0
2552

Красотата на старите пътеводители

„Алманахъ – пътеводителъ на Пловдивъ и околностите му“, фототипно издание, изд.„Класика и стил“, 2018 г.
„Илюстрован джобен пътеводител на София и околността 1919 г.“, фототипно издание, изд.„Класика и стил“, 2018 г.

Няма книги, които да остаряват по-бързо от пътеводителите. Всички правила, упътвания, съвети и дори описания на пътища и пътеки – няколко години по-късно, вече са се променили. И нищо не е същото – градовете не стоят на едно място – театрите сменят имената си, хотелите затварят, банките фалират, шапкарниците стават златарски ателиета, пътищата се променят, а пътеките обрастват.

Само че не всеки път е така. Понякога с тези книги можем да възстановим миналото – картина по картина, улица по улица, история по история. Това може да се случи с две издания – „Алманахъ – пътеводителъ на Пловдивъ и околностите му“, издаден през далечната 1928 г., и „Илюстрован джобен пътеводител на София и околността 1919 г.“. Излизат днес почти сто години по-късно, след първото им отпечатване. И двете книги са съвместен проект на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Фондация „Пчелен кошер“.

Става въпрос за хубави фототипни издания, пълни с илюстрации, с реклами на хотели, сапунени фабрики и дюкяни, които от един век насам вече не съществуват, с менюта на бирарии и кръчми, със реклами за откриване на нови гладачници, книжарници и тютюневи фабрики в София и Пловдив. А по страниците им можем да видим не само списъци на книжарите и банките, вестникарските агенции и дрогериите, политическите организации и партийните клубове, но и рекламни карета и съобщения за отваряне на нови кабинети на лекари-специалисти с дипломи от Мюнхен и Виена. От времето, когато телефоните в София например са били трицифрени. Ето как звучи една реклама от 1919 г.:
Малиновъ и ягодовъ чай.
Чудесно полезенъ напитъкъ. Нема нервозность, нема безсъние. Употребява се като китайски чай, само нема неговите вредни свойства. Особено е полезенъ за старци, слаботелесни и деца. Всеки, който е вкусилъ отъ този чай, не пие вече китайския.
Главенъ депозитъ за цела България у Н. Беловеждовъ и С-ие – София, ъгъла на ул. Ангел-Кънчевъ и Денкоглу. На дребно у всички аптеки, дрогерии и бакали.
Телефон 734.

И понеже става въпрос все пак за пътеводител –  има и полезна информация, която предупреждава читателя, че блъсканицата на единствената гара в София е голяма, защото макар и сравнително нова, сградата вече е тясна за града. Особено вечерно време тълпата пред гарата е огромна, а пред гарата новопристигналите ги посрещат хотелиери и файтонджии с различни маниери. Но Вие не се смущавайте. Приберете си багажа и потърсете изхода, който пада на горната страна на гарата. Тамъ обикновено пазятъ стражари, по които може да се ориентирате.

А забележителности, които днешните пътеводители препоръчват, са включени и тук – Боянският водопад, паметникът на Васил Левски, Руската църква, минералните бани в центъра на София. С тази разлика, че по онова време минералните бани в централната част на града са две – стара и нова, като е посочено, че вече се строи и новата баня, която ще бъде красива и просторна, поне ако се съди по строежа на монументалната сграда.

И щом е пътеводител – няма как да се мине без маршрути. Има подробни описания как да се стигне до Княжево, Горна Баня или Панчарево, с тази разлика, че днес почти нито един от ориентирите, които са посочени, не може да се използва.

 „Алманахъ – пътеводителъ на Пловдивъ и околностите му“ пък е двуезичен справочник – на български и френски език. Пътеводителят включва исторически справки, географско описание, бележки за климата и „санитарното благоустройство“ на Пловдив и на по-големите градове в областта – включително описание на  Карлово, Казанлък, Борисовград (днешен Първомай), Татар Пазарджик (вече само Пазарджик), Хасково, Станимака (днешен Асеновград) и Чирпан.

Посочено е, че тепетата, които се издигат насред Пловдив, са амфиболиносенъ гранитъ, отличенъ камък за градежъ, постилане на улици и за цокли на третоари и именно за това Бунарджика, Сахатъ тепе и Джендемъ тепе (в подножието на последното е каменоломната фабрика на „Изида“), както и Марковото тепе са кариерите, отъ гдето се доставятъ камъни за целия Пловдив и околностите му и по този начинъ тези тепета непрекъснато се сриватъ.

По онова време Пловдив окръг има земеделски характер и жителите от крайните квартали на града се занимават със земеделие и скотовъдство, посочва пътеводителят. А голяма част от Пловдив окръг е „засета съ нивя, лозя и градини, и отъ тук се изнася през целата година зеленчукъ за София и царството.“ А един от най-важните отрасли е „оризосеянето“, защото това растение в пределите на царството, вирее само в Пловдив – около 3 хиляди хектара и много малко в Кочериново и Кюстендилско.

Ако съдим само по този пътеводител – градът е жив, пълен с живот, откриват се нови банки, строят се хотели и ресторанти, занаятчийниците и фабриките се рекламират, отварят са адвокатски кантори и по онова време в Пловдив има 11 консулски служби на големите държави.

Но ето и как е изглеждал Пловдив през 1928 г. – по онова време градът е без общо електрическо осветление и градска електрическа мрежа, но пък пътеводителят ни съобщава, че това ще се промени, защото предстои да се завърши електрическата централа „Въча“ и в края на 1927 г., вече е утвърден търг за електрическата мрежа на Пловдив.
В Пловдив по онова време има 107 „медицински лекари“ – 24 на държавна служба и 8 военни, 28 зъболекари и 37 акушерки и 13 аптеки – една от които градска. Градът се гордее с Антималаричния институт за борба с маларията, главно „върлуваща из оризовите чалтъци“.
Градът има водопровод от оловни тръби, прекарани през 1890 г. по инициатива на тогавашния „енергиченъ кметъ Хр. Дюкмеджиевъ“. Водата е „заловена“ от Сотирска река, която идва от Родопите и има филтри за почистването ѝ.
Посочено е, че Пловдив е без модерна канализация, но това не е голям проблем, защото тук-там има канали, някои останали от римско време, други – от турско, а благодарение на наклоните на тепетата и цялата наклонена площ на града, пък и на близостта на река Марица, „нечистотиите и дъждовната вода лесно изтичатъ и градътъ е чист.“

Уж, незначителни факти, малки подробности, големи реклами или почти незабележими малки рекламни съобщения, но всичко това не просто ни дава информация за миналото, но и ни позволява да видим градовете по различен начин, да надникнем още веднъж в онова, което не е оцеляло.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияДелегацията
Следваща статияВръзката между учителя и ученика е нещо свято