0
681

Кризата на регулативните механизми

Възниква нов тип регулация на обществените отношения, която се дължи на ерозията на фундаменталните представи за правилно и неправилно, на повсеместната интерпретация на отклонението от нормата като норма.

Обществото е застрашено от самото себе си, намира се в състояние на разпад. Шокиращите новини за ежедневните криминални престъпления обикновено биват интерпретирани от анализаторите поотделно като факти, съществуващи самостойно, без да се отделя необходимото внимание на аномията, която се явява обобщаваща характеристика на оформилия се цялостно деформиран социален конструкт. Всъщност именно съвкупността на тези отделни факти свидетелства за случването на нещо дълбоко нередно, за тоталното прекрачване на границите в различни сфери на социалното битие, или казано по-точно, за невалидност на нормата в нейния правен и морален аспект. Разнообразието от неблагоприятни събития води към направения извод. Нека да се насочим към отделните елементи на веригата, без да претендираме за хронологическа последователност и изчерпателност. Побоят на телевизионен журналист в Борисовата градина с неясни мотиви е посегателство върху свободното слово. Полицията не успя да разкрие извършителите, но от формално институционално гледище заеманата от Иво Никодимов позиция в структурата на четвъртата власт реинтерпретира и разширява обхвата на нарушената автономия на личността със собствена индивидуалност, тъй като тази автономия в дадения случай имплицитно съдържа в себе си професионалния компонент. Нападението над нотариуси в центъра на София в своя пряк и символичен смисъл е брутално закононарушение срещу лица, които са ангажирани с юридическото валидиране на законосъобразни документи, или казано с други думи, наблюдаваме противоправно деяние, насочено срещу гаранти на върховенството на правото. Убийството на бизнесмен в Пловдив спада към онзи елемент от криминалната хроника, който сме свикнали да наричаме войната между мутрите, то е част от безкрайната хронология на една неизкоренима патология, която при стечение на определени обстоятелства се е превърнала в част от обективната реалност, вместо да бъде напълно екстраординерна спрямо нея. Побоят, нанесен неотдавна от роми на българи в Асеновград, отвори за пореден път темата за интеграцията на малцинствата и безкрайния дебат по нея. Наложително е да внесем две важни уточнения, които са свързани с неразбирането на проблема. Първо, в своите публични изяви представителите на Патриотичния фронт редовно използват термина „циганска престъпност”, без да отчитат неговото открито ксенофобско съдържание. Второ, другият често използван термин, интеграция на малцинствата, също е дълбоко сбъркан. Всички граждани на Република България формално са равни пред закона, по презумпция те имат следователно и еднакви социални права. Акцентирането върху необходимостта от интеграция предпоставя съществуваща неравнопоставеност при третирането на етническите групи и така включва в себе си елемент на ксенофобия, от който не са в състояние да се дистанцират дори и най-ревностните правозащитници. Криминалният пъзел, нареждан дотук, би могъл да се допълни с един скандал, чиято сериозност беше подценена от медиите и ироничното му название лековато подмени смисъла на изнесените данни. Ако трябва да подберем ключовите думи по темата, те ще бъдат: суджук, гейт, депутат от ГЕРБ и политическа корупция на най-високо ниво. Оттук следва, че е налице поредното нарушение на върховенството на закона, злоупотреба с власт и служебно положение, ангажираност с институционална позиция на замесените политическа лица – неща, за които перманентно получаваме критики отвън.

