0
3818

Къщата музей на Андрей Николов II

След първите два въпроса: каква е юридическата предистория на къщата музей до 1989 г. и какво е довело до изгубване от държавата на части от собствеността, ще направя опит да потърся липсващите отговори на останалите два: какво предизвика ескалацията на напрежението между 1 и 11 май с къщата музей на Андрей Николов и оттук насетне накъде?

Какво предизвика ескалацията на напрежението между 1 и 11 май с къщата музей на Андрей Николов?

Както знаем от историята, за всяко едно военно събитие има повод и причини. И въпреки че случилото се между 1 и 11 май не може да бъде определено дори като битка, а по-скоро като пореден политически водевил на културното поле в страната, то тук също можем да говорим за повод и причини. Повод за ескалацията на напрежението стана обявяването на Голямото ателие в къщата на Андрей Николов за отдаване под наем за 2000 евро месечно. Но в случая по-важно е разбирането на причините, за да се стигне до тази ескалация? Нещо, което, както сам изтъкна министърът на културата Боил Банов, е казус, който аз не разбирам и ако вие ми го обясните, ще го коментирам.[1]

На 2 февруари 2020 г. сутринта до медиите бе разпространено изказване на председателя на Комисията по култура и медии към Народното събрание Вежди Рашидов, с което той оповести, че Червената къща най-после е свободна и духът на Андрей Николов ще се успокои и ще се върне в нея, след като домът му се превърне в музей.[2] Няколко часа по-късно във вестник „Труд“ бе отпечатана статията „Червената къща отваря врати с изложба на Андрей Николов“.[3] Текстът е подготвен от Ива Янакиева и според него не просто държавата е успяла да си върне собствеността върху имота, но той вече има нов наемател – Международната фондация „България“ (в лицето на Яков Джераси), която смята да открие дейността си с изложба на 27 февруари 2020 г. от 18:00 ч. В текста се казва още, че на 4 февруари между новия собственик и директора на Националната галерия Ярослава Бубнова ще бъде сключено споразумение.

На 7 февруари в отговор на депутатски въпрос по време на парламентарния контрол от същия ден Боил Банов сподели, че Националната галерия планира и работи по създаването на временна експозиция от творби на големия български скулптор Андрей Николов в частта от сградата, която е държавна собственост.[4] В публикуваното по-късно през деня съобщение на сайта на Министерство на културата бе допълнено още, че в изказването си министър Банов е уточнил, че Националната галерия подготвя и заснемането на 3D Video Mapping филм, посветен на живота и творчеството на Андрей Николов, който ще бъде излъчван в контекста на неговото ателие. Приблизителното време за създаване на филма, базиран върху архивни документи, оригинали и подготвителните скици на Андрей Николов от колекцията на Националната галерия, е 9 месеца.[5] В същата пресинформация се твърди, че сградата не е дарена, а е отчуждена през 1974 г. Както вече видяхме обаче, документите показват, че актовете за отчуждаване на имота са от 1970 и 1975 г.

След всичко това настъпи мълчание. И докато очаквахме откриването на първата изложба в къщата музей на 27 февруари, в списание „Капитал“ на 21 февруари бе отпечатана обзорната статия на Светослав Тодоров „Имало едно време в „Червената къща“. Какво се случи в „Червената къща“ и какво е бъдещето на сградата с дълга история на „Любен Каравелов“15“.[6] От нея научваме подробности за бъдещето на галерията. В следващите девет месеца (по договор с Националната галерия) дейност в сградата… ще развива фондация „България 2002“. Тя ще завърти дейността на къщата (от началото на март 2020 г.) около живота и творчеството на големия скулптор Андрей Николов (18781959), а по думите на новия собственик – Яков Джераси, всяка част от съдържанието ще бъде реализирана така, все едно Андрей Николов е бил ангажиран с програмата.[7]

