1
1488

Левият изход от кризата

По време на протестите бяха издигнати много радикални и леви искания, които в същото време бяха съчетани с антикомунистически лозунги. Тоест в някаква степен те бяха насочени срещу БСП като единствената реална партия.

С Янаки Стоилов разговаря Димитрина Чернева

Защо според вас след толкова години на „демонстративна аполитичност“ българите се политизираха изведнъж в началото на тази пролет? Как се стигна до кризата на политическото, до този бунт срещу цялата политическа класа, до твърдението, че е „неразумно да се налива вода в пясъка на старите партии“?

Кризата на политическото представителство се задълбочи от световната финансова икономическа криза. Това е процес, който наблюдаваме в Европа и в редица други райони на света. Обстоятелството, че неолибералната доктрина доминираше в общественото и в политическото съзнание около четвърт век изчерпа до голяма степен възможностите на досегашната политика. В България тази криза е още по-голяма поради пораженията, които нанесе преходът, защото въпреки постигнатата политическа свобода страната губеше позиции в икономически, в социален и в духовен план. Все повече хора обедняваха, част от тях дори се декласираха и лумпенизираха. Големи слоеве от обществото въобще излязоха от политиката, други търсеха в нея конюнктурно представителство, а за трети тя се превърна във временно откупуване на надежди, които се насочваха ту към едни, ту към други нови спасители. Симптоматиката на това заболяване е особено дълбока в България. Не мога да посоча друга европейска страна с толкова масово залитане в народните очаквания. През 2001 г. се появи един човек, който дойде от Мадрид, бившият цар, на когото бяха възложени надеждите на мнозинството от хората. И макар че този период на свръхочаквания премина много бързо, след малка пауза на сцената излезе неговият бодигард, така че тази ситуация е все още актуална. Всъщност появата на нови политически партии и движения в такава криза не е новост. Такива примери има в Италия, в Германия, в Гърция, в Украйна и в редица европейски страни. Но обикновено такива партии разместват в някаква степен политическата мозайка, намират някакво политическо представителство и катализират процесите, докато в България често новопоявяващите се политически герои получават пряко властта, което е част от проявленията на тази криза.

Когато говорим за криза на политическото представителство, трябва да я свържем с духовната криза, защото общество, което губи своите духовни устои, няма как да не задълбочава всички други проявления на кризата. Често се смята, че първо трябва да преодолеем икономическата криза и едва тогава да се заемем с културата, с духовността. Всъщност тези процеси не бива да се разкъсват. Още преди освобождението и дълги години след това българското общество е проявявало най-голям напредък в социално-икономически план, именно когато е имало и най-голям духовен подем. Може би тук освен отговорността на политиците трябва да добавим отговорността на тези, които се наричат интелектуалци. След 1990 г., когато изглеждаше, че либералните идеи са завладели общественото съзнание трайно и са победили в политическия живот, голяма част от тези, които претендираха, че могат да бъдат духовни водачи, приеха новата доминираща идеология. Много от хората, които преди това стояха на други позиции поради тогавашните доминиращи стереотипи и удобства, някак бързо се преориентираха и станаха знаменосци на идеи, които бяха усвоили бързо и които започнаха да проповядват по същия категоричен начин. Когато се видя, че и партиите, и идеите не са толкова устойчиви, голяма част от този интелектуален елит започна да демонстрира себе си като неполитичен, като дистанциран от политиката и от партиите и едва ли не това трябваше да бъде признак на духовна възвишеност, на независимост и на способност критично и обективно да се преценяват действията и резултатите в политическата област. Забравя се обаче, че в много редки случаи някой може да се извиси духовно, оставайки извън обществения и политическия живот. Истинските интелектуалци – такива примери можем да посочим и в българската, и в световната история – обикновено са носители на най-напредничавите идеи. Те не са безучастни към текущите обществено-политически процеси, към идеите, които засягат жизнените проблеми на хората на труда, на онеправданите, на тези, които са двигател на голяма част от процесите. Така че истински интелектуалци са хора, които приемат не само удобствата на позицията, но и риска да бъдат критикувани, да бъдат отричани от властта, но да могат по този начин да катализират процесите в политиката, да оздравяват политиката, като я освобождават от нейната корист, от нейната конюнктурност и колебливост.

