0
433

Късметлията Содърбърг

„Късметът на Логан“

„Късметът на Логан“: два ключа в наративния подход са отговорни за оригиналността на тази киноистория.

След като през 2013 г. обяви, че се оттегля от киното, Стивън Содърбърг (не)очаквано се завръща с един готов филм и 2-3 проекта. „Късметът на Логан“ е любопитна смес между „Извън контрол“ и „Бандата на Оушън“, съчетавала по типичния за Содърбърг начин комерсиално и арт преживяване. За всички почитатели на създателя на „Секс, лъжи и видео“ новината е добра, защото новото заглавие напомня за някои позабравени умения в киноразказа на иначе доста продуктивния американския режисьор.

В Западна Вирджиния миньорското семейство Логан е прочуто с лошия си късмет, поне според теорията на ветерана от Ирак, едноръкия Клайд Логан. Куцият му брат Джими, бивша футболна звезда, губи работата си като шофьор на багер, заради контузията в коляното. За да осигури пари, с които да посещава 10-годишната си дъщеря, която ще се мести с майка си в съседния щат, Джими решава да организира обир. В него освен Клайд ще участват още  бомбаджията пандизчия Джо Банг, двамата му смотани братя, както и сестрата на Джими и Клайд – фризьорката Мели, която е голям фен на бързите коли. Обект на техните действия е трезорът на мотопистата в Шарлът, Северна Каролина, от чийто подземен ремонт Джими току-що е освободен. Той разполага с идеалния план за обир, предвиждащ всякакви непредвидени обстоятелства като доброволно влизане и излизане от затвора, справяне със глупави братя и желязна самодисциплина срещу прекомерната алчност…

„Късметът на Логан“

В сюжета на „Късметът на Логан“ има много детайли и те са толкова важни, колкото отделните елементи от обира на Джими. Организирането на сложни „заговори“ е специалитет на Стивън Содърбърг, но по-важното е, че амбициозният замисъл сработва напълно, както от сценарна гледна точка, така и що се отнася до крайния филмов резултат. Два ключа в наративния подход са отговорни за оригиналността на тази киноистория: иронията и необикновената мудност на хора и събития. Чувството за хумор е от съществено значение за обезоръжаване на клишетата и за разнообразяване на „обирджийската“ интрига. Усещането за абсурд а ла братя Коен не разваля удоволствието, а само задълбава в киноманската интерпретация на фабулата (която е по желание, разбира се). От друга страна, новият филм на Содърбърг е изпълнен с подчертана флегматичност, почти като на забавен каданс (от поведението на Клайд, през планирането и осъществяването на обира, до обобщението „в провинцията животът тече по-бавно“). В първия момент мудността може да ви стресира, но постепенно ще я възприемете като отличителна черта на филма, едновременно необикновено съчетание с общо взето динамичния сюжет и нещо като собствен „почерк“. Като опитен разказвач на истории режисьорът не прекалява с тази тактика, но умелата ѝ употреба създава иронична атмосфера от типа „знам, че сте гледали подобни обири, но какво ще кажете да променим малко правилата“.

През 1998 г. независимият творец Содърбърг постигна доста неочакван ефект с екранизация по Елмър Ленард. „Извън контрол“ беше криминална история, замесена с малко драма, романтика, хумор и Джордж Клуни, в точната пропорция, за да се получи нетрадиционен жанров филм. След три години формулата е приложена с по-голям размах: повече пари, повече екшън, луксозен кастинг, и така се слага началото на сагата за Дани Оушън и неговите „съдружници“. Гледайки „Късметът на Логан“ ще усетите (може би) как Содърбърг се закача и дори на моменти пародира „Бандата на Оушън“ от гледната точка на „Извън контрол“.

„Късметът на Логан“

Персонажите в новия филм са основна градивна единица в драматургичната конструкция, което не е типично за сюжетите с обири. Събитията не са оставени „на произвола на съдбата”, но именно характерите създават съспенса тук. Защото е доста трудно да се предположи как подобна смахната дружина ще изведе до успех каквото и да било начинание. Образите, създадени от сценаристката Ребека Блънт, са едновременно типични за междуличностните отношения в малко градче някъде в Америка и доста неприсъщи за т. нар. жанр heist movie. С видимо удоволствие създателите на „Късметът на Логан“ са се съсредоточили върху главните и второстепенни персонажи, като в много случаи тенденциозно обръщат стереотипите – от меланхоличния ветеран от Виетнам през ведрия бомбаджия до добродушният пастрок. И дори част от действащите лица да ви изглеждат неуместно глуповати, това е просто тест за възприемчивостта на зрителя. Сериозна заслуга за крайното удовлетворение от цялостното актьорско присъствие във филма имат Адам Драйвър („Патерсън”) като Клайд и трудно разпознаваемият Даниъл Крейг в ролята на Джо Банг.

Освен флегматичността, прави впечатление, че филмът на Содърбърг е максимално изчистен от агресия, както в действията, така и в отношенията. В тази „мирна“ среда единичните прояви на физическо насилие (които най-често се случват извън кадър) изпъкват като иронични вметки, напомнящи, че се намираме на уж познат (жанров) терен, но явно в паралелното измерение на Содърбърг. Като съберете така изброените странности и прибавите към тях добре издържаната интрига, ще разберете защо „Късметът на Логан“ може да се перчи като доста успешно завръщане в киното.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПолът в езика
Следваща статияПразникът на свободата и празникът на милицията