Уви, 27 февруари отмина, а откриване на изложба така и не се състоя. Но затова пък на 10 март в предаването Култура.БГ на БНТ директорът на Националната галерия даде интервю, с което бяха внесени нови факти около случващото се с къщата музей „Андрей Николов“.[8] Въпросът на водещата Александра Гюзелева за бъдещото на къщата бе удобно заобиколен от Ярослава Бубнова, която разказа за изключително важната роля на Центъра за култура и дебат „Червената къща“ в близкото минало и изказа своето мнение за уникалността на къщата като архитектурен и културен обект в сърцето на българската столица. След това отбеляза, че сега дейността на къщата е свързана с нея самата, защото Международната фондация „България“, с която ние влязохме засега в едни краткосрочни взаимоотношения, особено с арт директора на тази фондация – Димитър Гочев… и нашата мечта е да направим съвсем новаторски 3D филм за Андрей Николов в сградата, в ателието, където негови работи – известни и по-малко известни, ще намерят своето пространствено ситуиране в самото ателие. Ние имаме такава възможност. Тук водещата прекъсна своята събеседничка, за да зададе уточняващия въпрос дали това ще бъде постоянна 3D експозиция в къщата, на което получи категоричния отговор на г-жа Бубнова: Да, това е! Това е нашата мечта, че това ще бъде постоянно 3D присъствие на Андрей Николов. За съжаление, да се направи в тази къща музей по стандартите на нашето време и както сега това се прави, е невъзможно. Тук интервюираната обясни казуса с изгубените от държавата части от имота, които по думите ѝ били много сложно реституирани. Александра Гюзелева зададе уместния въпрос, а какви части от къщата притежава държавата, на което г-жа Бубнова все по-сложно продължи да обяснява сложността на сложния казус, като в обобщение на тази сложност тя изтъкна, че държавата, Слава Богу, ползва достатъчно, но не идеално комфортно, когато става въпрос за културното наследство на такъв автор, какъвто е Андрей Николов. Водещата все пак се опита да внесе още яснота в неясно казаното, уточнявайки питащо, че всъщност в къщата музей експозиция с оригинални творби на художника няма как да бъде подредена. Г-жа Бубнова дипломатично отвърна – не бихме рискували да ги сложим за постоянно там.

В останалата част от разговора директорката на Националната галерия препотвърди вече изнесената в медиите информация, че поверената ѝ институция е подписала краткосрочно споразумение с фондацията на Яков Джераси за съвместна дейност, което продължава практически до края на 2020 г. До края на годината къщата музей се предвижда да се превърне в своеобразен киносалон, в който да се прожектират фокусирано филми за изявени художници и тенденции в съвременното изкуство – включително български. А след това предстои Националната галерия да обяви търг за наем на Червената къща, както на нас ни се полага за институция, която задължително ще бъде с културен профил. Така г-жа Бубнова се надява Националната галерия да влезе във взаимоотношения с някаква партньорска институция, с която ще правим това, което самите ние не можем и с което нямаме опит. От интервюто стана ясно още, че първите събития, които е трябвало да се случат в къщата музей, заради наложените от 9 март ограничения в борбата с разпространението на Covid-19, са причина за отлагане на предвидената културна програма в нея.

От цялата информация, дадена в това интервю, макар и казана твърде завоалирано и избягвайки всякаква конкретика, се разбра, че в къщата музей „Андрей Николов“ не е възможно да има експозиция с оригинални произведения на скулптора, защото не може да се осигури безопасността на ценните експонати. Стана ясно още, че Националната галерия е влязла в договорни отношения с Яков Джераси като представител на Международната фондация „България 2002“, които ще продължат до края на годината, а след това къщата музей ще бъде отдадена на търг за ползване. Месец по-рано обаче Боил Банов заяви от трибуната на Народното събрание, че Националната галерия планира и работи по създаването на временна експозиция от творби на големия български скулптор Андрей Николов в частта от сградата, която е държавна собственост.[9] Или казано разбираемо – оказва се, че никой не знае какво прави другият. Нещо повече – откриването на първата изложба в къщата музей на Андрей Николов, което трябваше да се състои на 27 февруари от 18 часа, не се състоя. Сетне връхлетелият страната ни коронавирус обърка всички планове и бе обявено извънредно положение, в самия край на което бе възстановен разговорът за злополучния филиал на Националната галерия.

