Икономистът Мартин Димитров, кандидат за депутат от „Демократична България“,           пред Портал Култура

Тъй като сме издание за култура, нека започнем с културните политики. Виждам, че „Демократична България“ отново подкрепя т.нар. Пакт за култура – бюджетът за култура да е 1% от БВП на страната, извеждането на Фонд „Култура“ от структурата на Министерството на културата, както и десетгодишна стратегия за развитието на българската култура. Във време на пандемия какви са според вас най-спешните мерки в културния сектор?

В момента голяма част от хората, работещи в културния сектор, са в тежко положение. Беше важно да се създаде един фонд, който да подпомага не само творците в риск, но и културните организации, така че да бъде опазен творческият, експертният и организационният капацитет, за да не се окаже в един момент, че трябва да платим тежък данък „култура“ заради пандемията. Затова има нужда от създаване на такъв фонд. Нека ви дам следния пример – ако тези 3,3 млрд. лв., които управляващите прахосаха за руско-турския поток, тоест за нещо, което не ни трябва, бяха използвани за подпомагане на българските граждани, можеше в продължение на една година да се плащат по 1400 лв. с осигуровките на 200 000 души. С други думи, това са прахосани пари, които можеха да послужат за подпомагане на българските граждани. Така че в България пари има, но те се харчат по безобразен начин. А е много важно хората от културата да бъдат запазени, но това не може да стане, като се раздават пари на парче – който успее да стигне до примиера и да се помоли пред джипа, да получи нещичко… Този подход е унизителен, трябва да има системен подход за всички.

В момента има временно намаляване на ДДС за книгите. Трябва ли според вас тази мярка да бъде постоянна, както настояват от години издателите?

Специално за книгите – да. Знаете ли, в нашето семейство всеки бюджет е ограничен, всеки разход се преценява, само по отношение на книгите казвам на дъщеря ми, че ще ѝ купя каквито книги поиска, стига да ги прочете. Това е единственият разход в семейството, който не ограничавам. Всичко друго е ограничено, всичко друго се пресмята, но не и разходът за книги. Да, трябва да има диференцирано ДДС за книгите. Трябва да използваме всички възможни политики, за да насърчаваме децата – но защо само децата, и възрастните – да четат книги, тъй като културно-образователните проблеми в България са много сериозни и могат да се решат само с четене.

Предвиждате в програмата си конкретни мерки за културния туризъм и опазването на културното наследство, където виждаме пък какви проблеми изникнаха около колекцията на Васил Божков. Къде минава според вас границата между националното културно наследство и частното притежание?

С приемането на добро законодателство, което казва ясно кое може да бъде частно и кое не може да бъде частно, кое може да бъде в частна колекция и кое трябва да бъде в държавния музей. Сега законът не е направен добре, тук трябва да има категорична яснота. Вижте колко дълги години нямаше проблем с хазарта, нямаше проблем с Васил Божков. Очевидно е, че докато беше в добри отношения с властта, той нямаше проблеми, но щом престана да е в добри отношения с властта, всичко стана проблем. И колекцията му стана проблем, и се оказва, че има огромни суми неплатени данъци в областта на хазарта, при което аз се питам къде е бил през цялото време финансовият министър. Затова не трябва тези неща да се решават на принципа – този го познаваме и в момента ни е приятел, няма да го закачаме. Трябва да има принципни законови решения, които да дефинират много ясно какво може да бъде и какво не може да бъде частна колекция и кое задължително трябва да бъде в държавния музей.

Противопоставихте се на начина, по който бе предложена т.нар. паспортизация на сградите. Преди броени дни крайният срок за изготвяне на техническите паспорти на сградите бе отложен с две години, очевидно в контекста на предизборната кампания.

С моите колеги Петър Славов и доц. Методи Андреев, който преподава в Университета по архитектура, строителство и геодезия, излязохме с позиция, че сградите, построени преди 2007 г., по които не са правени големи реконструкции, може да не бъдат паспортизирани. Тази мярка би трябвало да важи само за сградите с големи реконструкции или за тези, които са опасни и за които трябва да бъдат взети непосредствени мерки. Тази наша гневна позиция стана причина властта да предложи отлагане с две години. Според мен въпросът не е обмислен добре. В този си вид предложението за паспортизация изглежда като данък технически паспорт на сградите, който искат всички ние да платим. Така че отлагането е добро дотолкова, доколкото дава възможност в следващия парламент да се проведе дискусия и да се вземат решения, които да гарантират безопасността на сградите и същевременно да не доведат до масово обиране на хората с по 500 лева. Вие представяте ли си, ако всеки от нас плати по 300–500 лв.? Разбира се, става въпрос за сградите, които са построени преди 2007 г., но това са около 80–90 % от всички сгради. Представяте ли си за какъв данък става въпрос? Това означава да обереш три кожи от населението. И аз се питам как ще бъдат направени тези паспорти – дали така, че наистина да има повече гаранции за безопасност, или само формално? Защото ако се окаже, че е само формално и ти вземат толкова пари, извинявайте, но това е страшно безобразие. Затова съм много доволен, че нашето отворено писмо, което пратихме до всички институции, ще доведе поне до отлагане, за да се приеме един системен и сериозен подход.

