0
1601

Левски

И аз като всички седнах пред националната телевизия, за да изслушам президента ни във вечерта, в която българският народ сяда пред себе си, за да се вслуша в президента си, който ще седне пред себе си, за да се вслуша в българския народ, който народ ще седне пред президента си, за се вслушат те в Апостола си.

И в този ден, и в тази вечер аз чух от президента ни, че републиката на Апостола ни е развалена, строшена, корумпирана и сломена. На този ден преди да избухнат фойерверките, президентът ни реши, че трябва да ни каже колко сме зле.

Дали ще прекаля с онова, което би могло да се нарече народопсихология, или ще си е истина, че президентът ни си остава манталитетно свързан с онова, което народът ни очаква. Как ще мине ден на всенародна почит към националните герои, без да се каже, че съвремието и настоящето ни не отговарят на идеала.

Интересното е там, че помислилите, че са прозрели и разбрали идеала, се чувстват задължени от властта да ни съобщят, че продължаваме да сме недостойни за Левски. Скандалът за мен е в това, че президентът използва рождения ден на Васил Левски, за да застане пред великия със своята скромност паметник в центъра на Карлово, събра се да говори книжовно, за да разруши в речта си съборното начало. Как иначе да си обясним, че от пиедестала на Апостола се произнася реч, в която поантата е провалът на българското общество. Защото нали то е излъчило своите управници, включително и президента. Нали то е, което изпрати своите евродепутати. Нали то е, което е допуснало в храма си осквернителите. На рождения ден на Левски нашият президент използва думата „храм“, като я постави в смисловия център на своята реч. 

Наистина е добро, когато храмът стане отново лексикална единица в речника на светската власт. Но в речта на президента храмът, с цялата си зидария, не се извиси до височините на монашеския подвиг.

Когато е в Белград, Васил Иванов Кунчев, по свидетелства, е на път да умре от болки в стомашната област. Свидетели казват, че в този ужасен момент за него се е грижела монахиня Евгения. Едва ли ще е учудващо, че историческото въображение прави любовна история между монахиня Евгения и иеродякон Игнатий. Може би се уморих от исторически и романтически въображения. Защото истината, която знам, и казвам, знам я от Петя Цолева, уредник в Историческия музей в Карлово, е тази, че до края на дните си наричаният от нас Левски и монахиня Евгения са останали монаси. До самата си смърт те са запазили храма. Хората, желаещи себе си, са запазили храма.

Какво да направим ние, които градим храма си, като искаме да не изпускаме от поглед и тях? Какво да направим ние, като избираме президенти, министър-председатели, депутати най-напред. Ние ли в избора си се провалихме? 

Не, ние не градим храма с невежество. Ние го градим, господин президент, със знание. И ние няма да се съгласим с президента на републиката, когато той ни казва, че не сме добро общество, че сме се оставили да ни превърнат в паство. Защото ние не се притесняваме да сме паство, но дали президентът ни се притеснява от това понятие?

Ние сме паството на храма, господин президент!

Българският народ избра своя президент, българският народ в края на 2016 г. реши, че човек, който може да пилотира самолет, е човек, който може и да говори. Дела трябват, а не думи, казва Левски. Ами тогава да не говорим от пиедестала на паметника каквото ни падне, ами да сме президент на България. Да говорим, значи, така, щото българският народ да не помисля, че лошо ни е избрал, че грозно се е провалил в демокрацията си, че се е прецакал с демократичния си избор. Ако ще сме президент, ще говорим от краката на Левски като президент.      

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияПалатинска антология
Следваща статияКаква идея за класика пресъздава проектът на InterViewTo?