И все пак преди няколко седмици хората излязоха масово на улицата и изразиха своето негативно отношение към политическата система изобщо и към всички политически партии – и към новите месии, и към старите формации. Защо? Как се стигна дотук? Споменахте Симеон Сакскобургготски, но преди да дойде той от Мадрид беше изкаран пълен мандат на т. нар. стара десница. Преди да дойде по-новият месия Бойко Борисов пък имаше пълен мандат на тройната коалиция, в която водеща политическа сила бе БСП.

Тези протести бяха едновременно неочаквани като конкретна проява и същевременно твърде логични като следствие от дългите години на обедняване, на засилване на безработицата, на обезкуражаване на българското общество. Това е описано в нашата народопсихология – българският народ често е преглъщал, понасял несгоди, лишения, несправедливости и неговият гняв обикновено придобива крайни измерения, когато положението стане нетърпимо. Поставени пред дилемата дали да си платят сметките за ток, лекарствата или храната хората видяха, че каквото и от тези неща да изберат, другите им жизнени потребности не могат да бъдат задоволени. Затова този протест беше и масов, и спонтанен. В него бяха изявени най-различни искания – всичко започна с радикални социални искания, които преминаха в политически. Често протестиращите искаха едновременно дадено нещо и неговото отрицание. Оказа се, че да се формулира обща програма е трудно. Тогава се видя, че основателните претенции и недоволство не могат да бъдат изразени ясно и канализирани по начин, който едновременно да промени дълбоко съществуващата политическа система и в същото време да формулира идеите на различните протестиращи. Дори се стигна до това, че самите протестиращи се разделиха на групи. Те започнаха да се противопоставят освен на тези, срещу които протестираха, и помежду си.

Това е логично. Става дума за хора, които са в голяма степен неорганизирани и без особен политически опит. Въпросът ми е как се стигна до това категорично отхвърляне на старите политически партии?

Първоначално недоволството беше насочено предимно срещу управляващите, но в момента, в който ГЕРБ така ловко се измъкна от тази ситуация, то започна да се разпростира върху всички основни партии, които са играли по-голяма роля в годините на прехода. В голяма степен това може да обясни защо след оттеглянето на правителството настъпи временна консолидация в ГЕРБ и задържане на подкрепата към опозиционните партии, включително към БСП. Забележете, че по време на протестите бяха издигнати много радикални леви искания, но в същото време те бяха съчетани с антикомунистически лозунги, тоест в някаква степен те бяха насочени срещу БСП като може би единствената реална партия.

И единствената причина за това е „ловкото“ измъкване на ГЕРБ от властта и отговорността?

Така се пренасочи вниманието към другите партии. Всъщност извън БСП почти няма друга същинска, друга реална партия – не само поради дългата й биография, но и поради политическия начин, по който тя се формира и действа. Голяма част от другите партии са залязващи, те вече си отиват заедно с историята, предизвикала тяхното създаване. Имам предвид старата десница. В други случаи става дума за временни политически проекти, които се символизират от отделни личности или от ситуацията, която им е създала някаква междинна ниша, в която да пребивават временно. Така че доколкото БСП е била дълги години на власт и в опозиция и се явява един от основните политически участници, върху нея също беше фокусирана голяма част от обществената критика, че тя е допуснала и участвала в много от процесите, срещу които хората протестират. Това обаче дава възможност на БСП да продължи този катарзис, който вече е започнал, защото точно в средата на февруари ние представихме нашата политика за радикална промяна, за демократична и социална България. Буквално на следващия ден започнаха масовите протести и въпреки че много от нашите послания, от нашите лозунги съвпадаха с това, което се изяви спонтанно на улицата, недоволството остана. Това ни постави в една сложна конкуренция с протестиращите, независимо от факта, че нашият глас и гласът на хората, излезнали на улицата, бяха в близки тоналности. Страшното е, че за първи път видяхме случаи на посегателства от отчаяние, тези хора-факли, които посягат на собствения си живот. Опасното в този процес е, че той не започва и не приключва с датата на никакви избори, че в някаква степен той се мултиплицира. Още по-опасното е, че този, който посяга на собствения си живот, утре може да посегне на чуждия, защото границата на насилието към другия понякога се преминава по-лесно, отколкото границата на саможертвата.

