Представяме съставите на Софийската филхармония. Мария Яковчева, Елена Механджийска, Неда Атанасова, Росица Павлова-Инджева, Милена Гюрова са ансамбъл „Бела воче“ към Филхармонията. Съставът получи номинации за наградата Музикант на годината през 2015, 2018, 2019 и 2022 г.
Разговорът с ансамбъл „Бела воче“ започва от избора на име. „Преди доста години бях на едно прослушване във Виена и професорът, който ме чу, каза: „Бела воче, бела воче“. Беше много мило. А когато решихме с момичетата да направим ансамбъл за камерно музициране, Явор Димитров, който тогава беше директор на Филхармонията, веднага поиска да му дадем име. Първото, което ми хрумна, беше „Бела воче“ – разказва Елена Механджийска, а Неда Атанасова допълва, че първият им концерт е бил на 26 октомври 2014 г. Включва се и Роси Инджева, която си спомня, че началният тласък е дошъл след едно прослушване. „Неда стоеше отстрани и след като свършихме, каза, че заедно с пианистката Маргарита Илиева трябва да направим концерт с камерни изпълнения“.
„Те пяха прекрасно на това прослушване. Беше на 9 декември 2013 г. и след това, през януари, получихме одобрението на директора. Той много се зарадва, защото такова нещо не беше правено. Явно на колегите не е хрумвало, че може да има камерен вокален състав към Филхармонията“ – разказва Неда.
„Беше вечер на испанската музика – допълва Елена – един съвсем класически концерт. Всяка излизаше и си изпяваше песните. След това решихме да разчупим обстановката и да направим нещо, което другите не правят.“
Тук настъпва малка суматоха и всички единодушно си спомнят, че още на първия концерт красивата обстановка в камерната зала „България“ е била обогатена с цветя. За втория концерт добавят и специални дрехи, осигурени от Есил Дюран.
В първия си сезон групата подготвя само два концерта, като с всяка следваща година те се увеличават. „О, не е само това – прекъсват се една през друга. Има и много извънредни, които идват като специални участия. Ето за 3 март в маратона на българската музика имахме дори няколко участия – като „Бела воче“, заедно с Националния филхармоничен хор и с оркестъра… Бяхме включени и към поредицата „Музиката на Европа“. Направихме вечери с песни от Беларус и Украйна. Толкова красиви пиеси намерихме. Бяхме поканени и за един прекрасен концерт с корейска музика. Ръководството има доверие в нас и знае, че ние имаме готови програми. Изваждаме една и тръгваме.“
Освен подкрепа от Софийската филхармония певиците от състава, които са много активни и в социалните мрежи, търсят път към бъдещата си публика. Имат хубава визия, промо клипове. Участват и на фестивали. Казват, че са получили покана от „Дни на музиката в Балабанова къща“ в Пловдив. „Пяхме и в Шумен през 2018 г., на конкурса за камерно пеене „Панчо Владигеров“. Бяхме с програма „Моцарт“.“
Квартетите имат примариус, в другите състави някой е водещ при вземането на решения. Интересно как е при тях? Как се разбират? Всички сме лидери – смеят се момичетата, като се допълват една през друга. „Разбираме се. Идеите са общи. Когато ни хрумне нещо, го споделяме. Винаги има какво да се добави, нещо да се махне. Когато има цел, по-висша от твоите индивидуални предпочитания, нещата се движат.“
Роси Инджева: „Целта, която имаме, ни държи, трябва да продължим това, което сме започнали. Ентусиазмът е важен, но да бъдеш последователен в работата, която си започнал, е съвсем друго.
Елена Механджийска: Колкото по-добре се справяме, толкова по-трудно става, защото очакванията към нас се увеличават и трябва поне да се задържим на предишното ниво. А ние искаме да вървим напред и става все по-трудно. Но по този начин се развиваме и мисля, че публиката разбира това.
Как обаче репетират? Имат ли „странично ухо“?
Мария Яковчева: Работим с пианиста Стефан Врачев, а и ние самите сме си коректив. Слушаме се една друга. Записваме се. Това е много важно, както и да си имаме доверие, защото не всеки непрекъснато е блестящ. В началото не беше така, но все повече става.
Роси Инджева: Това се отнася само за музикалната страна. Иначе имаме режисьор.
Елена Механджийска: Когато някой поеме тази отговорност, ти си гледаш само пеенето. При нас е много сложно, защото няма кой да каже: „Ти трябва да направиш това, ти онова…“. Губим много енергия да организираме нещата. Но това е проблем само от една страна. От друга, влагаме много чувства във всеки един концерт.
Неда Атанасова: Това пък акумулира други качества у нас, прави ни много по-будни да знаем какво всъщност търси публиката, какво ние да предложим, какво от себе си да вложим. Няма друг вокален солистичен състав, който да се е запазил толкова дълго, и това дължим на Софийската филхармония – възможността да репетираме, да каним когото пожелаем, в рамките на разумното, разбира се.
Роси Инджева: При всеки оперен спектакъл се знае кой каква роля изпълнява и може да бъде заменен, тъй като ролите са изписани. При нас това е невъзможно. Откакто започнахме да пеем с мизансцен, пеем без ноти и да са здрави нашите две по-млади приятелки Мария и Неда, които веднага се включват в заместването.
