Знам, че е трудно да отговорите в този момент, но как Софийската филхармония ще завърши сезона? Засега поддържате интереса, като излъчвате минали концерти.
За някои от отпадналите концерти сме намерили дати в следващия сезон. За съжаление, не можем да вместим всички. Когато ни удари тази криза, следващият сезон беше готов на 90 %. Случват се два отделни удара един след друг. Това ще се отрази тежко в икономически план и аз започвам да се съмнявам в каква степен можем да се справим с плановете, които имаме. Точно преди да удари кризата имаше много интересни заповеди от министрите на финансите и на културата за ограничаване на разходите. А сега ние нямаме право на никакви разходи. Аз се надявах по време на това принудителното спиране на работата да извършим някои ремонтни дейности в зала „България“, което е невъзможно. Първо, ремонтите предполагат събиране на хора, а тъй като не знаем колко големи ще бъдат загубите, министър Банов забрани всякакви разходи извън заплатите. Това е единият проблем, но вторият е по-голям според мен. Не знаем докога ще сме с вързани ръце. И още нещо. Ние и в тази ситуация отново намерихме начин да се разделим. Слушам коментарите за трудностите на независимите артисти. Да, при тях е тежко. Но при нас „зависимите“, не е по-леко. Искам да кажа нещо, което смятам, че е важно. Независимите артисти не биха могли да функционират без „зависимите“. В момента говоря само за музиката. Питам колко независими организации в България могат да оцелеят, без да използват музиканти, които са на трудов договор към държавна или общинска институция? Затова ние не трябва да се делим при първата възможна криза. Представете си някой директор, който да забрани на музикантите, които са на трудов договор, да работят за тъй наречените конкурентни проекти. Това ще убие независимият сектор в музиката.
Споменахте, че следващият сезон е почти готов, но това, което се случва сега, ще даде ли отражение върху плановете?
Да, сигурен съм. Ние не знаем какво ще бъде финансовото ни състояние. От друга страна, аз използвам всички контакти, които съм натрупал през годините, за да доведа в София изключителни музиканти. Само че те идват тук по различни съображения, най-малко финансови. Това, което получават като заплащане тук, е несравнимо с хонорарите им другаде. С много от тях имахме уговорки за дати, репетиции, но още нямахме подписан договор и те вече започнаха да звънят и да отказват. Аз ги разбирам, защото ако трябва да избираш между ангажимент за пет хиляди евро и за осемдесет хиляди, ясно е какво ще избереш.
Навсякъде по света културните институти реагират по различен начин на наложената карантина. Някои изчакват, други като Метрополитън опера в Ню Йорк анулираха сезона и обявиха среща със зрителите наесен.
Да, те дори направиха нещо много по-драстично. Освободиха целия си персонал. Но това е една богата институция.
А и договорите на всички работещи там сигурно са осигурени с достойни обезщетения.
В това отношение България е една бедна страна. Но ако ние направим нещо подобно с нашите артисти, ще ги погубим и никога няма да можем да се възстановим. Вижте какво става в независимия сектор.
Споменахте за рестрикциите от страна на министерствата, но имахте ли разговори евентуално за промени в правилата на финансиране и отчитане на културните институции?
Към момента никой нищо не казва. Аз съм написал поредица от писма до Министерството на културата, но нямам отговор на нито едно от тях. Трябваше да имам среща с министъра, която не се осъществи. За мой късмет, защото заради нея отложих среща в Германия и така се спасих, понеже точно тогава затвориха границите и спряха полетите. Все пак ще се възползвам да отправя апел към работодателите ни в държавата. Независимият сектор трябва да оцелее на всяка цена, но нека не забравят и „зависимия“ сектор. Факт е, че министърът се среща с колегите от независимия сектор, а хората, които сме неговите инструменти за прокарване на държавната политика, нямаме никаква идея какво се случва.
Може би защото засега заплатите са осигурени?
Да, това ще помогне на отделния музикант, но няма да помогне на институцията, особено при тази форма на финансиране, в която се намираме. Вече съм сигурен, че тя няма как да не бъде променена. Делегираният бюджет не може да функционира в условията на криза. Трябва да сме наясно и с още нещо. Този удар не е само към нас, той е към всички хора, към нашата публика. Когато извънредното положение приключи, хората ще са във финансов колапс и няма да могат да си позволят скъпи билети за събития – независими или зависими. Ние всички ще бъдем ударени и от това, че хората, за които творим, няма да могат да си купуват билети. Трябва да се предвиди и този момент.
Според някои икономисти в кризата държавата няма право да се оттегля от финансовото поддържане на нито един сектор и това важи в световен мащаб.
Така е. Всички, които казваха, че държавата се меси прекалено, сега апелират за помощ. Частната инициатива трябва да бъде спасена от държавата. Тук не става дума за политика, нито за ляво или дясно. Само силната държава може да спаси своите хора. Това е нещо, върху което ще трябва да се замислим, когато тази криза приключи. Когато казвам силна държава, не казвам силова държава. И не става дума само за финанси. Става дума за правила. И аз вярвам, че тази криза може би ще ни отвори очите за някои промени във вижданията ни за пътя напред. В крайна сметка в по-дългосрочен план тази криза ще има своя положителен ефект върху нашето бъдеще.
Не е ли време да помислите за създаване на онлайн платформа, където срещу определено заплащане да могат да се гледат минали спектакли, концерти?
Започнахме да коментираме преди седмица с колегите точно това – платформа, на която изкуствата в България да имат своето официално представителство във виртуалното пространството.