Казахте, че БСП е единствената същинска партия в България, говорите за съвпаденията между вашите лозунги и тези на протестиращите. Ако си припомним обаче управлението на тройната коалиция, ще се запитаме има ли изобщо същинска лява партия в България. Като представител на т. нар. ляво крило в БСП не смятате ли, че политиката на онова правителство трудно може да бъде определена като автентично лява?

Политиката на тройната коалиция не може еднозначно да бъде определена в тази координатна система, дори само поради факта, че в нея освен БСП участваха две либерални партии. Ако обаче оценяваме тази политика според резултатите, които постигна тя, според степента на изпълнение на предизборната програма на БСП, ще видим, че тя в значителна степен изпълни ангажиментите, заради които БСП влезе във властта. Това, което попречи на БСП да излезе добре от тази коалиция, независимо от подобрението на живота на хората, е липсата на чувство за справедливо разпределение на възможностите и на благата, които се създават в обществото. И тъй като във всяко едно управление се пораждат и обществени критики за наличието на определени икономически фаворити, някак БСП плати цялата сметка, тъй като едната от партиите бързо продължи процеса на своето залязване, а другата има основания, които са от етнически и религиозен характер. Така че БСП бе тази, която трябваше да отговаря за дефицита на справедливост. Това обяснява и победата на ГЕРБ. Не мисля, че Бойко Борисов получи толкова голяма подкрепа, защото хората наистина са вярвали, че той значително ще подобри живота във всички области. Те очакваха някакво възмездие и той изглеждаше като човека – тъй като не бе участвал във властта – който може да направи това. И без да вникват в цялата предистория на създаването на ГЕРБ, в биографичните щрихи на тази политическа партия и начина на нейното формиране, решиха, че той има и способностите, и свободата да въздаде тази справедливост – нещо, което видяхме, че нито е било възможно, нито пък желано.

Разбирам, че обяснението ви се насочва предимно към другите двама участници в тройната коалиция – НДСВ и ДПС. Нека не забравяме обаче, че плоският данък беше въведен от Пламен Орешарски, когото пък сега номинирате за министър-председател, ако спечелите изборите.

Пламен Орешарски го прие, но инициативата не беше негова.

Каква ще е посоката, която реално ще следва едно правителство на БСП, оглавявано от Пламен Орешарски – ще има ли ляв завой начело с него?

Той излъчва достатъчно умереност, стабилност и спокойствие и ако БСП е носител на радикалните идеи и политики, той е човекът, който трябва да ги канализира, да намери една по-широка основа за тяхното осъществяване. Това може да се окаже едно наистина добро съчетание. При това, когато лидерът на партията не е министър-председател, изпълнението на заложената програма може да бъде по-добре контролирано, тъй като тогава ще липсва тази пресонификация, това отъждествяване на политическото ръководство и на управлението. Така че наред с проблемите, които носи един такъв модел, той дава и допълнителни възможности. Големият въпрос е дали БСП ще успее да отстои пред своите потенциални партньори тази именно политика, за която търси доверието на избирателите. Аз съм говорил с много хора и мога да кажа, че нашата програма е по-солидна и по-лява от програмите на други леви партии, имам предвид тази политика, която БСП заявява от година насам и която се изразява в различни политически документи. Тя е действително лява, а в някои отношения дори се опитва да направи радикални леви стъпки, като в някои случаи това напълно съответства на процесите, които се развиват в Европа. Даже бих казал, че някои от нашите идеи изпреварват процесите в други влиятелни леви партии. Въпросът е, че България не може да излезе от това състояние просто с последователни умерени действия, ние трябва да излезем от линейното развитие, тъй като иначе не можем да смалим дистанцията между нас и другите европейски страни. Това е големият въпрос за следващото управление.

Какво предлагате в противовес на последователното и умерено линейно развитие?

Да се търсят по-решителни, а в някои случаи и по-нестандартни действия.

Например?

Включително в областта на управлението на финансовата система, която трябва да бъде обвързана много по-тясно с нуждите на реалната икономика и на гражданите. Ние не можем да се задоволим, както сегашното служебно правителство, с тезата, че не бива повече от 25% от парите на едно държавно ведомство или предприятие да бъдат съсредоточени в една търговска банка. Ние трябва да предложим решение за формиране на национален инвестиционен фонд, който освен европейски източници да има и други външни и вътрешни ресурси, които да служат за осъществяване на определена програма за инвестиции.

