3
870

Към Св. Синод: настойчиво

KYanakiev

Великият и Свят Събор на остров Крит, въпреки очакванията на неговите противници, се проведе и приключи успешно своята работа. Всички съборни документи бяха разисквани интензивно и подписани. В тях Църквите и определени епископи внесоха цял ред поправки (невъзможността за каквито бе една от основните причини БПЦ да откаже да се яви на Събора) и въпреки прословутия руски регламент постигнаха заложеното в него „пълно единодушие“. В скоби казано, „размахваните“ през тези дни имена на „цели четирима“ (първо бяха осем) епископи, които не са подписали, или са подписали с особено мнение определени точки от определени съборни документи, не говорят абсолютно нищо срещу успеха на Събора, защото (пак по силата на същия руски регламент) всички документи са подписани като цяло от всички Поместни църкви, а „случаят“ с неподписалите епископи свидетелства само, че на този уж „дирижиран“ от патр. Вартоломей Събор бе дадено право на глас, освен на Църквите, още и на всеки един от архиереите, както е било и в древност.

С приключването на Събора обаче приключи и „лесното“ за най-гласовитите членове на Св. Синод на БПЦ, които в дните, които непосредствено го предхождаха, все още можеха да оправдават отказа си от участие в него с най-различни страховити версии. Казвам, че с приключването на Събора „лесното“ мина, защото вещателите паднаха сами в неочакван капан. Паднаха тъкмо понеже безотговорно-упорито ни внушаваха, че на този Събор ще бъде „предадено Светото Православие“, ще „възтържествува икуменизмът“, ще се узакони някакъв си „източен папизъм“ и т.н., и т.н.

Тъкмо в този дух се изказа в самото навечерие на Петдесетница Пловдивският митроп. Николай, а Ловчанският Гавриил не спря да повтаря, че в проектодокумента „За отношението на Православната църква към останалия християнски свят“ имало абсолютно недопустими от догматическа гледна точка термини и пасажи.

Митрополитите твърдяха всичко това, разбира се, за да направят отричането от ангажимента на БПЦ (поет само преди пет месеца, през януари 2016 г.) оправдано, а отклоняването от всеправославното съборно единство – не акт на малодушие или схизматична воля, а нещо „мъжествено“ и дори героично. Нима не си дадоха сметка, че ако този Събор все пак се състои, ще трябва да дадат отговор: предадоха ли в действителност Светото Православие съборните отци – десетте автокефални Поместни църкви – или не? Отговорът безспорно е много труден за Св. Синод, защото в зависимост от това какъв ще бъде, той влече след себе си последици, за които Св. Синод, мисля, нито има кураж, нито има сили.

Само че отговорът вече няма как да не бъде даден.

Твърде тежки думи бяха казани, твърде радикални приказки бяха изприказвани (ех, никой не очакваше изглежда, че Съборът все пак ще се състои, или най-малкото, че в него ще участват толкова много Църкви – че и Сръбската, която „настояваше на Крит да се проведе само предсъборно съвещание“, че и Еладската, която „имала недоволства“ спрямо документа за отношението спрямо неправославните изповедания „много близки до нашите“ и т.н, и т.н.). Тъй че, повтарям, нашите синодали паднаха в капана, който сами си заложиха. „Не отиваме, защото там ще отстъпят от Православието“, „ще узаконят икуменизма“, „ще подпишат неправославни решения“. Това ни се поднасяше като така сигурно, че започнаха дори да се самооблажават: „истинските православни“ от цял свят „със сълзи на очи“ казвали на архиереите от БПЦ – „вие спасявате Православието“; монасите от Атон ни приветствали като същински „корпоративен св. Марк Ефески“ и т.н., и т.под.

Е, сега този тъй „каверзен“ Събор е вече факт. И значи днес дължите отговор, почитаеми архиереи. Предадено ли бе Православието на Крит, или не? Хвърлиха ли ни в лапите на икуменизма десетте църкви събрали се там, или не? Превърнаха ли Константинополския патриарх в „източен папа“, или не?

