Явление първо и единствено. Обстановката доста гротескно имитира „Хъшове“. По стените са накачени револвери и картини от българските въстания. Има надписи „Крим наш“ на руски и „Да пукне султанът“ на български, избелял от времето и оплют от мухите. В центъра младоци с черни тениски гледат в устата белокос дребосък, той енергично жестикулира. За по-кратко ще го наричаме В.1. Два-три стола са обърнати на земята, което придава по-голяма убедителност на сцената.
Карасекиров (влиза). Какви ги вършите, бе? Кой сега ще сърба попарата заради поправката на Киро?
В. 1 (докачено). Не ми дръж такъв език, господинчо! Аз докато отстоявах българските национални интереси, ти се въртеше като фурнаджийска лопата. С дявола ортак ставаше, стига да пада по някоя пара. С турците гората сечеше. Тръгнал да ми дири сметка…
Карасекиров (ехидно). А ти когато си увеси в Москва купените от битака ордени-тенекета, пак ли бранеше националните интереси? И пак ли „на ползу роду“ събираше парички от г-на Решешетникова? И то не рублички, ами все евра и доларчета. И кой ти плащаше за скандалите по изборите? Ами за другите там въздушни акробатики? (Млъква, яките момчета в тениски сключват кръг около него).
В. 1 (ядосан). Ти ли, бе, тапир с тапир, ще ми петниш името? Не беше ли точно ти, дето разправяше, че ние единствено сме хора с акъл, щото поне от Русия вземаме, докато другите балами в България само ѝ снасят? С какви пари са ти построени СПА-хотелите? И кой те внедри във властта, кажи, де? Вземай си думите назад! Иначе развалям съглашението…
Карасекиров (заплашително). Ще вдигна голям скандал, тъй да знаеш. Пунгаш! Аз като български патриот не приемам такива клевети без докачение… Пък и съм скътал някои документчета за теб, че и за В.2… Медиите ще им налетят като мухи на мед. Тогава ще видим кой кум, кой сват, кой на г-на Путина брат.
В.1 (сменя тона). Ама и ти сега, Карасекиров… Какво пак се правиш на Македонски, дай да се разберем като мъже. (Вдига от земята един от обърнатите столове и му го подава). Седни, да си чуем приказката. Какво искаш?
Карасекиров (поуспокоен, сяда). Искам да не правите глупости, това искам. Станахме за резил. Онзи пак се изметна и даде заден ход, другият серсем изкукурига от кеф, че може да бламира поправката. Сега ще пуснат по дирите ни разбойниците в тоги. А там – душа ни яка. Ще ни дерат, ще плащаме, ще ни дерат, ще плащаме, докато ни ошушкат изцяло.
В.1 (заплашително). Никой не може да изнудва един признат родолюбец и патриот като мене. Аз…
Карасекиров (прекъсва го). Не сме на митинг, остави тия приказки. Не може, ама може. Я на „белградския крадец“ как му свиха сармите… Имаше го, няма го. Сега Корпулентния движи нещата, а що пари се завлякоха… Мале мила! Яко се краде в България, пък сме били бедни!
В.1 (притеснен). Мислиш, че е наш ред? Че ще ни отпочнат? (Разхожда се нервно). Да звъннем на Решешетников?
Карасекиров (хладно). На никого няма да звъним. Времето на обединения патриотизъм не е отминало. България се нуждае от смели мъже, от личности с идеали. Без нас не могат.
В.1 (стреснат). А бе така си е, ама човек знае ли…
В. 2 (нахлува запъхтян, с група от двама-трима яки младежи. Носи шашка в ръка, превъзбуден). Национални предатели, ще ви видя сметката веднъж завинаги. С вас съюз не ща! На решето ще ви направя с таз шашка, с която дядо ми е трепал руснаците на Кубадин! И Решешетников няма да ви помогне. Ей тъй, на… (демонстрира). Руски подлоги! Измекяри! Сега ще ви прережа гръкляните мръсни!
Карасекиров (иронично). Стига бе, хаплю! Стига си вдигал шумотевици!
В.1 (напушено). Свърши се твоята! Пратил съм те на съдебните джелати! Там всичко ще си кажеш! Как гониш враговете на твоите приятелчета, че вдигали гюрултия, как си пълниш гушката… Ще се разплете далаверата от игла до конец…
В.2 (разярен). Ти ли, бе, ти ли ще ми говориш… (Тръгва да го мушка, охранителите в черно застават пред тях). Дето те вдигнах от пода, когато се влачеше по килима на онази медийна чучулига и ѝ целуваше чепиците… Човек те направих, трибуна ти дадох, създадох те, а ти още тогава таеше змия в пазвата си. Аз ли не те знам, що чиниш… Ти всекиго ще продадеш за пет лева! Я кажи колко измъкна от Киро?
В.1 (ядосан). Ами ти от Цеко?
В.2 (превъзбуден). Не, ти за Киро кажи…
В. 1 (упорито). За Цеко!
В.2 (настойчиво) За Киро!
В.1 (ядно) За Цеко!
(Разбутват момчетата в черно, хващат се за гушите. Карасекиров тръгва да ги разтървава).
Мравката и Дембела (влизат запъхтени). Какво правите, бе? Хванали сте се за гушите, а влиза за разглеждане нов закон за концесиите…
В.2 (стреснат). Как? Кой е разпоредил? Никой не ме е питал!
В.1 (ядосан). Тия за какви ни вземат? Ние патриоти ли сме или сме лукови глави?
Карасекиров (заплашително). Да идем да им покажем кон боб яде ли!
Излизат, като викат: „Скъпо ще ни платят!“. „Концесии, без нас, а…“
Завеса