Възможно ли е след изборите всичко рязко да се промени? И изведнъж да се окаже, че пари няма? Че повечето от предлаганите мерки в културната, образователната или социалната сфера са били само добри пожелания?

Ето защо е важно какви хора влизат в парламента – там трябва да влизат хора, които държат на думата си. А има такива, за които е ясно отдалеч, че културата не е и не може да им бъде приоритет. Не бива да си затваряме очите за това. Бих казал следното – развитието на културата води до създаване на жизнена среда за развитието на цялата нация, то подпомага и икономическото развитие на една страна. Колкото до мантрата, че няма пари, това е най-голямата измама. Има достатъчно пари. Просто в България парите се харчат безобразно. Това е проблемът. В момента има много пари, особено ако се вземат предвид тези 11 млрд. евро, които Европейският съюз възнамерява да предостави по конкретни програми – част от тях могат да бъдат в областта на културата и образованието. Всъщност много е трудно да отделим образованието от културата, образованието трябва да бъде разглеждано заедно с културата. Много образователни програми ще имат културен аспект и обратно.

Впрочем огромните европейски фондове за възстановяване след кризата привличат немалко политически апетити отсега. Как трябва да се процедира с тях, за да бъдат от обществена полза?

В момента тяхното разходване е подготвено по изключително погрешен начин – питани са отделни министерства и ведомства, и кой за каквото се е сетил, е пратил предложения за разходи. А трябваше да се подходи системно, като се тръгне от реформите – например цялостна дигитализация на образованието, а също в сферата на културата, въвеждане на електронно гласуване, правосъдна реформа… Тоест да се тръгне от реформите и оттам нататък да се мисли за проектите и финансирането. Дотук е направено обратното, няма въобще никакви реформи, мисли се само за това как да бъдат похарчени парите. И те ще бъдат похарчени, всички пари могат да бъдат похарчени. Това правителство доказа поне едно – можем да похарчим всички пари на света, няма съмнение, но въпросът е какъв ще бъде ефектът. Не е важно да бъдат похарчени едни пари, важно е да има резултати. Затова освен да бъдат свързани с реформи, въпросните проекти трябваше да бъдат класирани. Тоест за всеки един от тях да видим какъв ще бъде ефектът му – върху заетостта, върху засегнатите от пандемията региони, върху образованието и културата… Тези ефекти обаче не се измерват, тук се прави сметка как да бъдат похарчени парите, а не какви ще бъдат резултатите.

И друг път сме говорили с вас за политика и ценности преди избори. Вие сте християнин, затова искам да ви попитам: има ли нещо по-различно на изборите 2021 г., след всичко което преживяхме през последната година? Променихме ли се или политическите нрави си остават също толкова брутални?

Знаете ли, през последната година всички ние си дадохме сметка колко важно е здравето и че ние сме го подценявали години наред. Също така си дадохме сметка, че в България много системи не функционират както трябва и спешно трябва да бъдат реформирани, ако искаме да живеем добре като общество. Парите за здравеопазване са се увеличили 3–4 пъти през последните десет години. Представяте ли си, 3–4 пъти при намаляващо население и при положение, че здравеопазването се влошава и качеството пада. И това не е заради лекарите, не ме разбирайте погрешно, в България има много добри лекари, които полагат невероятни усилия и аз съм им благодарен за всичко, което правят. Но ние трябва да променим управлението на здравната система. Не са виновни докторите, проблемът е в управлението. Питате ме какво се е променило, отговаряйки ви като християнин, ще кажа следното – времената, които настъпиха, трябва да ни помогнат да разберем, че животът е кратък и ние трябва да правим повече добри дела.

