0
827

Латерна Магика 2.0

Албена Баева, „Археологии”, галерия „Васка Емануилова”, 6 ноември – 6 декември 2014 г.

1.ArchPresent01
Археологии на настоящето, 2014, фотография Албена Баева

Албена Баева е един от малкото автори, появили се в последните години на сцената на съвременното изкуство в България и работещи изключително в сферата на интерактивните технологии. Нейната последователност, упоритост и фокус в това поле досега са й носили не малко положителни отзиви. Интерактивната инсталация, с която защити магистърска степен в специалност „Дигитални изкуства” в Националната художествена академия през 2010 г., й донесе и международна награда за съвременно изкуство – на Музея Есл във Виена.

Няма да скрия своя, напоследък, растящ скептицизъм по отношение на машинната интерактивност, приложена в изкуството. В мнозинството от случаите на някакъв вид компютърен интерфейс между зрител и произведение/автор, като че ли технологията надделява, водейки до свръхопростяване в бинарни опозиции или банализиране в разпознаваеми алгоритми на комплексността от процеси, които протичат при навигацията, рефлексията и взаимодействието на индивид в пространството или с други индивиди.

Изложбата на Албена Баева обаче по изненадващ начин обезоръжава цялото ми недоверие. Тук срещам интерактивността в нейния уникален блясък. Албена е напипала онези специфични особености на компютърната интерактивност, които единствено са в състояние да възпроизведат преживяване, недостъпно за други медии – способността да абсорбира забравени, мъртви или просто заварени медии, да ги трансформира в изпълними кодове и да реанимира взаимоотношенията между дадено настояще и отдалечените светове, които тези медии носят със себе си.

2.BrokenFall(Again)01
Brocken Fall (Again), 2014, фотография Албена Баева

Изложбата ни предлага две произведения – Broken Fall (Again) и „Археология на настоящето”, всяко разположено в своя зала на галерията. И двете произведения ползват за източник определен „оригинал”, отпечатан на филмова лента в недалечното ни аналогово минало. Този оригинал се ползва като суров материал, на базата на който се композират нови монтажи на мета-ниво.

В основата на Broken Fall (Again) е една крехка и ефимерна по своя характер работа на холандския художник Бас Ян Адер от 1971 г. Broken Fall (Organic), в която авторът заснема на 16-милиметрова кинолента едно свое просто, рисковано, но лишено от патос действие. В статичен кадър виждаме воден канал (от онези разсичащи територията на градове като Амстердам), дърво над водата и човешка фигура (автора), висяща от дървото. Не след дълго фигурата се изпуска от клоните и плясва във водата. Това се случва в рамките на мунута и 44 секунди. Това е само едно от паданията, които авторът снима в цикъл от работи. Личността на Адер, неговите работи и конкретно този цикъл отдавна са се превърнали в маркер в историята на визуалните изкуства и са повлияли на много последващи поколения художници. Албена е открила, че неговото влияние стига отвъд обичайните рамки на професионалното поле и е довело до ефекта на „дългата опашка”, познат ни от ерата на web 2.0 – множество последователи на Адер правят преигравания на неговото падане в различни други канали и градски пространства и публикуват своите версии в YouTube. Това е феноменът на „разговори на дълги разстояния” в мрежовата култура[1]. Това, което Broken Fall (Again) на Баева добавя в този „разговор”, е да ни срещне като посетители на изложбата в една равнина с оригинала и повторенията и да ни впише физически в процеса. В центъра на залата има малък трамплин. Пред него – видеопрожекция, чийто екран е разделен на четири равни вертикални ивици. С прийома на пространствения монтаж са композирани четири едновременни сцени с фигури, висящи от дървета, замръзнали като че ли в очакване на моята реакция като зрител. Скокът на трамплина активира времето на екрана и фигурите падат. Посоките на движение –  на фигурите в прожекцията и моята като зрител, са противоположни: със скока си нагоре отключвам падането на заснетата фигура.

3.Kratchanova06
Brocken Fall (Again), 2014, фотография София Крачанова

„Археология на настоящето” реанимира колекция от кадри от полуизгорели филмови ленти, намерени в старо, изоставено училище в едно от многото обезлюдени села в страната – Деветаки. Експонирането на стари ленти е съпътствано винаги от обаянието на аурата на следите на времето, оставени върху повърхността на целулоидната лента. Деформациите на физическата повърхност, на светочувствителната повърхност и химичния състав на филма извикват духове, призраци и фигури на въображението, които са вдъхновявали автори като Ерик Рондепиер (в рамките на кадъра като фотография)[2], и Бил Морисън (в рамките на монтажа)[3]. Като в спиритически сеанс, върху виртуалните образи и кино-времето на оригиналния сюжет се проявяват образите на техния материален живот и физическото време на траене на лентата до степен, в която последните започват да доминират върху първите. В случая ние като зрители на изложбата на Албена нямаме представа кой е оригиналният сюжет на филма. До автора и до зрителя са достигнали само откъслечни образи, преминали през унищожението на пожара и завърнали се от задгробния свят, освободени от сюжетните си връзки. На мен лично героите и сцените ми напомниха на един хит на приключенския жанр от моето детство – „Сандокан”, и си помислих, че през цветния шум и драскотините на кадрите виждам странстванията и проявленията на духа на Сандокан от просветителския период на социалистическа България, в който всяко по-голямо село разполагаше с киносалон в местното читалище, до периода на постсоциалистическите запустяващи периферни зони, когато, с малки изключения, кино се гледа единствено в оазисите на мега-хипер-комерсиална култура – моловете.

4.IvajloHranov
Фотография Ивайло Хранов

Този спиритически сеанс в изложбеното пространство се дирижира от пиано, което допълнително ни връща към отминала епоха – на нямото кино и акомпанимента на пиано, който неизменно е озвучавал прожекциите. Дистанцията на настоящето от онези ранни години на киното се подсилва от мащаба на пианото – детски размер с редуциран брой клавиши, което е повдигнато до ръста на възрастния посетител с помощта на изложбената сценография на постамента. И за разлика от ранните години на киното, в този случай пианото не съпровожда вече филмиран и монтиран сюжет, а монтира сюжети в реално време. Нотите, изсвирени на него от посетителите, както и тяхната последователност, съответстват на различни отрязъци от реставрираната филмова лента. Това е и уникалният характер на компютърната интерактивност – единствено с нейните възможности зрителят може да играе отново ролята на музикант от ерата на нямото кино, да предизвика необратимостта на историята, на физичните закони на времето, живота и смъртта и да пренарежда образи от видимия и невидимия свят в нови композиции и потенциални логики на развитие на разказа. Изглежда технологията ни връща в един магически свят. Албена Баева ни предлага нови версии на Латерна магика – версии на интерактивни компютърни интерфейси, които реанимират образи от миналото в нови асемблажи машина-човек.



[1] Лев Манович ползва този израз, анализирайки новия момент на взаимодействията между хора, машини и мрежи. Вж: Manovich, Lev. Software takes Command. online manuscript, 2008, http://lab.softwarestudies.com/2008/11/softbook.html [21.11.2009].

[2] Ерик Рондепиер развива няколко фотографски серии на базата на рефотографирането на стари ленти от различни филмови архиви: Eric Rondepierre, Précis de décomposition (1993-95); Moires(1998)

[3] Вж: Bill Morrison, Decasia, 2002, <http://www.decasia.com/>