А причините за неговата острота са повече от видими и за яснота ще ги маркирам в няколко точки:
1. Бе обявено недвусмислено, че къща музей „Андрей Николов“ ще има и тя ще се обгрижва от Националната галерия, която към февруари работи по създаването на временна експозиция с произведения на художника.
2. Съвсем скоро след това се разбра, че Националната галерия е подписала споразумение за сътрудничество с Международната фондация „България 2002“, оглавявана от Яков Джераси.
3. Нито Ярослава Бубнова, нито Боил Банов дадоха точна и коректна информация защо къщата музей е отдадена за ползване на тази фондация и по-важното – точните условия, които са договорени между страните. Вместо това г-жа Бубнова повтаряше като мантра някакъв 3D филм за скулптора, който щял да бъде режисиран от арт директора на Международната фондация „България 2002“ Димитър Гочев, удобно премълчавайки кой всъщност е истинският собственик на фондацията. А по документи, публикувани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, името на г-н Гочев не присъства никъде.[10]
4. Яков Джераси е фигура, която се свързва с унищожителното пребиваване на оглавяваната от него Международна фондация „България 2002“ в друга сграда, недвижим паметник на културата с национално значение – къщата на арх. Георги Фингов на ул. „Шипка“ №38.[11]
5. Във всички разговори по темата за къщата музей на Андрей Николов от февруари и март тази година никой от стопаните на имота – нито Националната галерия, нито Министерството на културата не уясни коректно състоянието със смесената собственост, цитирайки документално потвърдени факти. Тъкмо напротив – често се говореше с недомлъвки, оповестяваше се некоректна информация, а отговорите на въпросите, които се задаваха по повод на собствеността – ако не се заобикаляха, тактично се подменяха с общата констатация много е сложно.
6. Въпреки че по-голямата част от проблематичното Голямо ателие на Андрей Николов е частна държавна собственост, Ярослава Бубнова твърдеше, че в това пространство ще бъде прожектиран филмът за скулптора на Димитър Гочев, а в същото време няма диалог между Националната галерия и собственика на повече от 85% от това пространство.
7. Даваше се разнопосочна информация за това може или не може да има експозиция с оригинални творби на Андрей Николов в къщата музей. И докато г-жа Бубнова твърдеше, че експозиция не може да има, защото не може да се осигури сигурността на произведенията, г-н Банов каза, не че няма да има такава, а че екипът на Националната галерия дори вече работи по създаването ѝ и тя ще бъде подредена в частта, която е публична държавна собственост.
8. Къщата музей на Андрей Николов от 1968 г. до февруари 2020 г. се обособява като къща на раздора. Десетилетия наред държавата няма волята да превърне имота в това, заради което той е отчужден през 70-те години на миналия век. И тъкмо този факт, че къщата музей не се ползва по предназначение, е основната причина, поради която части от нея са върнати законово с решение на Висшия административен съд през 2000 г. на наследника на художника Иво Ташков.

Именно това са основните причини, които доведоха до ескалирането на напрежението между 1 и 11 май тази година. А колкото до казуса, който министърът на културата Боил Банов не може да разбере, той се състои именно в това – отговорните институции очевидно действат безотговорно към къщата музей на Андрей Николов и вместо да оповестят истината за сложността на създалата се ситуация, за която са виновни дългогодишните бездействия на Министерството на културата и Националната галерия, ни оплитат в поредния абсурден разговор, изпълнен с полуистини и недомлъвки, зад който прозират купища несвършена работа, а и отсъствието на воля и засвидетелствана през годините неспособност тя да бъде свършена въобще.

А сега накъде?

Никога не съм крил, че към делото на Андрей Николов имам своеобразен сантимент. Не само поради щото всякога съм се увличал в съзерцание на завещаното от него художествено наследство, а защото тъкмо неговото дело и живот бяха фокус на иницииран и реализиран от мен изследователски проект във филиала на Софийска градска художествена галерия (СГХГ) – галерия „Васка Емануилова“ през 2013 г.[12] Именно тази първа моя професионална среща с фигурата и творчество на Андрей Николов провокира реакцията ми върху случващото се с къщата музей на автора. Ето защо положих усилия през наличните ми документи да уясня случилото се с къщата музей на Андрей Николов. Защото продължавам наивно да се надявам, да вярвам дори, че всичко това ще бъде в услуга на въвлечените в спора институции и лица. Отбелязвам наивно. Но защо?

През последната година имах възможност да публикувам различни разследващи материали[13], които подготвих едва след като освободих заеманата от мен работна позиция в екипа на СГХГ, за да не нарушавам етичния кодекс на институцията, с която бях обвързан. Но това бяха материали, които, уви, доведоха не до воденето на конструктивен публичен дебат, въпреки събрания в тях фактологичен материал, а до мълчанието на засегнатите страни. И до днес няма официална позиция по казуса с портрета на Александър I Батенберг на Конрад Дилиц; нямаше никаква реакция за изнесените факти по случая със скулптурата на Иван Лазаров, дарена на Националната галерия преди няколко години; и до днес няма никаква отчетност по отношение на подетата от Министерството на културата инициатива за борба с фалшификатите. Всичко това ми подсказва, че е наивно да вярвам, но продължавам да го правя. И то не от някакви патриотични подбуди, още повече от желания за геройство. Знам, че мнозина трудно ще повярват, че зад всичко това стоят добри намерения и личен гняв към случващото се, и ще предпочетат да провиждат в написаното опит за мъст и разпра. А други ще го употребят за собствени користни цели. Знам, че е трудно за вярване, но пиша тези редове, изпълнен с вяра, че не днес, не дори утре, а там някъде незнайно къде във времето напред, може би дори когато аз самият вече няма да бъда, всичко това ще има смисъл. За онези, които като мен просто искат да разберат какво е било.

