За 17-и път от 3 до 6 април в студио 1 на Българското национално радио ще се проведе Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO. За изненадите на тазгодишното издание говори музиковедът Илия Граматиков, програмен мениджър на фестивала.
Фестивалът ppIANISSIMO е фокусиран върху неизчерпаемите възможности на пианото и се е оформил като лаборатория за съвременно изкуство. До този момент в шестнадесетте издания са участвали повече от 230 интерпретатори от над 20 държави и са прозвучали композиции от близо 300 творци. Много от изпълненията в концертите са световни или български премиери. Входът за всички събития в първо студио на БНР е свободен.
ppIANISSIMO се открива на 3 април (19:30 ч.) с концерта Loops and Dreams/Лупинги и сънища на Керстен МакКол, първи флейтист на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, и пианистката Камелия Миладинова, която съвместява корепетиторската работа в Кралската консерватория в Хага с разнообразна концертна дейност. Ще прозвучат: Соната за флейта и пиано на французина Андре Жоливе (1905-74), пребивавал в Африка, той придава на композициите си сила, присъща на шаманските култови ритуали; Черният кос на френския композитор Оливие Месиен; Сонатата за флейта и облигатен клавир в A dur (BWV 1032) от Йохан Себастиан Бах, реконструирана и завършена на Керстен МакКол; Разходка на Паул Фрик, млад берлински талант и диджей; Среднощ край Улуру на австралийския композитор Джефри Медж, ноктюрно, вдъхновено от огромната скала Улуру, която заема централно място в митологията на аборигените; Сънят на Касандра от британския композитор Брайън Фърнихоу.
Три големи годишнини ще бъдат отбелязани на фестивала. На 4 април (19:30 ч.) пианистките Роксана Богданова и Албена Димова ще изпълнят музика от Иван Спасов (1934 – 1996). На 5 април (17 ч.) ще звучи музика на Константин Илиев (1924 – 1988) и Васил Казанджиев (р. 1934) в изпълнение на пианистите Петър Карагенов, Стела Димитрова-Майсторова, Маргарита Илиева, Румен Трайков.
Специално за фестивала Васил Казанджиев е написал Соната за пиано на 4 ръце. Той споделя: „Когато проф. Стела Димитрова-Майсторова в края на миналата година ми предложи да напиша произведение за пиано за 4 ръце, аз много се зарадвах, защото такава идея съществуваше отдавна в моето съзнание. Възможността да използвам пълноценно цялата клавиатура на пианото за получаване на мащабни и богати звучности, различни тембри и нюанси като в симфоничен оркестър много ме въодушеви и стимулира. Както винаги не съм напълно сигурен в това, което съм направил. Надявам се майсторството и вдъхновението на изпълнителите да разсеят тези мои съмнения.”
А на 6 април (17 ч.) ще слушаме музика от Любомир Пипков (1904 – 1974) и неговия ученик Георги Тутев (1924 – 1994).
Ден преди това – на 5 април (19:30 ч.) е соловият рецитал на пианиста и композитор Боян Воденичаров, професор в Кралската консерватория в Брюксел, с участието на Михаил Големинов. Ето какво пише Боян Воденчаров за участието си: „В настоящия проект се опитвам да следвам свободното съжителство на различни звукови сфери: експресивния сериализъм на Иван Спасов, постмодерната неотоналност на Клод Льоду, ритмическата френетичност на Шуман, романтичния екзистенциализъм на Шуберт и в своите импровизации да намеря интонационни и ритмически връзки, общуващи по някакъв спонтанен и необвързващ начин с всичко това. А от привидната „отчужденост” на ноктюрното на Михаил Големинов ще се опитаме да влезем и двамата в двусмислената и рискована, но толкова по-привлекателна територия на свободната импровизация.”
Произведението на Михаил Големинов Ноктюрно за пиано и електроника е създадено през 2013 г. и е посветено на Боян Воденичаров. За него композиторът разказва: „От техническа гледна точка, това е връщане към малко позабравения жанр „инструмент и магнетофонна лента” (без каквито и да било ефекти и/или обработка на звука в момента на случването), при което електронната партия всъщност съдържа „конкретна”, шумова музика, в традициите на musique concrete и ранния футуризъм… Върху тази статична и неподлежаща на интерпретация структура, чиято вътрешна динамика няма фактически нищо общо със клавирната партия, солистът разгъва една отворена форма, която при всяко изпълнение се структурира наново, в зависимост от концепцията и емоционалността на изпълнителя.”
Последният концерт на 6 април (19:30 ч.) е наречен Директно от Люксембург: два солови рецитала на пианистите Зала Кравос (Словения/Люксембург) и Франческо Тристано (Люксембург). Специални гости на концерта са композиторите Клод Ленерс, основател на Асоциацията за електронна и нова музика Noise Watchers Unlimited, и Албена Врачанска, основател и президент на Международния конкурс по композиция Artistes en Herbe (Начинаещи творци) в Люксембург.
Франческо Тристано (р. 1981) е възпитаник на нюйоркско висше училище „Джулиард”, лауреат е на един от най-престижните форуми за съвременна музика – Международния клавирен конкурс в Ню Орлеанс (2004), той свири на сцени като Берлинската филхармония, Карнеги хол в Ню Йорк и Cite de la Musique в Париж. В София ще представи пиесата на своя учител Емил Наумов (България/Франция) „Безизходица”. Тристано ще свири свои творби, както и специално композираната за него концертна пиеса за пиано на Албена Врачанска Горящи сенки (2013), поръчана от ppIANISSIMO и написана с финансовата подкрепа на люксембургските Национален фонд за култура и Асоциация за авторско право (SACEM).
12-годишната Зала Кравос е родена в Словения, на 6 години е приета в Люксембургската консерватория, където до този момент е получила две дипломи – по пиано и теория на музиката. В момента учи хармония и музикален анализ. През 2009 и 2011 г. е наградена със златни медали на Люксембургския конкурс за млади солисти. Лауреат е и на няколко международни музикални състезания, сред които Клавирният конкурс на Франция (2011). През лятото на миналата година Зала е поканена да напише едноминутна композиция, вдъхновена от картината на Фрида Кало Любовната прегръдка, която ще я чуем в София. Вижте видеото с изпълнение на Зала Кравос на произведението на Албена Врачанска Кристален сън, посветено на младата пианистка.
