Консервативна контрареволюция или провал
Не мога да не си припомня днес каква еуфория предизвика в целокупното общество на новите „консерватори“, за които съм писал нееднократно в Портала, избирането на Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. Лелеяното от всички тях разрушаване на т. нар. „либерален консенсус“ (секуларизъм-глобализъм-социален капитализъм) започваше да се дирижира от самия властови център на света. Слагаше се началото на – ни повече, ни по-малко – „консервативна контрареволюция“, която с неминуемост трябваше да обхване през следващите години и нашата Европа. Ще припомня например, че в самото начало на 2019 г., три месеца преди предстоящите избори за Европарламент, един нашенски „консерватор“ пророчески ни предупреди: „…ако не харесвате стила и поведението на Д. Тръмп, вече е хубаво да започнете да се подготвяте за естетическия шок. Европа на реакционерите (идващи под вдъхновяващото знаме на Тръмп и отсам океана – б. м.) ще бъде арогантна и тромава, но много, много по-жизнена и автентична от днешната бюрократична плява… ще върне традиционните ни ценности и ще види света такъв, какъвто отдавна е. Политическа джунгла със зверове и опасности, а не игрище за голф с коктейли Мохито до последната дупка“ (курс. мой).
Струва си, значи, да си дадем сметка какво остана от тази, както писах тогава, оцветена в багрите на 30-те години на ХХ век картина? Там е работата, че стреснати – съгласен съм – именно от „естетическия шок“, нанесен им от стила и поведението на Тръмп, европейските народи изпратиха в Европейския парламент не тъкмо очакваните от нашенския „консерватор“ реакционери („тромави, арогантни, но много, много по-жизнени“), а… 109 депутати от партиите на Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), тоест с 40 повече от тези в предишния, и 69 депутати от „Зелените“, тоест със 17 повече в сравнение с 2014 г., които, като цяло, „населиха“ център-лявото пространство на Европарламента с цели 324 депутати, докато трите „консервативни“ групи, взети заедно, се сдобиха едва със 171 депутати. „Катастрофиращият“ след изгряването на звездата на Тръмп „либерален консенсус“, повтарям, очевидно наистина преживя „естетически шок“ от ослепителния блясък на неговата арогантност, но в резултат от него, поне в Европа се консолидира и премести… наляво, подсили „зеления“ си цвят. Нещата обаче не спряха дотук. „Зверовете“, които трябваше да превземат „политическата джунгла“, да направят света ни „много по-жизнен“, да върнат „традиционните ни ценности“ и да разритат коктейлите Мохито на „либералната бюрократична плява“ един по един (само за година-две), убеден съм, именно в резултат на травматичния шок от „стила Тръмп“, бяха изведени от политическата сцена на континента ни. Така, след скандал се разпадна коалицията на австрийския канцлер С. Курц с един местен консервативен партиен „звяр“, който буквално изчезна от пейзажа на Австрия. Малко по-късно пък безславно и глупаво напусна тази на Италия апенинският тръмпист (но и криптопутинист) М. Салвини. Не оправда надеждите на „консерваторите“ нидерландецът Рюте. Дори Вишеградската четворка изгуби една от съставляващите си – Словакия.
Остана следователно само надеждата оттатък океана. Защото Тръмп, който „смело удари глобалните либерални елити“ и отвори очите на редовите американци за настъпващия откъм демократите разложителен „неомарксизъм“, не можеше, не можеше да не спечели втори мандат в края на 2020 г. и да не продължи битката си със световната „либерална плява“. Не можеше да не продължи „да прави Америка отново велика“ и да я връща към изконните ѝ ценности (една от които очевидно се оказваше „изконният“ ѝ расизъм, а другата – надживеният още към началото на ХХ век изолационизъм).