Но нека се върнем на въпроса:  А сега накъде?

След 11 май разговорът за къщата на Андрей Николов в медийното пространство продължи. В интервю на г-жа Бубнова в ефира на Българското национално радио [14] на въпроса коя част от къщата музей е собственост на държавата, този път тя беше по-конкретна, макар и отново не съвсем коректна в цитираните факти. По думите ѝ Националната галерия е във владение на партерната част, над партерния етаж, втория и третия етаж. Нещо повече, тя поясни, че екипът на оглавяваната от нея институция се съобразява с правилата и не може да отдаваме под наем, ние не можем просто да предоставяме за ползване публична държава собственост. Ако това действително е така, тогава отдаването на къщата музей за ползване от фондацията на Яков Джераси, пък било то и като споразумение за сътрудничество, противоречи на казаното от г-жа Бубнова. Това обаче съвсем не е всичко. От разговора се разкриха несъответствия с казваното до този момент и по отношение на продължителността на отношенията между Националната галерия и Международната фондация „България 2002“. Пред журналистката на БНР Людмила Железова г-жа Бубнова уточни, че срокът на договорените отношение с Яков Джераси е девет месеца и те трябва да приключат до септември 2020 г., което означава, че споразумението между Националната галерия и фондацията е сключено още през януари тази година. Но от вече цитираната публикация във вестник „Труд“ знаем, че споразумението е трябвало да бъде подписано на 4 февруари.[15] Нещо повече, в друго свое интервю от 10 март директорката на Националната галерия уточни, че Фондацията ще ползва имота до края на 2020 г. Факт, който г-жа Бубнова потвърди уклончиво в ефира на БНР, като този път изтъкна, че срокът би трябвало да бъде удължен със срока на извънредното положение. Каквато и да е истината, стана ясно, че няма яснота дори и за елементарни факти като това кога е подписано споразумението с Яков Джераси и каква е неговата продължителност.

В разговора след реакцията на Боил Банов по случая активно се включи и собственикът на Международната фондация „България 2002“. В интервю за информационна агенция БГНЕС от 17 май 2020 г.[16] Яков Джераси сподели, че Фондацията вече е задействала целия си ресурс и организира отварянето на вратите на къщата музей. По отношение на проблематичното Голямо ателие на художника той заяви,  че имаме голяма зала със 110 места. Това е място за дискусии. Доскоро там имаше дебати. Ние ще я отворим с нещо уникално. Същият ден в dnevnik.bg бе публикуван обзорен материал по темата на журналиста Максим Караджов.[17] В него са взети мнения от г-жа Бубнова и г-н Джераси. По думите на директорката на Националната галерия Фондацията е избрана с оглед на два факта. Първо, сградата е била в лошо състояние в последно време и е трябвало спешно да се направи освежителен ремонт. За извършването му обаче галерията нямала ресурс, а и задачата е бързо да се заснеме 3D филм за скулптора Андрей Николов (18781959) в къщата му. И второ, артистичен директор на фондация „България 2002“ е режисьорът и оператор Димитър Гочев, който вече е правил такъв тип филм за Музея на миньорите в Перник, и затова подписахме споразумение с тях. Г-жа Бубнова подчертава, че ние не можем да направим музей, нито да има постоянна експозиция с творби на Андрей Николов. Рисковете [с опазването, предвид смесената собственост в имота] са прекалено големи. Г-н Джераси обаче е категоричен, че чака творби от Националната галерия, които ще ги експонираме на първия етаж, който ще бъде постоянно посветен на него. Нещо повече, председателят на Фондацията заявява гордо, че преди години той е получил като обезщетение за напускането от къщата на арх. Фингов сервиз, както и старинни мебели и полилеи, принадлежали на последния собственик на тази къща. Сега цялото обезщетение вече е пренесено в къщата на Андрей Николов. Или казано с думи прости – докато Националната галерия твърди, че в къщата музей на Андрей Николов не може да бъде подредена музейна експозиция с оригинални творби на художника, Международната фондация „България 2002“ вече реди музей в същото това пространство. Не само очаква оригинали от фонда на Националната галерия, но и вече пренася ценни предмети от друг паметник на културата. Окачва дори полилей в централното фоайе на имота на ул. „Любен Каравелов“ №15 и планира уникално отваряне на Големия салон в къщата.