Нали с тази цел уж съществува т. нар. Българска банка за развитие?

Да, Българската банка за развитие също е един от елементите, защото нейната допълнителна капитализация, включването на преки кредитни линии, може да улесни този процес – особено кредитирането на малките фирми. Но аз говоря за включване на елементите на цялата финансова и банкова система, така че тези, които са готови да участват и да работят в кредитирането на такава програма, да могат да оперират с държавните средства. Но тук се изисква много силна позиция от страна на правителството и на централната банка, за да може да бъде осъществена такава дълбока промяна в политиката.

По отношение на монополистите също са необходими много по-радикални стъпки, защото по-лошото от естествените монополи са изкуствените монополи, които са създали картели в почти всички сектори. Като погледнем състоянието в земеделието, в горивата, в лекарствата, виждаме една почти монополизирана икономика.

Как виждате борбата с монополите – национализация ли?

Мисля, че можем да намерим и по-евтини решения. Ще дам пример в областта на преноса на вода или на електроенергия. Трябва да се знае, че дружествата, които осъществяват този пренос, ще получават пари само за тази дейност, а ресурсът принадлежи на цялото общество, така че когато плаща, човек трябва да знае каква е цената на самата енергия и каква е цената за нейния пренос. Водата, например, е на цялото общество, а концесионерът трябва да получава полагащото се само за това водата да достигне от източника до потребителя. Ако тези отношения бъдат ясно урегулирани и се определи кой какъв дял има в цената, контролът може да бъде много по-силен, така че и диктатът на тези монополи да бъде силно намален.

Днес обаче е важен въпросът възможен ли е изобщо ляв изход от кризата. Традиционното решение на левите партии е генериране на вътрешното потребление, за което са нужни средства. Вие участвате в надпреварата за властта с обещание за  по-широка социална програма, както и с обещание за рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“, за което също ще са нужни огромни средства. Възможен ли е изобщо такъв изход от кризата?

Смятам, че очертанията на лявата политика в момента съвпадат с българските национални интереси, така че не бих правил кой знае колко голяма разлика между лявото и националното. Забележете, че в Европа всяка държава, която успява да се справи с икономическата криза, в явна или неявна форма води политика, която защитава националната икономика и решава националните социални въпроси. Не знам защо в България има такова ограничено разбиране за лявото, като нещо, което намира проявление единствено в социалната сфера. Аз говоря за икономически активна държава, тоест за лява икономическа, а не само за лява социална политика. Разбира се, че преразпределението е много важен елемент от тази политика и затова лявото понякога трудно си пробива път, защото то винаги отговаря на една по-голямата сложност на света, тъй като справедливото винаги е по-сложно. Най-прост е плоският данък, най просто е да кажем, че пазарът автоматично регулира всичко, тоест едни наглед опростени схеми, на които разчитаме да решават обществените проблеми, но в много случаи те ги задълбочават. Всяка по-справедлива политика е и по-сложна политика. Поради това тя изисква много по-добре организирана администрация. При нас често лошото състояние на администрацията, злоупотребата с нея, се превръща в аргумент да не усложняваме политическите решения, защото администрацията не е в състояние да ги реализира и доведе до предписаната цел. В икономически план става дума едновременно за държава, която активно регулира, която контролира, и която инвестира пряко в структуроопределящите отрасли – в енергетиката, във финансовия сектор, в инфраструктурата. Когато държавата инвестира тези средства, те се възпроизвеждат и дават резултат. Сложният въпрос е откъде първоначално да бъдат осигурени тези средства, за да може да се осъществи тази инвестиция, която едновременно ще бъде и печеливша, и със социално оправдани ефекти. Така че това е най-голямата трудност пред бъдещото управление, тъй като и фискалният резерв е сведен до неговия минимум. Има възможности все пак това да бъде направено и от вътрешни, и от външни източници, от намаляването на контрабандата и като добавим и европейските средства – но да ги добавим, а не да ги посочваме като единствени – във всеки един бюджет за следващите години приходите могат да бъдат със 7-8 млрд. лв. повече, тоест средства, които могат да бъдат насочени към инвестиционно потребление, защото само то може да създава трайна заетост.

