0
3358

Кралят на унгарската циганска цигулка в София

Роби Лакатош, един от най-великите цигулари на нашето време, изнесе концерт в зала 1 на НДК на 14 декември.

Концертът е със собствената му група от виртуози и с Оркестъра на „Класик ФМ“. Лакатош е потомък на една от най-големите цигански музикални фамилии в Унгария и възпитаник на Консерваторията „Бела Барток“. В дългата си музикална кариера е свирил в най-различни жанрове, формати и конфигурации – със самия Стафан Грапели, с Бирели Лагрен, с японския майстор на инструмента шамисен Шиничи Киношита… Откривател на Лакатош за голямата сцена е самият Йехуди Менухин. А ние се свързахме с Роби Лакатош непосредствено след провеждането на един нов конкурс за цигулари, чийто патрон е самият той. Преводът на интервюто е на Светлана Колева. 

Нека да започнем с първия ви детски музикален спомен. Какъв е той?

Много интересен въпрос. Мисля, че е откогато бях на 6 години и за първи път стъпих в музикалното училище. Баща ми ме заведе. По онова време беше много трудно човек да бъде приет да учи за цигулар, а два месеца по-късно се проведе училищен конкурс, на който пожънах голям успех. Тогава за първи път усетих вкуса на успеха. За мен това беше изключително важно, защото за едно малко дете винаги е от голямо значение да спечели. Така че това ми е най-важният спомен, този първи концерт.

Кога и как открихте своя собствен „глас“, своя начин на изразяване?

Това, разбира се, се случи по-късно, когато попаднах в Белгия малко преди да навърша 20 години. Заминах, защото за първи път ми се отвори възможност да съставя група, и получих тримесечен договор там. Събрах първата си група и заминах за Белгия да свиря. Там нещата бяха съвсем различни, направих промяна. Изминали са вече 35 години откакто сключих този тримесечен договор. В Белгия започнах да свиря различна музика и там се установих да живея.

По-лесно ли е или по-трудно, когато си наследник на такава силна традиция, както е във вашето семейство?

Много по-лесно е, разбира се! Това е нещо много хубаво. Пряк потомък съм на Янош Бихари и това е чудесно, защото той е бил прекрасен музикант и велик композитор. Интересното е, че по онова време е свирел един нов стил и вероятно затова сега всички казват, че аз, бидейки негов потомък, също свиря в съвсем нов музикален стил. Това според мен е фантастично!

Съчетавате класическа музика, джаз, унгарска циганска музика и т.н. и си сътрудничите си с най-различни музиканти. Как се създава общ свят с такива музиканти, които са представители на също толкова ярки традиции?

Тук за мен винаги е било от голямо значение пътуването – да отида да свиря в страна или на място, където не съм бил. И винаги съм се опитвал да опозная местната култура. Така различни стилове отдавна са станали част от нашата музика. Например вземаме много от тангото. Последно в музиката ни навлязоха индийски елементи, защото направих едно турне в Индия, а преди това не бях свирил индийска музика. В продължение на три седмици свирих с индийски музиканти, записахме и албум. Оттогава неизменно използвам индийски мотиви в нашата музика и се получава нещо много интересно. И някак си навсякъде се получава така, например в Испания с фламенкото. Слушаме музика и свирим заедно с фламенко музиканти и в резултат се появяват фламенко елементи в нашата музика. Така тя може да стане много цветна.

© Lakatos

Търсите повече подобията или различията?

Търся разликите, разбира се, различните начини, по които може да се изсвири нещо. Те представляват съвсем нов начин на мислене и това ми е по-интересно. Разбира се, към това се добавят и познанията на музикантите за инструментите.

Какво можете да ни разкажете за познанството си с Менухин?

Свирехме в ресторант Les Atéliers de la grande Ille в Брюксел в продължение на 14 години.  Менухин беше в Брюксел за 80-ия си рожден ден в музея Palais des Beaux-Arts и дойде да ме посети, защото вече беше чувал много за мен. Така се запознахме и оттогава насетне всеки месец идваше при нас. Винаги се чувстваше много добре и веднъж ми каза, че много пътува по цял свят и навсякъде ме познават, но само в музикантските среди. А за съжаление публиката не ме познава. Тогава ми предложи да направим нещо заедно и ме ангажира за три съвместни концерта – един в Париж и два в Брюксел. Стана мой ментор и оттогава започна моята „медийна кариера“ – оттогава започнах да получавам договори, да пътувам, да концертирам и да записвам албуми. За мен това беше изключително важно.

А ако погледнем към непосредственото настояще… На този етап от музикалната си кариера сигурно знаете много за музиката и за себе си. Но има ли моменти, в които все още изненадвате себе си?

