0
3392

Кубинска мрежа с френски щрих

„Шпионската афера „Оса”

Най-новият филм на Оливие Асаяс „Шпионската афера „Оса“ беше включен в програмата на Лятната киномания. Френският режисьор и друг път е работил с чуждестранни актьори, но за пръв път снима на испански (с венецуелец, мексиканец, испанка, бразилец и кубинка в главните роли) една история за кубински шпиони и контрашпиони, бягащи от управлението на Фидел Кастро или пристигащи на американска територия за лов на „терористи“ – темата не говори много на европейската публика, но изглежда е постоянно актуална в Северна и Централна Америка. Сценарият се базира на романа на бразилеца Фернандо Мораиш, с подсказващото заглавие „Последните войници от Студената война“, но финалното усещане от противоречивия филмов резултат е, че при „по действителни събития“ истината често се оказва въпрос на интерпретация…

Вдъхновен от съдбата на реални личности, известни като „Петорката от Маями“ – кубински агенти от шпионската мрежа „Оса“, Асаяс избира да концентрира разказа си около двама от тях: Херардо Ернандес и преди всичко Рене Гонсалес, чиято история без съмнение е най-мелодраматична. Озоваваме се в Хавана през 1990 г., Рене е пилот от кубинска авиокомпания, който открадва самолет и бяга от страната, оставяйки без предизвестие съпругата и момиченцето си. Той започва нов живот във Флорида, където се среща с други кубински дисиденти, всички те ангажирани в дестабилизирането на режима на Кастро, а жена му Олга научава каква е истинската му роля в събитията едва седем години по-късно, когато заедно с дъщеря им успяват да се присъединят към него в Маями…

„Шпионската афера „Оса”

Мрежата „Оса“ е съставена от кубински двойни агенти, които са се внедрили в контрареволюционните организации, базирани във Флорида. Напускането на територията на Куба не е никак лесно за гражданите ѝ, затова успелите да се измъкнат са считани за хора, на които може да се има доверие, и биват канени в асоциациите, борещи се срещу Кастро. Всеки от тези мъже е изправен пред различни избори. Някои са вербувани и от ФБР, за да шпионират дисидентите и Кубинско-американската национална фондация. Накратко, политическите предизвикателства са многобройни, както в надлъгването между кубинското правителство, контрареволюционните асоциации и американските институции, така и за семействата на хората, които бягат от Куба – „косвени жертви“ на действията на изгнаниците…

Труден за схващане сюжет, особено когато не притежаваш всички исторически ключове. Самият разказ изпитва затруднение да се разгърне (и четвърт час след началото прибягва до обяснителен задкадров глас), а след като персонажите, декорите и залозите са обявени, „Шпионската афера „Оса” започва да зацикля. Основните проблеми са в две посоки:  отсъствието на ясна структура и добре разработена фабула; и ролята на монтажа за набиращата скорост бъркотия в хронологията на събитията и развитието на образите. Трудно е да се възстанови историческата нишка, но още по-трудно е да се идентифицира гледната точка на самия режисьор по отношение на политическата интерпретация, която предлага на тази кубинско-американска история.

Съществуват двама Оливие Асаяс – този на големите семейни драми („Сантименталностите на съдбата“, 2000; „Летен час“, 2008) и другият, от напрегнатите брутални трилъри („Демоничният любовник“, 2002; „Изход за изритане“, 2007). Двамата се редуват и не са непременно антагонисти, като приглушената жестокост на първия намира отзвук в ирационалното насилие на втория. После стигаме до „Шпионската афера „Оса”, който е не толкова криминално-политическа фреска, а опит за манипулативен трилър със сваляне на маските. На пръв поглед филмът се вписва в линията на мини сериала „Карлос“ (2010), който съчетава вкуса на Асаяс към романизацията, политическата интрига и революционното насилие, но сега интригата принципно се измества от персонажа към действието, като в същото време режисьорският интерес отново бяга към взаимоотношенията на главните действащи лица в рамките на семейството, което не е много типично за шпионски филм (както и липсата на конкретна персонификация на Злото).

„Шпионската афера „Оса”

Френският режисьор се нагърбва с политически сюжет, който противопоставя САЩ и Куба, но в хода на действието избягва да заеме лична позиция по конфликта и гледните точки на двете страни постепенно зазвучават фалшиво популистки, а към края авторът видимо започва да симпатизира на главните си (анти)герои. Така докато „Карлос“ беше критика на тероризма с марксистки корени, разтворен в култа към личността, с „Шпионската афера „Оса” анархистът Оливие Асаяс изглежда заявява, че репресивният режим на Кастро е имал основание да се внедри във враждебния си съсед, за да се защити по-добре. Залагайки на първичния антиамериканизъм, който напоследък е доста на мода, режисьорът поема премерен риск и никой няма да го обвини в този подход във време, когато Тръмп провокира мащабно негодувание, предизвикано от архаичния му хегемонизъм. Същевременно дори завоалирана подкрепа за кубинската идеологическа конюнктура едва ли ще му спечели (на Асаяс, както и на филма) приветствия в съвременното западно общество…

Двусмислената политическа позиция в трактовката на темата е дразнеща, но раздразнението отстъпва пред отегчението, провокирано у зрителя от смесването на сложен контекст, сякаш „нахвърлян“ за нуждите на интригата, и усещането, че като че ли нищо не се случва. Актьорският състав се опитва да компенсира недостатъците, но въпреки общо взето достоверните персонажи и доброто превъплъщение на Пенелопе Крус, Едгар Рамирес, Гаел Гарсия Бернал и останалите, „Шпионската афера „Оса” сериозно разочарова очакванията като за филм на един от най-добрите съвременни френски режисьори.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияДокато дишаше…
Следваща статияПротестът и демократичната общност