И ето: „най-неочаквано“ (както ни повтарят и до днес) не просто не стана така; Тръмп не само не спечели втори мандат в „радикално променената от него Америка“, но днес напуска властта по един безпрецедентно за историята на САЩ позорен начин. Та дайте си сметка – за първи път президент на САЩ не просто отказва да приеме изборната си загуба, но седмици наред проглушава ушите на света с параноидната теория за „грандиозна фалшификация“, за „откраднати избори“. На всички, които и до днес повтарят това безумие и заедно с Тръмп се опитват да ни се представят за „шокирани“ от „абсолютно неочаквано“ обявеното от изборните комисии, ще трябва да припомня днес, че още от началото на лятото на изтеклата година социологическите проучвания в САЩ постоянно ни показваха именно онова което се и случи. Тоест в началото на ноември в САЩ съвсем не стана нещо „неочаквано и шокиращо“, но мнозинството от американците направиха реално онова, за което бяха узрели от поне половин година преди изборите. В този смисъл безумната версия за „откраднатата изборна победа“ бе и първият позорен акт от падението на лидера на „световния консерватизъм“. Мисля, че само налудните му поддръжници от QAnon, които щурмуваха Белия дом преди десетина дни, биха могли да продължат да вярват на подобна фантасмагория. Защото и само подобни люде биха могли да приемат за възможно социологически агенции, медии, стотици изборни комисии и т. н. да бъдат организирани така, че действайки „като едно“, да извършат безпрецедентния акт на подмяната на вота на целокупна Америка.
Позорът на тази истеричава версия се задълбочи по-нататък с това, че именно поради нея – Америка (отново без прецедент) се принуди да брои по два, че и по три пъти резултатите в ключови за страната щати. Припомням: в Джорджия бюлетините бяха броени цели три пъти (за да се потвърди накрая, че Байдън печели с 11 779 гласа), в Уисконсин – два пъти (за да се потвърди отново победата на Байдън). Също два пъти бяха броени бюлетините в Мичиган, като между първото и второто преброяване, както научихме, Тръмп събра в Trump Hotel републиканци от изборната комисия на щата, за да се опита да ги „обработи“ за повторното броене[1]. В последна сметка и резултатите в Мичиган потвърдиха победата на Байдън. Официалното обявяване на резултата от популярния вот следователно беше по безпрецедентен начин забавено именно поради истеричния и недостоен отказ на Тръмп да признае поражението си. И ето – когато и това приключи – и вече започнаха да пристигат поздравленията към безспорния победител от практически всички страни в света, приближените на Тръмп се сринаха още по-надолу, завеждайки 62 съдебни дела в различните щати за оспорване на обявените резултати. Загубиха 61 от тях, две достигнаха до Върховния съд, като едното бе приключено с решение против Тръмп, а другото бе направо отхвърлено. Най-накрай дойде свръхпозорният запис на разговора на изгубилия с щатския секретар на републиканците в Джорджия, в който Тръмп изискваше да му бъдат „намерени 11 800 гласа“.
И всичко това, повтарям го пак, за да се наложи истеричната версия на победения „консерватор“, че загубата му е скандално невъзможна, чудовищно изфабрикувана. Питам отново всички онези, които и до днес продължават да я поддържат: нима не бяхте чели месеци преди „фалшификацията“ социологическите проучвания, които ясно свидетелстваха, че мнозинството от уж поделите „глобалната консервативна контрареволюция“ американци са оттеглили доверието си от нейния знаменосец; че са го оттеглили дори в „гарантираните му крепости“ Джорджия, Аризона и Мичиган? Нима „фалшификацията“ е започнала още с тези (известни на всички правещи се днес на „шокирани“) социологически сондажи? Нима е продължила после със стотиците длъжностни лица в щатските комисии, дву- и трикратно извършили я и при повторните преброявания? Нима в заговора са били поначало включени щатските съдилища и Върховният съд на САЩ (в който само 6 дни преди изборите Тръмп вкара „консерваторката“ Ейми Кони Барет, за да може да контролира решенията му)? Ако твърдите всичко това, вие или изповядвате налудните визии на QAnon, че в света е започнала апокалиптичната битка на „силите на сатаната“ срещу „Божия пратеник“ в Белия дом, или – също като едновремешните комунисти (които привиждате днес зад Джо Байдън) ни казвате, че политическата система на най-великата демокрация е тотално превзета от корумпираните сили на „глобалния империализъм“. Или обаче – няма как да го отречете – признавате, че за четири години Доналд Тръмп не е успял да направи нищо срещу глобалния „либерален тоталитаризъм“, че се е оказал не „звяр“, а… слабак, когото са изритали под носа на 300 млн. американци.