Без да навлизаме в подробности и въобще да задаваме въпроси съгласувани ли са всички тези действия на Яков Джераси и екипа му с Националната галерия и Министерството на културата, можем да кажем, че сме свидетели на безпрецедентен спектакъл, в който всички герои участници са персонажи от различни пиеси, попаднали по стечение на обстоятелствата на една сцена – къщата музей „Андрей Николов“. Един спектакъл без драматургия, без режисьор, в главните роли на който влизат неподготвени, за да не кажем лоши, актьори. А за нас, зрителите, остава да слушаме отделните монолози или просто да излезем от залата. И в двата случая големият губещ от злощастната къща на раздора – е къщата музей на Андрей Николов, която некоректно и днес всички, дори и директорката на Националната галерия, дори и министърът на културата наричат „Червената къща“. „Червената къща“ беше. Сега, поне до края на година, е къщата на Яков Джераси. А ще стане ли някога къща музей на Андрей Николов, предстои да разберем.

В заключение ще си позволя да отбележа, че в целия този разговор става дума за всичко друго, но не и за най-важното – скулптурното наследство на Андрей Николов. Десетките произведенията, в това число и оригинални гипсове, които са се намирали до 2001 г. в ателието на художника, откупени ли са от държавата, или са дарени на Националната галерия? Колко броя от тях са откупени и/или дарени? Инвентирани ли са и какво е тяхното днешно състояние? Налични ли са приемо-предавателните протоколи при прехвърлянето им в депата на Националната галерия и съответства ли броят им с този на вписаните в инвентарните книги на институцията?

Да, тук става дума не за Андрей Николов, не за изкуството му дори, а само за неговия дом, за неговата крепост, и безстопанственото отношение към него на две институции десетилетия наред.
А всичко в този разговор можеше да бъде така лесно и разбираемо. Нужни са само три толкова прости неща – етика, морал и воля. Волята да бъдеш честен пред хората, в чиято услуга осъществяваш дейността си.

[1] Запис от пресконференцията на министъра на културата от 11 май 2020 г.
[2] Вежди: Червената къща най-после става музей. – standartnews.com, 2 февруари 2020.
[3] Янакиева, Ива. Червената къща отваря врати с изложба на Андрей Николов. – Труд, 2 февруари 2020.
[4] Пресинформация, публикувана на сайта на Министерството на културата. – 7 февруари 2020 г.
[5] Пак там.
[6] Тодоров, Светослав. Имало едно време в „Червената къща“. Какво се случи в „Червената къща“ и какво е бъдещето на сградата с дълга история на „Любен Каравелов“15. – Капитал, 21 февруари 2020 г.
[7] Пак там.
[8] „Червената къща“ се превръща в къща музей „Андрей Николов“. – БНТ, 10 март 2020 г.
[9] Пресинформация, публикувана на сайта на Министерството на културата. – 7 февруари 2020 г.
[10] Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ.
[11] Повече по въпроса виж в: Къщата на Фингов няма да се надстроява, за да стане хотел на пет етажа. – dnevnik.bg, 16 юли 2019 г.; Гаджев, Владимир. Съсипват къща реликва в София и вдигат сграда в двора на училище „Априлов“. – e-vestnik.bg, 27 ноември 2009 г.
[12] Петров, Пламен. Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна… – Култура, №28 (2999), 26 юли 2013, с.7.
[13] Всички те са публикувани в Портал Култура между юни 2019 и май 2020 г.
[14] Яра Бубнова: Има шанс Червената къща да стане музей на Андрей Николов. – БНР, интервю на Людмила Железова за предаването „Нещо повече“ на програма „Хоризонт“, 18 май 2020 г.
[15] Янакиева, Ива. Червената къща отваря врати с изложба на Андрей Николов. – Труд, 2 февруари 2020 г.
[16] Яков Джераси: Червената къща не може да бъде хостел или ресторант. – ИА БГНЕС, 17 май 2020 г.
[17] Караджов, Максим. Временният обитател вече реди музей в Червената къща. – dnevnik.bg, 17 май 2020 г.

Докторант в катедра Нова и съвременна история при СУ „Св. Климент Охридски“. До 2019 г. е уредник в Софийска градска художествена галерия, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списания L'Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.
Предишна статияЧовекът и неговата душевна чорба
Следваща статияОбединяващата сила на Духа