Приоритет не означава да затриеш нещо, за сметка на друго. Подходът на МОН е сгрешен и даже насилен, показва немощ и липса на идеи.
Деконструирани истории
Последователна е политиката на МОН за насърчаване на професионалното образование, в което няма нищо лошо, даже е прагматично да си занаятчия с конкретни умения (ум и сърце). И да изработваш пеещи каруци като Сали Яшар, които могат да са част от „устойчив бизнес модел“. Само дето на Йовковия герой му липсва краен прагматизъм, майсторът денонощно мисли какъв е неговият себап. Какво е неговото съприкосновение с този свят и какво може да му донесе утеха в другия…
Ако „деконструирам“ Йовков: Сали Яшар има сръчност, като че ли е завършил професионална гимназия със STEM профил[1], но има и сърце на мечтател, пристъпил е в непредвидимия свят на хуманитаристиката, чисто интуитивно, разбира се. Очевидно не са му внушавали, че уменията му да прави каруци нямат общо с виталността на човешката природа. Как точно само определя Сали Яшар къде да сложи челичния диск между колелото и оста, за да пее каруцата! Tова си е функциониращо инженерно мислене.
Чисто исторически в България бумът на техникумите (днес професионални гимназии) идва със строежа на социалистическите заводи в средата на XX век. Тези предприятия се нуждаят от множество кадри. Не случайно родените в края на 60-те и началото на 70-те масово са завършили този вид училища. Било е необходимо. Донякъде се свързва с недоверието на комунистите към интелектуалеца, който по презумпция е готов да създава всякакви проблеми… Затова са били нужни повече работници.
Офис мениджъри в Априловската гимназия
От МОН посочват, че най-голямо търсене ще има в секторите „Машиностроене“, „Електроника“, „Електротехника“, „Транспорт“ и „Енергетика“. Сигурно е така, но не става да се набират ученици за тези специалности насила и под натиск. В която и да е промишлена зона на малък или голям град да се отиде, ще се видят пустеещи заводи и халета. Професионалните паралелки не могат да се запълнят, но профилираните хуманитарни и езикови гимназии биват принуждавани да преподреждат приема си със специалности, които са им чужди.
Офис мениджъри ще обучават през новата учебна година (2019–2020) в Националната гимназия „Васил Априлов“ в Габрово. Първото светско училище, известно с чуждоезиковото си обучение и специализирано в хуманитаристиката, ще се наложи да обучава секретарки!
За образователния министър Красимир Вълчев проблем няма, стига езиковите и хуманитарните профилирани гимназии да въведат професионален прием. Защо? Виждам няколко проблема в това. Първо, похабява се ресурсът от учители, специализирани в нещо конкретно. От една страна, не могат да се съберат ученици за професионалните гимназии (бившите техникуми), а отделно се оспорва легитимността на хуманитарните и езиковите училища, като им се налага обучение и профили, далеч от тяхната специфика. Второ, възможно ли е да се подготвят лаборанти и социални работници в хуманитарни гимназии, без да има обезпечаване с учителски кадри. Тогава да се сменят имената на училищата… Да намалят приема, но не е нужно да се използва така грубо популярността на дадено училище, за да се прокарват специалности, за които няма база и ресурс, оказва се, че и желаещи няма.
Не знам колко средства се дават по Оперативни програми за прокарване на политика, свързана с т.нар. професии, но определено липсва план за осъществяването ѝ. Образованието се пипа с „грубите лапи чилични“.
Хуманитарната гимназия във Велико Търново „Св. св. Кирил и Методий“ за първи път ще приема лаборант в хранително-вкусовата промишленост. В този регион имало множество млекопреработвателни предприятия, казва за сайта mediapool директорът на училището Витанов. Лаборант в хуманитарна гимназия? В същата гимназия предлагат и специалност „Терапия и рехабилитация“, професията е изпълнител на термални процедури. Срок на обучение пет години. Нали идеята на новия Закон за образованието беше да се диференцират потребностите и възможностите. Да се обучат специалисти, а не имитатори на дейности. Не трябва ли преди да се предложи някаква специалност да се провери с какво и как е обезпечено училището. Как в стратегията за развитие на една хуманитарна гимназия се вписва млекопреработването? Не разбрах по какво е учител директорът Витанов, но двете му заместнички са филоложки. Кой от тях тримата ще контролира адекватно ли се обучават учениците да изследват маслеността на млякото (примерно), ами рехабилитацията не касае ли човешкото здраве.
