1
937

Краят на сезона

И последните гости на хотела вече си заминаваха. Пръсна дъжд и по настланите с плочки алеи и сред маслиновите дръвчета излязоха охлюви. Едно момче излезе да събира чадърите и възглавниците по шезлонгите. Черните и бели фигури на големия дървен шах лежаха паднали върху квадратите и по тревата отстрани. Играта щеше да продължи следващото лято.

Заминаваха си всички – и онзи, който не изтрезня, и двамата влюбени, които по цял ден се разхождаха прегърнати и изглеждаха тъй, сякаш отвън ги чака каляска.

Заминаваше си и голяма част от персонала – и грузинското момиче с очи като ахати, което работеше в магазинчето за бижутерия, и българското момиче, скрило хубавите си крака в торбести панталони, което сервираше кафе и напитки на бара. И двамата певци си тръгнаха, нарамили калъфите с китарите. Докато връщаха магнитните карти на рецепцията, те търкаха подутите си очи и размениха прегракнало с жената зад гишето няколко думи. Да се чудиш дали в калъфите не бяха прибрали и кадифените си гласове.

Котвата, която морякът хвърли в очите на жена си, ръждяса, а него още го нямаше. Синът му беше малък, когато замина, после синът му порасна, а морякът още го нямаше. Синът му гледа морето сега и диша соления вятър. Скоро и той ще потегли навътре. Но майка му ще заключи устата си. И няма да каже нито дума на момичето, с което синът й се скри зад скалите. Няма да каже нито дума за това, че морето къса всички котви и превръща очите на жените в две купчини сол.

Така пееха певците снощи с кадифените си гласове и всички им ръкопляскаха.

Управителят, издокаран с късо модно сако, изпращаше гостите във фоайето. Зад гърба му грееше осветената витрина на библиотечката с изданията на Казандзакис в оригинал.

Морето беше тихо. Три котки се бяха качили върху изтеглената на пясъка лодка и наблюдаваха с потрепващи опашки чайките. Бяха идеални за снимка.

Но веднага след туй скочиха и хукнаха в три различни посоки. И вълната изтри като с гума следите им по мокрия пясък.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Предишна статияЮли 1989 г., ролка № 108
Следваща статияЗадочен разговор между Чехов и Горки