Какво ще е поведението на БСП след 12 май, ако изборите възпроизведат това, което очертават социологическите изследвания – няколко процента превес на ГЕРБ? Ако резултатът е такъв, възможните варианти пред вас са отново да влезете в коалиция…

С кого?

Например с ГЕРБ.

Не, този вариант е изключен, след като претендираме, че сме алтернатива на това управление. През последните дни стана очевидно, че това управление действа като група, която наподобява методите на мафия. Не виждам как ще се впишем в подобна структура, която преразпределя чрез властта икономически позиции, която купува медиите, подчинява администрацията, разчита на страх и на преки финансови зависимости.

Тоест коалиция между БСП и ГЕРБ е невъзможна?

Такава коалиция не е възможна. Бих казал, че тя не е възможна и от двете страни, но от наша страна е невъзможна със сигурност. Все пак не мисля,  че ГЕРБ ще удържи победа на тези избори, тъй като ситуацията ще се влоши още повече и напрежението ще продължи да нараства. Въпросът е дали ние ще успеем да постигнем този прелом, така че да бъдем в първата позиция. Мисля, че за това има реални шансове.

Какво ще е поведението ви, ако все пак не успеете – ще оспорите изборния резултат?

Не, оспорването на изборите не може да бъде политическо решение. Ние искаме да се създаде паралелна организация за установяване на действителните изборни резултати, за да гарантираме, че тези резултати наистина съответстват на изразената воля. Вярно е, че паралелното преброяване не може да реши всички проблеми – купуването на гласове,  контролирания вот – въпросът е поне на нивото на секционните комисии резултатите да бъдат отчетени така, както са гласували хората. Затова нашето присъствие и участието ни в дейността на изборните органи на всички нива е много важно. Аз разглеждам вариант за наше участие в управлението, ако ние сме първа политическа сила, тъй като ГЕРБ трудно ще си осигури подкрепата на други партии, въпреки че не изключвам и това.

А вие подкрепата на кои партии бихте търсили, ако сте първа политическа сила?

Едва ли една политическа сила може да реши самостоятелно проблемите в тези условия. Нашата идея е, че в този момент е по-добре да се направи правителство, което се ползва с по-широка подкрепа, правителство с ясна програма, която следва да бъде контролирана от парламента. Ако ние успеем да отстоим съществените елементи в нашата платформа, това заради което сме получили доверието на избирателите, тогава вече могат да се търсят различни решения.

Тоест различни партньори? Може би на първо място ДПС?

Не само, не само.

Кои други? С „Атака“ бихте ли се коалирали?

В програмен план партия „Атака“ предлага някои ангажименти, които съответстват на наши ангажименти. Проблемът е, че в България твърде много се поляризира националистическият вот. Виждате, че в момента се конкурират по няколко партии от двата спектъра на национализма. Те взаимно се захранват и това прави по-трудни тези решения, защото тяхното политическо съществуване се дължи на създаването на нетърпимост у другите националистически елементи, така че това е обективната трудност.

Ще търсите ли създаването на подобна коалиция независимо от тази обективна трудност?

Аз даже не говоря за коалиция, защото според мен следващото управление на България не може да бъде в рамките на класическата коалиция. Става дума по-скоро за кабинет, в който да участват и политици, и специалисти, в който обаче да не се допуска парцелиране на властта и на администрацията, както стана до голяма степен по време на тройната коалиция.

Малко неясно е как ще бъде реализирана на практика подобна формула, но доколкото ви разбирам БСП би потърсила сътрудничеството на партия „Атака“?

Не виждам причина да изключваме някоя от партиите извън ГЕРБ, стига те да са готови да участват в такива разговори. Ние трябва да следваме не подхода на изключването, а на създаването на възможности всеки да каже как вижда участието си. Също така трябва да е напълно ясно, че БСП не може да приеме никакви форми на етническо и религиозно противопоставяне. Ние поддържаме този последователен курс, който е европейски, и компромиси с него няма да има, тъй като става дума за основни права на българските граждани. Това е важната позиция. Доверието на хората стои над участието във властта на всяка цена. Вярно е, че непосредствената задача е да се отстрани ГЕРБ от управлението, но това не може да стане с цената на каквото и да е правителство, това трябва да стане с поемане на ясни ангажименти пред българското общество, защото неговото нетърпение е голямо и ще трябва да се покажат конкретни резултати. Всяка една от партиите, която подкрепи по някакъв начин следващото управление, би понесла много тежки поражения, ако не успее да убеди обществото, че участието й във властта е с цел да се решат тези най-тежки проблеми.