Но в момента всички сме втренчени в едни предизборни калкулации. Каква е все пак формулата на „Демократична България”: никога с ГЕРБ и ДПС? Включва ли тя възможно споразумение с БСП – хипотеза, която развълнува мнозина ваши привърженици? Или с „Има такъв народ“ и „Изправи се. Мутри вън“?

Аз съм от гражданската квота на „Демократична България“ и ще ви дам категоричното си лично мнение, но то е лично мнение. Според мен България се намира в омагьосан кръг. Вече много години управляват ГЕРБ – ГЕРБ с ДПС, а преди това БСП с ДПС. Този омагьосан кръг ни води до бедност. Вероятно знаете, че Чехия изпревари Испания като БВП на глава от населението. Румъния пък доближава Португалия. България изостава спрямо Румъния, изостава спрямо всички. Ние сме последни. Тоест дали ще бъде ГЕРБ, дали ще бъде БСП, дали ще бъде ДПС, ние сме в този омагьосан кръг, който ни държи в стабилна бедност. И това трябва да бъде променено. Моето лично мнение е, че с нито една от трите политически сили няма смисъл да се правят каквито и да било коалиции, а колкото и да е трудно, трябва да се начертае новият път на България извън ГЕРБ, БСП и ДПС. Знам, че е трудно, знам, че няма да стане отведнъж, предпочитам да има по-често избори, ако трябва, но да излезем от този омагьосан кръг.

Вашата лична битка коя е: опитът пак да се строи АЕЦ „Белене”, картелите? 

Знаете, че съм категоричен противник на монополите и монополните цени, които ни ограбват. Това се отнася и за АЕЦ „Белене“, която никога не ни е трябвала, но покрай нея се похарчиха страшно много пари. Видяхте и руско-турския поток, който не ни трябва, той е нужен на Русия, но пък ние платихме сметката и сега ни очакват санкции. Вълнува ме също пазарът на горива, където трябва повече конкуренция, а не повече държава. Но личната ми битка в момента е свързана с преференциалната предизборна кампания в София. В трите избирателни района в столицата на пето място в листите на „Демократична България“ са поставени граждански кандидатури. За първи път правим съвместна преференциална кампания с Петър Славов и Георги Ганев и ми е много интересно дали ще успеем да убедим гражданите, че те решават, че те могат всичко да променят.

Твърдите, че КТБ е „най-голямата беля в новата история на България“, какво може да направи „Демократична България“ по този въпрос, ако влезе в следващия парламент?

Когато стана източването на КТБ, веднага поисках международно разследване. Има специализирани фирми, които се занимават с това. Те са като кучета – разследват, намират източените пари и съдействат за тяхното връщане. Страшно са ефективни, знаят какво правят и са били наемани на много места по света. В България такава фирма беше ангажирана само за предварително проучване и после се отказаха от нея. Убедих се през годините, че нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС искат да стигнат до дъното на казуса КТБ и да разкрият истината. Това е целият проблем. И проблемът е много сериозен, защото ако хората, които са били замесени с КТБ, не получат възмездие, не бъдат преследвани и не им се потърси отговорност, те ще си кажат: ами това е най-хубавият бизнес, вижте какво направихме, какви средства източихме, но никой не ни преследва, защо да не вземем пак да го направим, може в някой друг сектор следващия път. Именно затова КТБ е толкова важна, именно затова търсенето на справедливост трябва да продължи. Но е много показателно, че имаме парламент, в който никой, забележете, никой не задава този въпрос. Вижте колко е страшно, това е направо страшно. Никой не задава този въпрос.

Говорим за дефицита на справедливост, не е ли това най-големият дефицит на българското общество?

Така е. Вижте какво се случва на обикновения човек, който има магазинче или малък бизнес, или нещо се опитва да прави – карат го да си смени касовия апарат, да плаща няколко пъти, да се съобразява с наредби, и ако е сгрешил нещо дребно, например някой документ, веднага го глобяват данъчните. В същото време този обикновен човек чува, че стотици милиони не са били събрани от хазарта по думите на управляващите, цитирам правителството. И човекът си казва: добре де, това ли е справедлива България? Аз работя всеки ден, плащам си данъците, плащам осигуровките, сгрешил съм там нещо, всеки може да сгреши, веднага ме глобяват, ако закъснея да внеса някой данък или осигуровка… А ония, дето не са платили стотици милиони… Това ли е справедливостта? Това ли е България, в която искаме да живеем?

Тоест реформа на съдебната система, едно от основните неща, към които „Демократична България“ винаги е призовавала. Това ли е решението?