Разбира се, че истината е друга. Така гръмовито проповядваната от пет-шест години насам „консервативна контрареволюция“ срещу „глобалната либерална развала“ се оказа собствено краткотрайна ерупция, започнала се с инсталирането на един психически неуравновесен и безскрупулен субект на върха на световната власт и много бързо предизвикала закономерната защитна реакция на западните общества, опровергали само за три-четири години „пророчествата“ от типа на тези, цитирани в началото от нашенския „консерватор“ и най-накрай срутила се по безпрецедентно позорен начин оттам, откъдето бе и тръгнала. Защото няма как да се отрече, че случилото се в деня на официалното обявяване на електоралния вот за Джо Байдън във Вашингтон бе акт без прецедент в историята на САЩ. Позорен акт на един маниак и на няколкото хиляди маниакализирани от него политически параноици, който предизвика същински потрес сред цивилизованите страни и невероятно злорадо задоволство у всички световни автократи и диктатори. Позорен акт, след който онзи, който щеше да върне света в състоянието на „джунгла със зверове и опасности“, но пък „много, много по-жизнена“ от управлявалата го довчера „бюрократична плява“, бе изоставен от немалко членове на собствената си президентска администрация, от голяма част от съпартийните си конгресмени, скара се с адвоката си Рудолф Джулиани (на когото отказа да плати хонорара) и накрай – бе изоставен от безусловно верния му през тези четири години вицепрезидент.
Каква ирония в този край на еуфорията на новите „консерватори“! Само преди две години те ни предупреждаваха, че „ако не харесваме стила и поведението на Тръмп“, следва да се подготвим за тежък „естетически шок“, който неминуемо ще ни сполети, когато в средата на 2019 г. европейските „тръмпчета“ вземат властта в повечето от страните на континента ни и превърнат Европарламента в кипяща от жизненост (от „кръв и почва“ – б. м.) „джунгла, пълна със зверове и опасности“. Само година и половина по-късно, както вече отбелязах, европейските „тръмпчета“ – с много малко изключения – практически изчезнаха от политическата сцена, а самият знаменосец на „консервативната контрареволюция“ си отива с гръм и трясък. Цялата какофония, следователно – ако го кажем с хладнокръвни и обективни термини – продължи един президентски мандат. Доста конфузна ситуация, ако си припомним, че след безличния Джими Картър „гръмовитият“, „ослепителният“ Доналд Тръмп май се оказва единственият от президентите на САЩ след края на Втората световна война, който не успява да спечели втори мандат. Защото Джордж Буш-Старши, който наистина е президент само между 1989 и 1993 г. всъщност реализира третия пореден мандат за републиканците след двата предишни на Роналд Рейгън, а подалият оставка в края на втория си мандат Ричард Никсън е наследен от вицепрезидента си Джералд Форд, който и го доизкарва докрай. Изглежда американската демокрация все пак се оказа със съхранена имунна система, след като съумя да победи „вируса Тръмп“ за четири години.
И да, след всички несбъднали се надежди, че това „няма как да се случи“, днес „консервативните кръгове“ преминаха от триумфалния мажор, с който ни оглушаваха до миналата година в апокалиптичен минор. Основните мотиви в този днешен „консервативен апокалиптизъм“ са достатъчно забавни и за тях си заслужава да се напише по-подробно.
Възнамерявам да го направя другата седмица.
________________________________
[1] Пендачанска, Александрина. “Тръмп и ‘Туитър’. Как се оправя човек в симулацията ‘алтернативна реалност.’” Дневник, 2021-01-11, https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/01/11/4161850_trump_i_tuitur_kak_se_opravia_chovek_v_simulaciiata/.