Развитието на състава продължава по линията на тематичните концерти. След първия, испански, следват концерти с песни, вдъхновени от фолклора, със стихове на Хайне, на Шекспир. Първият смел опит да разиграят това, което изпълняват, е през 2016 г. с „Италия бела“. Канят и режисьор – Елза Лалева. „Но „Кабаре модерн“ ни хвърли в дълбокото. Това е и най-трудната ни програма досега“, обясняват изпълнителките. Поканили хореографката Мария Крънчева: „Тя да танцува, а ние да си пеем. Накрая се оказа, че всяка песен има своя хореография. Ако не пеем, ние танцуваме. След като представихме „Кабаре“, видяхме, че можем“ (смеят се).
От пет години към състава се присъединява и Милена Гюрова, която добавя нови идеи. Нейни спектакли са „Ла донна е мобиле“, „Живот човешки“, посветен на Мими Балканска, „Влюбеният пилигрим“ с режисьор Валентин Ганев.
Концертът през февруари отново се наричаше „Италия бела“. Правили са го три пъти и винаги е различен. Гостува им и актьорът Даниел Цочев.
„Имахме и концерти онлайн през пандемията, но беше много странно да пеем в празна зала. Знаехме, че има стрийм, че се гледа, но беше необичайно. Трябваше да го направим. А и се сплотихме.“
Питам ги дали е лесно да намерят ноти за определените теми. Те ми обясняват, че търсят усилено. Разчитат и на личните си архиви. Сътрудничат си и с други състави на Филхармонията.
Мария Яковчева: Направихме Бах с квартет „Фрош“. Беше много трудно, защото ние пяхме всички кантати наизуст. Но със сигурност пак ще повторим през есента.
Неда Атанасова: Бах липсва в концертния живот.
Мария Яковчева: С „Кварто квартет“ толкова добре се получи. Когато не можеш да включиш цял хор, ние сме много подходящи.
Неда Атанасова: Ние имаме програма от най-ранните музикални епохи, от Монтеверди до ХХ век.
Роси Инджева: Румен Бояджиев писа специално за нас и има още идеи. Искаше и нещо като мюзикъл да направи.
Мария Яковчева: Всички се ентусиазират, когато са с нас. Много е хубава атмосферата, нали момичета!
Елена Механджийска: Имахме участия във „Врана“. Правихме концерти и с „Кварто квартет“, със Славил Димитров, с квартет „Филхармоника“. Тогава Славил беше направил аранжиментите. Имахме идеи и за други концерти, защото мястото предполага по-различен поглед, но за жалост там вече не се правят концерти.
Мария Яковчева: В „Квадрат 500“ направихме „Летни нощи“, което беше мечта на Роси. Тя имаше два цикъла на Берлиоз и на Доницети.
Елена Механджийска: Инвестираме във визията си, правим всичко, което се налага, защото публиката изисква продуктът да е красив.
Роси Инджева: За цветята ни се грижи едно бутиково магазинче, което абсолютно безвъзмездно украсява сцената ни.
Следващият концерт на „Бела Воче“ е на 29 април – „Кабаре модерн“, което ще възстановят. Там участва и Стефан Вучов – балетист от „Арабеск“, който е главно действащо лице.
Елена Механджийска е ученичка на проф. Мила Дюлгерова. Специализира във Виена при проф. Теодоре Кореси и при Елена Филипова. Участва в спектакли и концерти на Софийската и Русенската опера. Има и камерни изяви с пианистката Маргарита Илиева на фестивала „Пианисимо“, както и с Ростислав Йовчев и Доач Бездюз.
Росица Павлова-Инджева завършва оперно пеене в Националната музикална академия в София, в класа на доц. Ирена Бръмбарова. Специализира с Анита Черкуети в академията „Борис Христов“ в Рим. Участва в спектакли на Софийската опера, изнася камерни програми с проф. Благовеста Константинова. В момента е част от НФХ „Светослав Обретенов“.
Мария Яковчева завършва НМА с пиано при проф. Милена Моллова и пеене при доц. Констанца Вачкова. Сценичният ѝ дебют е в Бургаската опера като Микаела от „Кармен“ на Бизе. В момента е в състава на НФХ „Светослав Обретенов“, канена е и за солистка в различни кантатно-ораториални произведения със Софийската филхармония.
Неда Атанасова е ученичка на проф. Мила Дюлгерова. Специализира в майсторски класове с Мати Пинкас, Анна Томова-Синтова, Михаил Ангелов, Александрина Пендачанска. Репертоарът ѝ включва роли от опери, мюзикъл, камерни песни.
Милена Гюрова завършва балетното училище в Берлин и работи в балетната трупа в Кемниц, впоследствие изучава оперно пеене в Маастрихт. Специализира в майсторски класове с Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Рудолф Янсен. Има ангажименти във Виенската опера, а от 2010 г. е канена за спектакли в Софийската опера и в Музикалния театър „Стефан Македонски“. През 2005 г. е обявена за Музикант на годината в категорията „Дебют“.