Естествено, когато човек отива на ново място, винаги има нови неща. Много интересен беше например първият международен  конкурс за импровизация на цигулка, който се проведе тази събота и неделя в Будапеща. Това беше и първият конкурс „Роби Лакатош“, създаден по моя идея, който премина с огромен успех. Срещнах се с младежи, които бяха дошли за конкурса. Осемте финалисти, които избрахме, бяха много талантливи и с разнообразен произход  – от Мексико, САЩ, Германия, Полша и разбира се, Унгария. Такъв импровизаторски конкурс не се беше провеждал никога преди това, беше първият по рода си в света и наистина чухме много разнообразни и „пъстри“ изпълнения. Беше много интересно за всички ни.

Ние тук имаме известни познания и за унгарските, и за ромските традиции в музиката в Централна Европа. Какво е най-важното нещо, което не знаем ние, чужденците, за тази музика?

В България не вярвам да липсват познания, защото в България се свири много циганска музика, доколкото знам. Също така българската музика е фантастична и според мен фолклорът ви е един от най-трудните за изпълнение. Аз много обичам българската музика. Българската народна музика е чудесен пример за балкански фолклор. А разликата е в това, че унгарската циганска музика се е откъснала от ориенталското, бидейки в Австрийската монархия, където се е свирела много виенска музика. Заради това в известна степен се е превърнала в салонна музика. По този начин унгарската музика е придобила и една класическа страна. Изпълнителите на унгарска циганска музика винаги са свирели много класическа музика, така както го е правел още Бихари, който е свирел за императора във Виена.

Западният цигански джаз, синти или мануш музиката, също и важна част от вашата музикална история. Когато свирите музиката примерно на Джанго Райнхарт  и на Стефан Грапели, кое е най-характерното „източно“ нещо, което добавяте от себе си?

Честно казано, няма много какво да се добави към тяхната музика. Със Стефан Грапели имам албум, свирили сме заедно. И той беше прекрасен човек като Йехуди Менухин. Когато за първи път излязох в чужбина в средата на 80-те, това беше първият стил, който усвоих – музиката на Джанго Райнхарт. И до ден днешен много често свирим тази музика. Това е типична френска циганска музика. В Америка я наричат паневропейска циганска музика или френски мануш стил. Това е една наистина много добра музика и може да се комбинира с всичко. И Джанго Райнхарт, и Стефан Грапели са вграждали различни елементи, защото са свирели много руски мелодии, например „Очи чорние“, много творби на Дунаевски в неговия стил и по същия начин и ние можем да смесваме елементи. Наистина е чудесна и многолика музика!

Днес повече композирате или повече се обръщате към старите майстори – Брамс, Манчини, Грапели?

Всъщност обичам и двете. Но също така смесвам старата музика с нова, модерна музика. Това като идея изглежда много интересно и след време действително става интересно. Наистина много обичам да свиря стари песни! И разбира се да ги смесвам с модерна музика.

Има ли съвременен цигулар, с когото бихте направили дует с удоволствие? Може да е световноизвестен, или съвсем непознат…

Има страшно много, разбира се, страшно много. Всъщност съм свирил с много цигулари. В момента имаме една идея, която може би ще се осъществи догодина, но все още не е на сто процента сигурно – да запишем албум с Дейвид Гарет. Мисля, че би се получило много добре, защото той е наистина прекрасен цигулар.

Има ли място – концертна зала или страна, или ситуация, в която още не ви се случвало да свирите, а бихте желали?

Това също е много интересен въпрос. На много места вече съм свирил по света. Има един голям град, в който все още не съм свирил, това е Атина в Гърция. В София също не съм бил, но слава богу най-сетне ще  имаме концерт, за което много се радвам.

Каква програма сте подготвили за концерта в София?

Тъй като идвам за първи път, бих искал да представим много пъстра програма, в която наистина да има всичко. Като започнем от циганската музика, ще я съчетаем с класика, с джаз, с всичко. Така че наистина ще е многоцветна и много ще ви хареса. Не просто го мисля, а съм сигурен!

Бихте ли ни разказали повече за музикантите, които идват с вас?

Идвам с отлични музиканти! Контрабасистът ни например ще пристигне от Брюксел, казва се Янош Шевалие и е много добър. Пианистът ни е наистина страхотен – Роберт Сакчи Лакатош, син на големия пианист Бела Сакчи Лакатош и също виртуоз. От Виена ще пристигне цимбалистът ни Ласло Рац. Втора цигулка е Ласло Бони, ученик на баща ми, с когото се познаваме и свирим от около 40 години. А китаристът ни е Ласло Балог, който е син на предишния ми китарист. Така че с всеки един от тях имам някаква връзка. Наистина се е получил прекрасен оркестър, защото е много трудно да събереш шестима музиканти, всеки от които свири отлично и циганска музика, и класическа, и джаз, а за мен това е много важно.

Превод от унгарски Светлана Колева