Константин Илиевски не за първи път застава на диригентския пулт пред радиосимфониците – както в звукозаписното студио, така и в концертния салон. Досегашните му появявания с тях бележеха неотклонна възходяща линия до своя апогей при знаменателното изпълнение на Петата симфония на Малер през ноември миналата година. Тогава оркестър и диригент се сляха в едно и се раздадоха по неподражаем начин, като оставиха публиката без дъх, в полета на неземно изживяване с неземния шедьовър на австрийския романтик.
И ето, на 20 септември в зала „България“ – предсезонно, с концерт, посветен на Деня на независимостта на България – Илиевски се появи вече и като главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Солист в Концерта за пиано и оркестър №1 от Шопен бе твърде младият, но вече всепризнат „шопенист“ от Япония Хаято Сумино. Той блесна с искрящ пианизъм и деликатни нюанси в солистичната партия, особено важни в относително неголямата му динамична амплитуда, а с биса си изненада публиката с едни кратки, но любопитни и виртуозни вариации върху „Мила Родино“. Във втората част бе изпълнена мащабната симфония „Великий Преслав“ от Веселин Стоянов, състояща се от седем програмни части, редуващи в себе елементи от квазицърковни, хороводни, драматични и патетични елементи в един позабравен композиционен маниер от 60-те години на миналия век. Утвърденият стил на диригента с характерната му овладяност и солидно – мануално респектиращо и музикантски аргументирано – развиване на музикалната тъкан, се прояви още от първите тактове и оцвети в нов звук отлично реагиращия оркестър.
Поел тази позиция от Марк Кадин, който в последните пет години вложи много талант и енергия в дейността си, Илиевски дава заявка за нов етап в развитието на оркестъра. Досегашното му професионално развитие е гаранция за това – едва прехвърлил 40-те, той има завидна кариера и репутация на диригент, композитор, пианист и преподавател. От солиден музикантски сой, той завършва с композиция и дирижиране последователно Братиславската консерватория и Университета за музика и сценични изкуства във Виена (учебното заведение с най-висок рейтинг в целия музикален свят, където вече преподава самият той по четене на партитури). Оставил е вече върхови постижения чрез концерти и записи със сериозна следа в почти всички наши оркестри (най-дълго е работил с „Дианополис“ в Ямбол и Симфониетата във Враца), както и в оркестъра на Братиславското радио, Ансамбъл Hillaris, Sinfonietta del’Arte (основател и досегашен ръководител още от студентските му години), Камерния оркестър на Виенските симфоници и др.
В програмата на първия му сезон съвършено ясна е новата концепция на Илиевски за репертоарния план и гостуващите артисти, като във всеки концерт има обединителна червена нишка и насочващо заглавие. Сериозен акцент върху българската музика с рядко свирени произведения на класици, юбиляри и др. (Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Константин Илиев, Пламен Джуров, Стефан Драгостинов, Емил Табаков, Георги Минчев, Симеон Пироков-баща, Красимир Кюркчийски, Румен Байрактаров, Добринка Табакова и т.н.); пъстра палитра с произведения от световната съкровищница на последните три века в различни стилове и жанрове с превес на романтиката и ХХ век; наши и чужди диригенти с високо реноме (Георги Димитров, Симеон Пиронков, Григор Паликаров, Деляна Лазарова, Гергей Мадараш, Мари Жако, Патрик Галоа); съзвездие от солисти – магнит за всеки меломан (Александрина Пендачанска, Далибор Карвай, Емануил Иванов, Максим Рисанов, Атанас Карафезлиев, Ивайло Василев, Виктор Теодосиев, Маркус Ширмер, Данчо Радевски, Явор Желев, Томас Аунер, Георге Тудораке, Гергана Русекова, Стефани Кръстева, Марк Фаулър, Иво Йорданов и др.) – това е само част от съдържанието на многообещаващия сезон.
На добър час на Радиооркестъра и новия му главен диригент!