Ана Болейн, погубена от съпруга си Хенри VIII, Мери Шотландска в „Мария Стюарт“, сега наред е Елизабет I и историята за любовта й към Робърт Деверьо, граф Есекс. „Роберто Деверьо“ е последната опера от трилогията на Гаетано Доницети, посветена на кралици от династията на Тюдорите. Тази трета роля поставя Сондра Радвановски в историята редом с Бевърли Силс, която единствена през 70-те години на миналия век е имала куража да изиграе трите кралици в един сезон.

Критиците не пестят суперлативи за триумфа й:

Сондра Радвановски постига с гласа си дивата свобода, от която героинята й се е отрекла, и прави нещо прекрасно дори от нейната безпощадност и разкаяние. Гласът й е едновременно от кадифе и стомана и докато показва висш пилотаж във височинните акробатики на вокалната партия, тя придобива все повече увереност в своята непогрешимост, четем в New York Times.

rob1
Photo by Ken Howard/Met Opera

За двама от сценичните партньори на Сондра Радвановски ролите в тази съвсем нова постановка на Мет са дебютни – харизматичната латвийка Елина Гаранча, която е добре позната на нюйоркската публика от 2008 г. насам и която показа сериозните си артистични качества като Кармен от операта на Бизе, изиграва Сара, влюбената херцогиня на Нотингам – „толкова пленително, че кара самосъжалението да изглежда почти привлекателно“ (New York Magazine). В ролята на графа на Есекс и фаворит на кралица Елизабет I се превъплъщава Матю Поленцани – елегантен и като глас, и като сценично присъствие американски тенор, когото гледахме по-рано през сезона в „Ловци на бисери“ от Бизе. Солистичният състав допълва полският баритон Мариуш Квиечен, познат ни също от „Ловци на бисери“, а тук той е  обърканият, ревнив и мамен от съпругата си херцог на Нотингам.

Този солистичен dream team е буквално в ръцете на диригента Маурицио Бенини. Италианският маестро е определян като специалист по Доницети и за пореден път става ясно, че Питър Гелб – интендантът на Метрополитън опера, залага само на изпитани имена. Бенини е дирижирал досега над 160 спектакъла в престижния оперен театър, при това веднага се забелязва, че голям процент от заглавията в репертоара му са опери на Гаетано Доницети: „Любовен еликсир“, „Дон Паскуале“, „Лучия ди Ламермур“ и по-рано този сезон – премиерата на „Мария Стюарт“ със Сондра Радвановски в главната роля.

Шотландецът Дейвид МакВикар – рицар на Британската империя и на френския Орден за изкуства и култура, все за заслуги към операта, е може би най-добрият избор като постановчик на „Роберто Деверьо“. Така той завършва трилогията на Доницети, фокусирана върху кралиците от династията на Тюдорите, и извървява целия път заедно с изпълнителката на главните роли Сондра Радвановски. Сър Дейвид определя примадоната като „една от най-изявените пеещи актриси на нашето време“. А цялостната му концепция е по-скоро класическа, с почит към т.нар. Якобински театър в края на английския Ренесанс и Елизабетинската епоха. Той изгражда сценографията си заедно с автора на костюмите Мориц Юнге в тежък черно-златен ренесансов стил – красиво и достолепно. Костюмите, особено роклите на кралицата, са достойни за холивудска историческа продукция. Впечатляващ е и гримът, който състарява постепенно изпълнителката на главната роля – според либретото на Салваторе Камарано Елизабет I е над 60-годишна, когато се влюбва безнадеждно в граф Есекс – млад и красив благородник.

Доницети пише операта „Роберто Деверьо“ през 1837 г., в рамките на около месец, при това в период, когато е връхлетян от лична трагедия – умират две от децата му, скоро след това и младата му съпруга. Премиерата е на 29  октомври в театър „Сан Карло“ в Неапол, по чиято поръчка творбата е създадена. Успехът ѝ добавя постановки в много европейски оперни театри, но после заглавието изчезва от афишите за повече от век. Възраждането му започва пак от Неапол през 1964 г., а през годините паметни остават изпълненията на Лейла Генджер, Монсерат Кабайе и Бевърли Силс.

Сегашната нова постановка на Метрополитън опера имаше премиера на 24 март – датата, на която през 1603 г. умира кралица Елизабет I. Прякото излъчване в над 3000 киносалона по целия свят е на 16 април от 20 часа в Синема Сити, благодарение на фондациите „Америка за България“ и Международен театрален фестивал „Варненско лято“.