Започнахме този разговор с дълбоката политическа криза. Какви са според вас шансовете след изборите на 12 май тя да започне да намира своето решение?

Има големи рискове, има и определени възможности. Ние смятаме, че веднага след изборите трябва да се организира граждански форум, в който да бъдат представени не само парламентарните партии, но и редица професионални и граждански организации, за да се чуе какви са техните очаквания и мнения за дейността на следващото Народно събрание, как да бъдат подредени неговите приоритети. Правителството трябва да бъде контролирано постоянно от парламента, така че да се възстанови в значителна степен авторитетът на Народното събрание. Призивите за намаляване на броя на депутатите всъщност са израз на критичното отношение към парламента, тъй като хората не виждат голяма разлика в това дали сто и десет или десет души ще подкрепят едно решение на правителството, след като то е предварително определено, а парламентът се оказва само институция за неговото формално утвърждаване, а не за неговото обсъждане и прокарване.

В много случаи БСП и ГЕРБ гласуваха заедно в предишния парламент, включително когато ставаше дума за допустимостта на гражданската позиция и участие. Нека си спомним например начина, по който беше избрана парламентарната квота на ВСС или избора на Венета Марковска за конституционен съдия.

Не, не БСП е гласувала, а някои отделни хора. Но нека бъдем точни с фактите – ние бяхме единствената парламентарна група, която подкрепи една от кандидатурите на гражданските организации за квотата на ВСС. Нещо повече, тя беше издигната като наша кандидатура, защото иначе нямаше как да бъде внесена за обсъждане. Освен това като цяло БСП не е участвала в подобно гласуване, наличието на определени хора с техни мотиви, въпреки позицията на ръководството, създава неудобства за нас, но това не означава, че сме участвали в някаква схема, в която е трябвало да подсигурим определени гласове.

Мисля, че е много важно оттук нататък парламентът и правителството да покажат способност да решават главните икономически проблеми. Ако това не стане, напълно възможно е напрежението и протестите от началото на пролетта да се възпроизведат под някаква форма. Все пак изборите дават възможност за определени промени, но участниците в управлението ще бъдат оценявани според реалните резултати.

Янаки Стоилов е завършил право в Софийския университет. Доцент и доктор по право, преподавател по Теория на правото и Политология в СУ „Климент Охридски“. Основният му теоретичен труд е „Държавната власт – правно-политически разграничения и съотношения“. Един от авторите на конституцията на Република България. Депутат в 36-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Председател на Обединението на левите социалисти в БСП.

1 коментар

  1. Разбрахте ли сега, че БСП не е истинска лява партия? Тя тихомълком се е прокраднала в дясното пространство и вече се услушва и срамува от термина „национализация“, все едно, че държавната собственост е нещо лошо, а спасението идва само от частната собственост и свободния пазар (свободната алчност). Сигурно Станишев се е облажил от позицията си в Европейската социалистическа организация, имал е приятни финансови изживявания като Европейски лидер и после тихо и кротко е решил да дръпне чергата изпод краката на вярващите в БСП хора. Последните изобщо не се усещат – те си мислят, че ако дойде на власт, БСП ще защитава техните интереси. Те си мислят с право за широк държавен сектор, който ще създаде гръбнак на икономиката и националната сигурност, за безплатно здравеопазване, каквото има в европейски държави, за висока култура и солидно образование, а БСП се отдалечава от тях с лодката на промените и им говори за чужди инвестиции и борба за бизнес среда. Няма национализация, няма култура, няма семейно възпитание, няма армия, няма достойно поведение спрямо ЕС, няма борба с престъпността, няма спиране на ислямизацията. БСП на новото време няма нищо общо с това, което искат повечето хора днес. Те искат достойнство и смяна на приоритетите. Но приоритетите и нa ГЕРБ и на БСП са едни и същи, с малки разлики.