Не можем да минем без реформа на съдебната система, защото ако не са гарантирани правата на собственост, ако могат да ти вземат фирмата… Видяхте историята с гнилите ябълки, която бе подхваната от един предишен френски посланик. И той го направи от загриженост, не за друго, не се лъжете, само от загриженост за България. Чухте историята за осемте джуджета. Ако съществува риск да ти вземат фирмата, няма как да очакваме големи инвеститори в България. А без външни и вътрешни инвестиции, защото и много българи се притесняват да инвестират, като четат какво става, няма как да нараснат заплатите. Заплатите нарастват и икономиката се развива само ако нарастват инвестициите. А затова трябва работеща съдебна система, която да гарантира, че, първо, договорите се спазват и, второ, не може някой като ти хареса фирмата, да дойде и да ти я вземе.  

Обещахте, че ако  влезете в парламента, ще работите за промяна в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, за да бъдат премахнати остатъците от комунистически символи от обществени сгради. Смятате ли, че ще имате съмишленици в следващия парламент? Как трябва да се реши в този контекст казусът с Паметника на съветската армия?

Паметникът на съветската армия трябва да се премахне и да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. Там му е мястото, а не в центъра на София. И е показателно, че след толкова години управление ГЕРБ нищо не направиха просто защото не искат да го местят и си го харесват, за това става въпрос. А най-изумителното е, че над централния вход на парламента, който сега заседава в бившия партиен дом, си стои остатък, видим и различим, от бившия комунистически герб на България. Писахме писма до няколко председатели на Народното събрание, които ни отговаряха, че, да, щели да вземат мерки, но минаха 6–7 години и нищо. След това заведохме дело и казахме в съда, че в България има закони, според които на централния вход на всички официални сгради трябва да бъде поставен актуалният държавен герб, а не бившият комунистически такъв. И представете си, мина си мандатът на този парламент, тези хора всеки ден заседаваха под бившия комунистически герб, но ГЕРБ нищо не направиха. Нищо. Тоест всичките 240 души се чувстваха комфортно всеки ден да влизат под комунистическия герб със сърп и чук и всеки ден да излизат под същия герб. Което е изумително за една държава, която е членка на Европейския съюз! И друго искам да ви кажа, ако това се беше случило в Германия и на германския парламент имаше част от свастика, гарантирам ви, че прокуратурата щеше да се намеси и да потърси отговорност. Ето това е много ясен символ за това, че в България правилата не се спазват и че ние не сме се разделили със своето комунистическо наследство.

И накрая един въпрос за модернизацията, един от приоритетите на „Демократична България“ е изграждането на електронно управление. Твърдите обаче, че то може да се реализира само при оптимизация на администрацията, което пък е възможно при устойчива нормативна база, добри регулатори и добре функцианираща съдебна система. Това не превръща ли електронното управление в невъзможна кауза?

За електронно управление в България бяха похарчени 2 млрд. лв., но към момента то има твърде частично и ограничено приложение. Тоест парите бяха прахосани. Това е поредният пример как правителството може да похарчи всички пари, но резултатите да бъдат незадоволителни. Естония похарчи 50 млн. евро, или 100 млн. лв., за електронно правителство и 99 % от гражданите на страната имат електронни карти, а около 50 % от тях гласуваха дистанционно електронно на последните избори и всичко мина добре. Тоест въпрос на желание и на приоритети. В България няма желание за изграждането на електронно управление и дали ще управлява ГЕРБ, дали ще управлява БСП, дали ще управлява ДПС, все така електорнно правителство няма да има, защото те очевидно нямат желание да го направят. Аз съм един от вносителите на законопроекта за дистанционно електронно гласуване, следващ начина, по който се гласува в Естония. Минаха пет години оттогава, видя се, че в парламента няма желание това да бъде направено. Имайте предвид, че тъкмо в ситуацията на пандемия, на опасност за здравето, която, както се вижда, няма да е отминала до изборите на 4 април, ние имахме нужда от дистанционно електронно гласуване, което е част от вашия въпрос за електронното управление, или от друга дистанционна форма на гласуване, каквото е гласуването по пощата. Нито едното направиха, нито другото. Просто защото нямат желание.

Мартин Димитров е политик, икономист по образование. Роден е през 1977 г. в София. Завършва Френска гимназия и УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Народен представител е в 40, 41 и 43-тото Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г.) и съпредседател на Синята коалиция. Кандидат за депутат в 24 МИР-София от „Демократична България“.