Преди Събора (и в очакване – явно недалновидно внушено от Москва – че той няма да приключи успешно) отговорът, че „предателството“ се е случило, че „икуменическият плен“ и „източният папизъм“ са легализирани, бе лесен за изричане, защото касаеше неслучило се (и, всъщност – не-очаквано) бъдеще и, значи, не изискваше никакви реални стъпки. Сега обаче той е много труден и още по-тежък, защото се изисква ултимативно – той се дължи.

Защото, нека съобразим – ако на Крит съборните отци „предадоха Православието“, ако ние – БПЦ – въпреки „героичния“ си отказ да идем на Събора не успяхме да го „спасим“, то сега ще трябва да прекратим общението си с всичките десет Църкви, които подписаха съборните документи с единодушие. Ако те „предадоха Православието“, те вече безспорно са „вън от вярата и спасението“ и архиереите ни трябва сами да прекратят евхаристийното си общение с тях и пастирски да наредят същото на своите пасоми. Е, високопреосвещени, кажете, не през септември, октомври (или когато Московската патриаршия благоволи да ви осведоми за мнението, което трябва да имате), а днес, днес кажете – такова ли е след Крит каноничното положение? Защото няма как, ако опасенията на Пловдивския митроп. Николай ден преди Събора са били основателни; ако православната ревност на Ловчанския митроп. Гавриил е била „по разум“, положението на нашата Църква да си остане такова, каквото беше преди изричането на тежките приказки.

Напротив, ако на Крит Православието си остана неопетнено, „икуменическата всеерес“ не успя да го победи и патр. Вартоломей не ни бе наложен като „източен папа“, същите тези владици, които ни обясняваха как от целия православен свят ги приветствали за „мъжественото решение“ на „нашата малка, но героична Църква“, трябва – безусловно трябва – да помолят съборното единодушие на десетте Църкви-сестри да ни прости отклоняването от този най-висш форум на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква и да ни позволи да подпишем и ние документите от Крит. Трябва, длъжни сме да ги подпишем, ако те не са „се отклонили от Православието“. Както трябва, длъжни сме да прекъснем общението си с:

Константинополската

Александрийската

Иерусалимската

Сръбската

Румънската

Кипърската

Еладската

Албанската

Полската и

Чешко-Словашката

Църкви, ако те „предадоха православната ни вяра“. Tertium non datur (трето не е дадено).

Онова, което – вече – не може след края на Събора в Крит, е Св. Синод да продължи да се държи, сякаш изречените думи, предупреждения, вещания, не са били изречени.

Вие, Ваше Високопреосвещенство, митроп. Николай, ни казахте ден преди Събора, че там може да се случи катастрофа на Православието. Отговаряйте сега: катастрофата настъпи ли, или не. И ако да – отпаднали ли са от Вселенското Православие десетте автокефални Църкви от Крит, или се отделихме от вселенското единство на Православието ние (и останалите три Църкви от „църковната империя на Москва“)? Едно от двете не може да не е вярно и не може да не е вярно именно едно от тези двете, освен ако вие не сте се принципно заблуждавали (или – не дай Боже – сте заблуждавали нас).

Отговаряйте и вие Ваше Високопреосвещенство митроп. Гавриил: опорочено ли е днес вселенското православно учение за Църквата от десетте автокефални църкви в Крит, или сгрешихме ние? Едно от двете не може да не е вярно, Ваше Високопреосвещенство, и не може да не е вярно именно едно от тези двете, освен ако Вие не сте се заблуждавали принципно (което, ако си помислите, е човешко и може да се случи дори на един митрополит).

Напълно вярно е казаното тези дни от патр. Неофит, че „ситуацията, в която се намира БПЦ сега, след като Съборът в Крит приключи, е много трудна ситуация“. Но я направихте трудна вие, почитаеми синодални архиереи. Защото не някой друг, а вие (и онази група зилоти, на която позволихте да говори безотговорно по адрес на подготвящия се Събор) внушавахте: ако отидем на Крит, ще предадем Православието, ако не отидем – ще се (и даже ще го) спасим. Сега, повтарям за трети път, ще трябва да ни осведомите: какво стана, какво е положението днес – спасихме ли се ние от десетте Църкви, които предадоха Православието в Крит, или те не го предадоха, но ние се сепарирахме от вселенското Православие?

И от двете ситуации, почитаеми, има изход.