Подходът на МОН е сгрешен и даже насилен, показва някаква немощ и липса на идеи. Жалко, че директорите са принудени да се подчиняват на тези безумия, за да се впишат някак в общата цел, макар и без ентусиазъм. Предполагам, че все още могат да се намерят хора, които да очертаят проблема и да изградят план за излизане от патовата ситуация, дори да не са от „нашата партийна централа“, важно е експертното мнение в случая.
Професия според собствените възможности
Никой не споменава, че човек трябва да се развива според своите възможности и дадености, а не според нечии предварителни нагласи, та било то и обществени. Не може всички да са STEM „регулировчици“ или инженери. Друг е въпросът, ако това е в профила и възможностите на ученика (училището) и е съобразено с неговото желание. Изобщо, приоритет не означава да затриеш нещо, за сметка на друго.
Факт е, че 30 процента от учениците от езиковите отиват да учат в чужбина. Даже са повече. И въпреки това, не може да се „пречупват“ тези училища чрез прием, който им е чужд. Да реагират според възможностите си, да. Да търсят гъвкави начини за реализация на идеи и финансиране, да. Да вкарват технологиите като база на творчеството, да. Но да се правим, грубо казано, „на бачкатори“ от средна класа, не. Отказвам.
Очакването било 56 процента от седмокласниците тази година да изберат професионални гимназии. От МОН съобщават, че продължава преструктурирането на план-приема след седми клас не само от профилирани към професионални паралелки, но и към STEM профили и професии. „Това е в отговор на колективната ни потребност от кадри с техническо професионално образование и необходимостта те да продължат обучението си и в такова висше образование“ – допълва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Колективна потребност? Помислих си, че става дума за колективна памет, все фолклорно-митологични категории, с чиято употреба е редно да се внимава, защото не са част от социологията и статистиката.
И най-после, какво прави МОН, за да промени недоброто качество на висшето ни образование, за да не отиват децата ни да учат навън. „Летящите холандци“, професори, си имали свое лоби, не можели да бъдат пипнати, нямало кой да предотврати разходките им от университет на университет и участието им в акредитацията на тези учебни заведения. Къде са студентските кампуси, далеч от чалгата и наркотиците? А връзката между образованието и бизнеса?
Незаменими са и директорите на училищата, без мандат по цели 35 години. Едни и същи хора пък изправят любимата ми литература в ъгъла с недообмислените си учебни програми и зле написаните учебници със задължителни произведения и автори. И няма кой да ги спре, защото и те били с лоби в парламента, при покритата напоследък шефка на парламентарната Комисия по образование Милена Дамянова. Мога да продължа да изброявам. Но няма нужда.
Само децата ни се оказват без лоби.
През тази учебна година дойде и едно масово отблъскване от химията в сегашния девети клас, химия, струпана сякаш нарочно по много, и на това отгоре всички видове. Получи се така заради преструктурирането на учебния материал в новата програма. Затова повечето предмети ще се изучават до десети клас, когато ще се получи и първата степен на средното образование. Опитват се да запазят обема на всичко, което се учеше преди до XII клас, за сметка на качеството. Да не говорим за важната физика, никой не помни да е имало блок часове по този предмет. Историята се изсипва водовъртежно, а философията мълчи пред объркването на осмокласниците.
Разговорът за образованието липсва. Плахи изводи, недомлъвки, първа гимназиална степен догодина и ПР съобщения по два пъти на седмица. Само да е тихо, защото все сме пред някакви избори.
Оптимизъм все пак дава новата бургаска гимназия за IT специалисти. Директорът Димитрина Тодорова и кметът на града Димитър Николов са адекватни и работят очевидно заедно. Моделът, по който е изграден новият бургаски техникум, е публично-частно партньорство. Голяма част от преподавателите също идват от бизнеса. „Те са комбинация от успешни обучители и млади амбициозни хора, пожелали да работят с деца. Идеята за създаване на гимназия с технологичен профил привлече оптимистите, мечтателите и смелчаците в това училище“, казва Тодорова пред в-к „Капитал“.
STEM образованието срещу studia studia humanitatis
Резултатът от цялата кампания на МОН за професионалните училища е изградена на противопоставянето: STEM образованието срещу studia humanitatis[2]. Логиката срещу ренесансовото достояние на духа, две същности, които в модерното общество са двете лица на цялото. Знаем, че смисълът на studia humanitatis е бил не в овладяването на професия, а в това да направиш себе си по-добър човек. Защо е нужно развитието на технологично-инженерното начало така яростно да се съпротивлява на изследването на човешката същност?
Нима Сали Яшар изключва себе си от своите каруци и тяхната песен!
[1] Природни, инженерни, математически науки и технологии.
[2] Разпространено през XV век понятие, което е обозначавало група от пет науки и изкуства: граматика, поезия, реторика, история и етика.