Отговорът на въпроса защо се натрупва събитийност от типа на изброената по-горе? не е лесен, но негативните явления напоследък придобиват необичайна интензивност и не бива да бъдат подценявани. Нека да започнем със стара забравена реплика на политически лидер, която в нормални условия трябваше да го е унищожила напълно още при изричането ѝ: „Щом всички нарушават закона, защо ние да го спазваме?” Въпросният политик продължава да е депутат, нееднократно е полагал клетва при конституиране на поредното НС, ала това придобива облик на формална подробност. Законодателството е неизменна част от обществените отношения. Когато Азът като автономен индивид разполага с абсолютни гаранции за ненакърнимостта на своите свободи и своите права, той се чувства спокоен за сигурността си във всички нейни аспекти. Българската действителност подлага тази аксиома на безпощадна деконструкция. Различните парадигми предлагат съответните интерпретации: за психолозите състоянието на постоянен стрес подбужда агресията и проявите на отклонения в поведението; политиците обвиняват противниците от другите партии, че те не са разрешили наболелите проблеми; юристите акцентират върху безнаказаността и необходимостта от реформи в областта на правораздаването. Всеки гледа от ъгъла на собствената си камбанария, отговорността пада върху институциите като цяло, те се оказват на практика неспособни да спрат деструктивните процеси. Обаче съществува една взаимна обвързаност. Институциите задават формалните правила на играта, регулират отношенията в обществото, но същевременно представляват съвсем реален продукт на обществения договор. Цялата държава се състои от хора с присъщите им несъвършенства. Състоянието на разпад обхваща и политическата, и социалната система. В най-общ план то има две измерения: правното се характеризира с господството на аномията без наличието на съпротивителни сили, които да я неутрализират; моралното се изразява в загубата на валидност на набора от ценности с универсално съдържание, подлежащи на регулация чрез постулатите на религията. Разбира се, второто измерение има светски характер и се целеполага в социалния контекст на интерсубективните взаимодействия. Противно на договорната теория, принципът homo homini lupus est запазва своята валидност и в гражданското състояние. Логиката на озлоблението, на обезверяването, на противоправното деяние произтича от това, че примерът на първите се следва от останалите, налага се усещане за липса на справедливост, при което не всички са равни пред закона и пирамидата от социални връзки и формални правила функционира по различен начин, следвайки своя вертикален модел. Всекидневният живот ни предоставя множество примери, при които в социална ситуация, обикновено касаеща професионално израстване или кариерно развитие, хора, тръгнали от еднаква стартова позиция, получават диаметрално противоположни възможности за социална мобилност. Единственото обяснение на различието е, че пирамидалната схема използва селективен подход, извеждащ на преден план разграничението между свои и чужди, игнориращ правната рамка, създаващ правила, които изглеждат общовалидни за всички, но при чието изпълнение настъпва разделение на привилегировани и непривилегировани групи. Между другото по тази схема възникват и основните интуиции на популизма, според които елитът е корумпиран, народът е беден и онеправдан, а етническите малцинства са опасни. Аномията в обществото разрушава още един базов политически постулат, прокламиращ естественото социално неравенство между хората. То се обективира само при наличието на равенство пред закона. В изброените в началото на текста криминални събития последното обстоятелство остава напълно неглижирано, а несправедливостта господства навсякъде. Не успява да проработи категорическият императив на Кант: „Постъпвай винаги така, че максимата на твоята воля да послужи като основа на едно всеобщо законодателство.” Настъпва дисхармония между метафизичното и социалното битие на човека, като и в двата случая законодателят е пренебрегнат. От социологическата перспектива религията и законът са фундаментални регулатори на човешките отношения. Множество участници в актуалния обществен дебат анализират поотделно натрупалите се негативни социални явления, без да назоват общия проблем за разрушените регулативни връзки. Обикновеният гражданин приема с дълбоко недоверие твърдението, че законът е еднакъв за всички. Сигурно ви се е случвало да чуете в злободневен разговор, че циганите само крадат, взимат неправомерно социални помощи и никой не ги съди, че политиците са също толкова крадливи и безнаказани, а на всичкото отгоре са и корумпирани, че щом е убит някой бизнесмен, той със сигурност е мафиот, а „те” сами са си го очистили. Възниква нов тип регулация на обществените отношения, която се дължи на ерозията на фундаменталните представи за правилно и неправилно, на повсеместната интерпретация на отклонението от нормата като норма. В тази ситуация страничният наблюдател си намира собствено обяснение на процесите, но и прави избор как да се адаптира към заобикалящата го среда. Не по-малко интересна е позицията на анализаторите. Те констатират настъпилата криза в обществото, но не си позволяват да я дефинират като ценностна, търсят мерки за превенция на отделните явления. Ние отбелязахме, че деконструкцията обхваща социалния механизъм в неговата интегрална цялост, следователно фрагментарните мерки не съдържат в себе си потенциал да постигнат желания резултат. „Човешкият материал” (по Бойко Борисов) произвежда човешки закони и действия, които по изначалната си природа са несъвършени. 

Снимка на главната страница: Александър Беленский, infomaniya.com

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Магистър по политически мениджмънт в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияПравославна цивилизация? (1)
Следваща статияБяла изложба