Ако е налице първата трябва да ни кажете, че

Константинополската

Александрийската

Иерусалимската

Сръбската

Румънската

Кипърската

Еладската

Албанската

Полската и

Чешко-Словашката

Църкви – всичките тези десет църкви вече не са ни църкви-сестри, и такива ни остават единствено Руската, Антиохийската и Грузинската. Трябва да ни го кажете обаче.

Ако ли е налице втората ситуация, ще трябва да се извините на отците от десетте Църкви на Събора, от които се отделихте (и отделихте всички нас), да подпишете незабавно решенията му и – не на последно място – да признаете, че сбъркахте, че проявихте маловерие в помощта на Светия Дух, че незаслужено подозирахте и охулихте събратята си. Трябва да го направите обаче.

Вместо това, както виждам, сякаш съвсем сте излезли от времето. Публикувате на официалния сайт на патриаршията, при това след като Съборът свърши, статиите на Велислава Дърева, в които се повтарят опроверганите от действителността „опорни точки“ на антисъборната пропаганда: че било и без това невъзможно съборните документи да бъдат редактирани (а бяха внесени няколко десетки поправки във всички тях, включително в този „За отношението на Православната църква към останалия християнски свят“), че съборните отци щели да действат под диктата на Вселенския патриарх (а не малко от предложенията му бяха отхвърлени), че никакви разисквания на този „наполовина коктейл, наполовина селфи на Вартоломей“ тъй наречен „събор“ нямало да има (разискванията бяха разгорещени и в тях участваха почти всички архиереи, включително бе дадена думата на представител на монасите от Атон). Какво правите? Та вие позволявате да се превърне в официално становище на Българската Православна Църква едно писание на неофитка с недобра църковна образованост, за обидните квалификации към събратята ви, в което писание, авторката му, ако наистина е църковна, заслужава канонично наказание.

Кажете, почитаеми митрополити: в „антисъбор“ ли се събраха и участваха – както пише на официалния сайт на БПЦ Велислава Дърева – следните уважавани от цялото съвременно Православие епископи:

митроп. Иеротей Влахос

митроп. Атанасий Лимасолски (кълняхте се, че той няма да отиде на Крит),

епископ Калистос Уеър,

архиеп. Анастасий Албански?

„Масовка и декор на Константинополския източен папа“ ли бяха, както пише В. Дърева

Сръбският патриарх Ириней,

Румънският Даниил,

Кипърският архиеп. Хризостом?

На един „антиправославен Майдан“ ли разискваха и решаваха:

Архиепископът на Атина и Цяла Гърция Иероним,

Сръбският епископ Ириней Бачки,

Александрийският патриарх Теодор?

Ако сте солидарни с тия обидни квалификации – повтарям – тутакси прекратете общението с тази „масовка“ и с този „Майдан“. Ако ли не сте – снемете незабавно тия хули от сайта на Патриаршията – те са хули срещу съборното изпълнение на Православната Църква (не излагайте поне отговорния за патриаршеския сайт Неврокопски митроп. Серафим). И кажете строго на мобилизираната не без ваше участие кохорта от зилоти и старостилци, че вече трябва да замълчат. Защото в онази „лесна ситуация“, когато се надявахте Съборът да се провали, можеха да се говорят глупости от маниакални субекти с базисна схизматична воля и параноиден интелект. Днес обаче, БПЦ е – по думите на патриарха й – „в много трудна ситуация“ и не те, а вие ни дължите говорене. И обяснение.

А може би и думи на разкаяние…

 

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияЗащо пиша
Следваща статияМомиче с куфар

