Лечители

На днешния ден Българската православна църква чества паметта на свети великомъченик Пантелеймон, на светите Седмочисленици и успението на свети Климент, архиепископ Охридски.

В следващите редове ще дръзна да споделя свои мисли върху два момента: фигурата на свети Пантелеймон като лечител-чудотворец, от една страна, и някои от основанията за това Църквата да събира в един и същи ден и трите тези чествания, от друга. Веднага ще подчертая, че разсъжденията са изцяло мои и не са почерпени от утвърдени църковни източници или от съчиненията на известни богослови или омилети. В този смисъл за неудачите и недостатъците на тези спекулации читателят е изцяло в правото си да вини само мен. Размишленията ми нямат претенцията за изчерпателност в рамките на този текст, а единствено да послужат като скица, като ескиз. 

Ще започна с втория от двата пункта, по които ще разсъждавам: религиозно-философската връзка, която може да бъде открита между почитането на свети Пантелеймон и на светите Седмочисленици в един и същи ден от църковния календар. Що се отнася до успението на свети Климент Охридски, обяснението тук е съвсем просто, разбира се – светителят се представил пред Господа на 27 юли 916 година. Затова ще съсредоточа вниманието си най-вече върху някои аспекти на смислово-символната свързаност, която, вижда ми се, съществува между подвига на свети великомъченик Пантелеймон и този на светите Седмочисленици.

Светителят Пантелеймон живял в края на III в. в Никомидия, при управлението на император Максимиан. По нареждане на когото и претърпял своето мъченичество през 296 г.

Майката на Пантолеон (Лъв във всичко), каквото било името на светеца, дадено му от неговия баща при раждането му, била християнка, която отгледала сина си в духа на вярата в Единия Бог и в Христа Спасителя. Но тази жена починала млада, докато Пантолеон бил още юноша, а баща му, ревностно верен на традиционното езичество, положил големи усилия да държи сина си настрана от вярата на майката и от общуването с християни.

Амбициите на бащата за Пантолеон били големи и той го изпратил да учи медицина при прочутия тогавашен медик Ефросин. В последствие младият Пантолеон срещнал християнския свещеник Ермолай, който съживил у него искрата на любовта към Бога.

Ключов за разгръщането на идеята в този мой текст е житийният епизод, в който се разказва за първото от чудесните изцеления, извършени от свети Пантелеймон в присъствието на други хора, ще рече, пред свидетели.

Това е чудото с изцеряването на слепия. Тъй като междувременно и самият Пантелеймон, подобно на големия си учител, се бил прочул вече като медик, при него довели един сляп човек, който иначе бил заможен, но на когото никой от уважаваните лекари не успявал да помогне. Включително и самият Ефросин.

С молитвата си към Господа Пантелеймон направил така, че човекът да прогледне.

И взето само по себе си чудото на физическото изцеляване и на отварянето очите на незрящия за света е достатъчно силен символ и за духовно проглеждане, за отваряне на вътрешния взор към невидимото и истината. Но житийният разказ допълва и прави още по-категорично това внушение посредством онова, което ще произлезе като следствие от чудото, извършено от светеца. Бащата на Пантелеймон, на име Евсторгий, станал свидетел на чудесното проглеждане и незабавно се отказал от езичеството, като изповядал на място вярата на своя син. Същото направил и самият прогледнал.

Това обръщане към Христа като следствие от засвидетелстваното чудо несъмнено затвърждава физическото проглеждане като символ на излекуването и на вътрешното зрение, което се освобождава най-сетне от тъмнината, в която е било потънало до този момент.

И всъщност, съгласно житието на светеца от Никомидия, всяко следващо негово чудо с изцеряване на болни и страдащи люде извежда изцелените и свидетелите на пътя на Христа и спасението. Тоест чудното и безвъзмездно лечителство на светеца е удвоена величина, тъй като лекува както тялото, така и душата. И то онази нейна част, която е духът.    

С това, струва ми се, сходството и близостта между подвига на свети Пантелеймон, разглеждан като лечител на човешкия духовен взор, и подвижничеството на светите Седмочисленици не се нуждае от особено разясняване. Защото тяхното дело се изразява именно в това – да лекуват нетелесните очи на човешката душа, отваряйки ги за Истината. Та затова връзката между разпространили Словото на славянски и великия лечител–чудотворец Пантелеймон има своето съществено философско и религиозно съдържание.

Към вече казаното ще прибавя и нещо, което се отнася до приликите между делото на свети Климент и делата на свети Пантелеймон. И двамата светители Христови са били велики чудотворци, и двамата са имали дара да изцеляват по чудесен начин. А охридският архиепископ е съзнавал дълбоката си връзка по благодат със светеца от Никомидия.

Защото нека си спомним, че единият от манастирите, построени от свети Климент в Охрид, е бил посветен на свети Пантелеймон. И този най-вероятно е и манастирът, в който Климент се уединявал и в който заръчал да го погребат.

Остана да кажа нещо за свети Пантелеймон извън темата за връзката между неговия празник и празника на светите Седмочисленици, както и за паралела между свети Климент и древния светител.

Преди да извърши чудото с изцеляването на слепия, което, както беше подчертано, е първото, станало пред свидетели, свети Пантелеймон извършва друго чудо. И то е първото му. Вървейки сам из една местност вън от града, Пантелеймон се натъква на безжизненото тяло на момче, ухапано от змия, която се припича до него на слънцето.

Обзет от жестока скръб заради смъртта на невинното дете, великомъченикът се обърнал с молитва към Господа, то да се върне от смъртта. Което и станало.

Това първо чудо на светеца е ключът към дарбата, получена от него по благодат. Защото разказът ни дава да разберем, че неописуемо силното му състрадание и безкрайната му надежда за милост към всяко човешко същество, а защо не и към всяка твар с душа, са послужили пред Господа, та да се дава от този миг нататък на лечителя Пантолеон силата да изцелява по чуден начин телата и душите на човеците. И точно това безгранично състрадаване и умиляване пред всяка чужда мъка и всяка болка са възвисени от онзи глас от небесата, който в часа на мъченическата смърт на чудотвореца провъзгласява, че истинското име на Пантолеон е Пантелеймон (Всемилостив).

А когато посекли Пантелеймона, в същия миг маслината, за която той бил завързан, се обсипала в плод. Знак свише за това, че приелите свето кръщение заради духовното изцеляване, получено от чудотвореца, вече са готови за миропомазание.