0
3719

Красотата ще спаси света

Булевард „Патриарх Евтимий” е затворен, защото се изгражда спирка на метрото. По булеварда няма автомобилно движение. Но няма също и пешеходно движение. Откакто улицата е пуста, опустяха и тротоарите. Постепенно обезлюдяват и магазините. На витрините на повечето от луксозните магазини по булеварда вече са залепени обяви, че се дават под наем. Булевардът се обезлюдява пред очите ни. Защо? Причината не е, че тротоарите са стеснени. Те и така са достатъчно широки. Като че ли има даже предимство – няма го натовареното движение по булеварда, няма ги шума, праха, отровните газове. Но е пусто.

Причината е в грозните тараби, които ограждат строежа. Неприятно и отблъскващо е да вървиш покрай тях. Потискащо е. Минувачите се чувстват оградени. Ограждащите ламарини създават чувството, че е едва ли не военно време, че бързо трябва да намериш убежище, за да се спасиш, че покрай тази неугледна гледка можеш да минеш само на прибежки и то единствено при крайна необходимост.

Грозотата прогони хората.

Красотата ще спаси света – тази фраза на Достоевски се разбира най-добре, ако бъде изречена в обратен вариант – грозотата ще погуби света.

Неотдавна се вдигна голям медиен шум около българския ром, който ритна в гръб едно момиче в берлинското метро. Слава Богу, момичето не си разби лицето, не си счупи крак или ръка, отърва се само с уплахата от внезапния удар в гърба, която едва ли някога ще я напусне. Бруталната постъпка превъзбуди общественото мнение, превърна се в централна тема на коментари за няколко поредни дни.

С какво тази постъпка така отврати света? На фона на близкоизточната война и страданията, които стотици хиляди хора ежедневно понасят от нея, тази постъпка е нещо нищожно.

Но тя е смайваща, стъписваща, плашеща, отблъскваща, омерзяваща с бруталната си грозота. Когато гледахме кадрите, в нас за миг се повдигаше отвращение до погнуса. Ежедневно сме свидетели на срамни сцени и грозни постъпки, които ни възмущават, но този изненадващ ритник в берлинското метро в миг смразява кръвта ни. Такава постъпка дори по време на война, на фона на всички жестокости на войната, би предизвикала отвращение с грозотата си.

Мнозина са чели едно есе, което беше придобило широка популярност неотдавна – „Теория на счупените прозорци”. През 80-те години на миналия век Ню Йорк е в лапите на най-свирепата епидемия от престъпност в цялата си история. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да намалява. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите. Американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг формулират своята теория: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец.“ Кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани и комисарят на полицията Уилям Братън обявяват война на такива малки нарушения като графити, просия, пътуване без билет и други. В резултат на това престъпленията в града са съкратени значително, гражданите започват да живеят в чист, красив и спокоен град.

Теорията е формулирана на основата на множество експерименти. Всички те са от един тип – когато нещо е забранено, но са налице нарушения и най-вече когато наоколо е мръсно и неугледно, повечето хора нарушават правилата и забраните, а когато е чисто, подредено и естетично, повечето хора се съобразяват. Или казано по друг начин – грозното около нас провокира грозното в нас, а красивото около нас подбужда красивото в нас.

Ние сме свидетели на този закон всекидневно, но не винаги му обръщаме внимание. Когато с нас се отнасят учтиво, обикновено отвръщаме със същото. Когато ни уважават, отвръщаме със същото. Има и алтруисти като Насимо, който неуморно украсява фасадите на панелните блокове с красиви и вдъхновяващи образи. Други изграждат красиви градинки покрай сивите еднотипни блокове и създават малки оазиси на красота.

Ние свикваме и с красивото, и с грозното. Но също така възпроизвеждаме и красивото, и грозното. Малцина са тези, които на грозното отвръщат с красиво, на злото с добро. Не си даваме сметка, че светът съществува благодарение на активното добро. То е противоположно на Закона за ентропията. Човекът е съграждащо същество и всичко, което съществува в нашия свят, е плод на човешкото усилие, на неизчерпаемата човешка енергия да се твори добро, красота и смисъл. Въпреки разрушителните човешки стихии, съзидателната стихия надделява.

Когато човек работи нещо, той обикновено го прави срещу заплащане, за да си изкарва хляба. Единствено когато твори нещо красиво, най-често го прави безвъзмездно, заради неустоимия импулс към красота. Сътворяването на красота само по себе си е възнаграждение, надвишаващо всяко материално заплащане. Основните ценности в живота – доброто, любовта и красотата са безвъзмездни, защото нямат еквивалент. Но без тях животът изгубва смисъл, каквито и други облаги да придобиваме.

Теорията на счупените прозорци експериментално и теоретично доказва, че грозотата е разрушителна, а красотата – спасителна.

С такива мисли вървях по обезлюдения тротоар на Патриарха. Погледът ми се блъскаше ту в грозните сини ламарини, ту в лъскавите витрини на празните магазини. Струва ми се, че ако строителните дейности продължат още година, този булевард ще запустее завинаги. По подобен начин от десетилетия запустява улица „Мария Луиза”, запустяват цели квартали.

Грозотата е нещо, което се заобикаля, грозотата е нещо, което отблъсква и отвращава. Красотата има притегателна сила, несравнима с нищо друго. Красотата е жизнен импулс от най-малкото до най-голямото. Всъщност цялата човешка цивилизация може да се обобщи като стремеж към красотата и сътворяване на красота. Безсмъртните думи на христоподобния княз Мишкин имат буквален смисъл.

Снимка на главната страница: „Евроком“.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияИзгряваща констелация срещу свободата
Следваща статияКремъл започва да се притеснява от Тръмп