3 КОМЕНТАРИ

  1. А Вие с какво право искате обяснение от Св. Синод? Кой сте Вие, та да искате обяснение и то ултимативно? Обяснението вече беше дадено – пределно ясно и достъпно. Само че, на Вас не Ви изнася. Как си позволявате публично и така злобно да осъждате и порицавате български владици? Какви доказателства черно на бяло имате, че те са продали своята монашеска съвест на Русия и са взели решението си да не отидат в Крит под влияние на Москва? Доказателства, а не плътски мъдрувания? И чии интереси обслужвате Вие след като така настървено и последователно настройвате обществото срещу БПЦ? Може би от Вас някой трябва да иска обяснение.
    Недейте да величаете този събор като „Всеправославен“, защото при толкова отсъстващи и толкова обосновани възражения от представители на различни православни църкви и Света гора той няма как да бъде такъв и няма как решенията му да бъдат валидни за цялото Православие. Или ще наречете и атонските монаси, и другите несъгласни епископи руски агенти? Нищо не Ви пречи.
    Основателните опасения на българските митрополити се сбъднаха, г-дин Янакиев. Защото в Крит наистина икуменизмът се наложи – еретическите и отделили се от Православието общности бяха признати за „църкви“, колкото и да се опитваха да замаскират това с хитрословестни жонглирания. А доколко е давано право на глас на всеки епископ, прочетете разказа на митрополит Йеротей Влахос. Той ще Ви просветли.
    И накрая ще завърша с мъдрия съвет на св. Паисий Светогорец (дано и него не го обявите за руски агент), че е по-добре да се стараеш да поправиш себе си, отколкото да гледаш да изправяш другите.
    Бог да Ви дари с повече разсъдителност и смирение.

  2. Янакиев, как може да ви вярва човек, на каквото и да било, след като имахте нахалството от ефира на bTV да излъжете най-нагло аудиторията, че Православната църква признавала католическото миропомазание?

    И още нещо за ваше сведение. Написано е от св. Марк Ефески по повод на случилото се на един друг позорен „събор“:

    ” Бих желал да изразя моята позиция по-подробно – особено сега, когато кончината ми приближава, за да има съгласие в моето отношение от началото до края, а и за да не помисли някой, че съм говорил едно, а друго съм скривал в мислите си, за което би било справедливо да бъда посрамен в часа на моята кончина.

    За ПАТРИАРХА ще кажа и през ум да не му минава, че може да ми окаже чест при погребението на това мое смирено тяло или да изпрати на моята гробница някой от своите архиереи, или някои от своя клир, или въобще някой от намиращите се в общение с него, за да вземат участие в молитвите или за да се присъединят към свещенослужителите от нашата област, които са повикани за това, мислейки, че аз някога тайно съм допускал общение с тях.

    И за да не даде моята безгласност повод на непознаващите добре и в пълнота моите възгледи да заподозрат някакво съглашателство, аз говоря и свидетелствам пред многото тук намиращи се достойни мъже, че аз съвършено и по никой начин НЕ желая и НЕ приемам ОБЩЕНИЕ с ТЯХ, или с намиращите се в общение с тях НИТО в този живот, НИТО след смъртта, както (не приемам) нито сключената Уния, нито ЛАТИНСКИТЕ догмати, които той сам е приел, както и неговите ЕДИНОМИШЛЕНИЦИ, и за да ги прокара е ЗАЕЛ това председателско място, с цел НИЗВЕРЖЕНИЕ на правите догмати на Църквата.
    Аз съм съвършено уверен, че колкото по-далече стоя от него и подобните нему, толкова по-близко съм до Бога и всички светии; и колкото повече се отделям от тях, толкова повече съм в единение с Истината и със светите отци – богословите на Църквата, а също така съм убеден, че сношаващите се с тях стоят далеко от Истината и блажените Учители на Църквата.
    И затова казвам: както в течение на целия си живот съм бил в РАЗДЕЛЕНИЕ с тях, така и по времето на моето отшествие, та и след смъртта си аз се ОТВРАЩАВАМ от взаимоотношения и единение и КЛЕТВЕНО заповядвам, никой от тях да НЕ се приближава НИТО до моето погребение, НИТО до гроба ми, а също и до никой от нашата област, с цел опит да се присъедини и съслужи в нашите богослужения, защото това би означавало да се смесва това, което не може да се смеси, но тям подобава да не са в единение с нас дотогава, докато Бог не дарува изправление и мир на Своята Църква.”

  3. Рая, не забравяйте че Светия ни синод е заселен от агенти на ДС че и руските служби. Така че на тях с право им се иска обяснение. По скоро рапорт. Те така или иначе пишат рапорти. С това са свикнали. А ултимативността иде от националното предателство. Поместността на БПЦ най малкото означава служба на руския император. Политческите забежки на БПЦ и отказа и да служи на българския народ я прави не особено свята. Нали разбирате клир и агентура някак си не се връзват. Или не разбирате… Или пък го приемате за нормално. Или сте степен човек….