0
1722

Къщата

Къщата си стои на наклонената поляна в онова брезнишко село. Съседът отдолу, под пътя, е добър, ключовете за къщата са у него. Коси тревата, проверява след поройните дъждове дали има щети. От време на време идват хора, питат дали се продава. Но съседът и жена му нищо не могат да кажат – собственикът живее в Канада и отдавна не се е обаждал, от петнайсет години.

Те помнят как се радваше когато купи мястото. Той вече живееше в Канада със семейството си, но през летата си идваше. И едно лято купи мястото, огради го. Беше зор, изкопа с племенниците над шейсет дупки, разтовариха бетонните колци, бъркаха бетона на една ламарина. После опънаха мрежата. Който е опъвал оградна мрежа, знае, че това не е лесна работа.

И вече през следващото лято викна майстори, изкопаха основите и за двата месеца на лятото вдигнаха двата етажа на къщата. Покри я, сложи дограмата, сложи и капаци на прозорците. Почерпиха се с пенсионирания учител под пътя, съседа. И той пак замина за Канада.

Още няколко лета си идваше, беше му драго от тишината и зеленото, от гласовете на птиците. Жена му и дъщерята оставаха в Канада, те не искаха да идват тук.

След това се разболя от паркинсон. Опита още няколко лета да пътува, но беше все по-свит и все по-трудно ходеше.

После се чу, че вече е на инвалидна количка. Това беше и последната новина за него. А, и това, че дъщеря му се беше омъжила за някакъв бразилец ли, мексиканец ли…

Оттогава не си е идвал.

А къщата си стои, няколкото овошки, които посади, сигурно са израсли, станали са големи дървета. Сливите, ябълката, вишната.

Съседът отдолу и жена му наглеждат имота. Даже една година под стряхата откъм слънчевата страна се заселиха лястовички. И те двамата искаха да му се обадят и да му кажат за лястовичките, но номерът, който имаха, не отговаряше. Звъняха и на неговия приятел от института, той сега живееше в някакво село край София, да питат какво става, знае ли нещо, но и той каза същото, и той не успявал да се свърже. Така им каза.

Мястото не е голямо, към шестотин квадрата. В горния край е къщата. Тя стои със затворените капаци на прозорците, с посивелите керемиди. Ако се влезе вътре, по лицето ти ще полепнат паяжини и сигурно ще се видят стари вестници, които ще свидетелстват за времето отпреди двайсет години. В кухнята, в чекмеджето на шкафа, ще издрънкат вилиците и лъжиците. Застоялият въздух ще мирише на вар и на мухъл.

Ако имаш банджо и можеш да дрънкаш на него, даже може да изкараш нещо.

Ако нямаш банджо, може и на гъдулка.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияПредизвикателствата на един император
Следваща статияИсторикът и множественото минало