3
1015

Лицата на художника

2
Художникът на скелето, 1974, ХГ „Христо Цокев” – Габрово

По повод на 80-годишнината на Йоан Левиев СГХГ представя изложба с негови автопортрети. Публикуваме откъс от интервюто със съпругата на художника Паша Берова и дъщеря му Йоана Левиева от предстоящия, 98-и брой на сп. „Християнство и култура”.

Експозицията в Софийската градска художествена галерия представя (до 3 март) над 30 автопортрета, както класически така и „скрити”, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и проекти за стенописи и мозайки, създадени между 1953 и 1993 г. Изследователите на творчеството на Йоан Левиев изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията в творчеството му, но досега те не са събирани в обща експозиция. Изложбата в СГХГ с уредник Станислава Николова проследява в ретроспекция тези произведения, като поставя акцент върху стиловото развитие и интерпретациите на художника.

Художникът се изобразява, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961, 1977), с четка в ръка (Художникът на скелето, 1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ  или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970; Главната улица, 1979), или потънал в спомени (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век можем да го видим като шут или владетел – в цикъла „Царски времена”, или като цар Соломон и сатир – в цикъла „Песен на песните”, уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия, 1992) или изпълнен със съмнения (Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981).

След София изложбата ще бъде показана в Градската художествена галерия в Пловдив.

DSC_8396 copy
Голямата клоунада, 1991, НМБИИ

Йоан Левиев (1934–1994) завършва през 1958 г. монументално-декоративна живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Той е един от известната пловдивска група художници монументалисти, която включва Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона. След 1970 г. има множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага и Лос Анджелис и др. Той е брат е на джаз музиканта Милчо Левиев.

 

Йоан Левиев или мечтата да изпишеш църква

 

 

Съпругата на художника Паша Берова и неговата дъщеря Йоана Левиева пред „Християнство и култура”

 

15b
Йоан Левиев, личен архив

Творбите на Йоан Левиев са неотменна част от българското художествено наследство, но малко внимание се обръща на библейските корени на неговата живопис. Как той стига до библейската тема в едни атеистични времена?

Паша Берова: Той никога не се примиряваше да направи само една картина, когато нещо го вълнува, а правеше серии. Освен това неговата мечта беше да изпише църква, но не успя да го направи. Имаше проект за една църква в пловдивския квартал „Тракия”, не знам дали сега са я построили. Тя трябваше да се казва „Св. цар Борис I”. Архитект Матеев, така се казваше проектантът, беше направил проекта и му го беше дал. Според проекта над входовете трябваше да има мозайки, но нещата се забавиха, а междувременно Йоан се разболя и в началото на 1994 г. почина.

Мечтата да изпише църква е все пак в края на дните му, а у Йоан Левиев се долавя едно особено библейско светоусещане, своеобразно връщане към корените.

Паша Берова: И при двама ни е така. Моята майка е еврейка, а баща ми е българин. А при него баща му е евреин, а майка му е българка. Така че сме особени в това отношение.

Йоана Левиева: Има цели цикли, посветени на вярата, някои от които ние открихме по-късно, вече в неговия архив. Има един цикъл, „Раздраната завеса”, показван на Есенните изложби в Стария град в Пловдив, в началото на 80-те. Самата тематика показва за какво става въпрос – за завесата в Храма, раздрала се от горе до долу, когато Иисус издъхва на кръста. Този цикъл би трябвало да е от същото време, когато е работил над йерусалимските си пейзажи или над Възнесението на Христос. Но всички тези творби ние открихме след смъртта на татко, бяха в една огромна папка с акварели.

Имаше ли някаква официална реакция след изложбата в Пловдив през 80-те, или тя мина незабелязана?

Паша Берова: В Пловдив по това време имаше едно цяло общество от артисти, музиканти, художници, балетисти, бяхме много сплотена група. Добрин Петков дирижираше симфоничния оркестър. Така че е имало публика за неговите творби в Пловдив. А за реакциите на официалната критика не знам, не сме обръщали внимание.

Йоана Левиева: Не бива да забравяме и за Четирите архангели, които наистина са по-късни, вероятно от 1992 г. Беше ги изложил в галерия „Кати” срещу Руската църква и тези четири архангели произведоха невероятен ефект. Имаме и части от неговия цикъл по Песен на песните, който е показван в три галерии в Лос Анджелис. По-късно брат му Милчо Левиев пренесе 13–14 платна, останали от тези изложби. И ние ще ги включим в изложбата на татко, която подготвяме в края на януари (настоящата в СГХГ – б.р.).

Паша Берова: Освен това имаме двете големи картини Давид и Голиат, показани още през 1961–1962 г. в Пловдив на изложбата на новаторите – Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов и Димитър Киров. Тогава се вдигна много шум – че техните картини дискредитирали догмите на социализма.

А от кои години е творбата Борбата на Яков с ангела?

Йоана Левиева: От 1980 г. Но и ние се затрудняваме с датировките, още повече че архивът с работи на баща ми е огромен. Той беше изключително дисциплиниран и работоспособен човек. Както ние всеки ден ходим на работа, така той всеки ден ставаше и отиваше да рисува. За него нямаше почивен ден.

Паша Берова: Само на 1 януари сутринта след Нова година не отиваше в ателието и на 24 май. Но веднъж на 24 май беше в библиотеката и реши да нарисува Иван Вазов, и то точно на 24 май. Този портрет на Вазов е сега в Народната библиотека в Пловдив.

Vlojki-98-4-6
Моисей II

Ходеше ли на църква?

Беше много стеснителен и чувствителен човек. Живеехме в Пловдив точно срещу църквата „Свети Петър и Павел”, спомням си как още вечерта преди Великден все притеснен ми казваше: „Хайде, отивай, какво седиш, ще закъснееш”. Преживяваше всичко това съкровено в душата си. А самата аз съм родена срещу църквата „Свети Атанасий” във Варна. След 9 септември 1944 г., докато не забраниха официално вероучението, свещеникът на църквата „Свети Атанасий”, която е върху Римските терми, направи курс, майка ми ме записа и ходех два пъти седмично. Свещеникът ни говореше за вярата, обясняваше притчите, пеехме в хора, оттогава знам всички църковни песнопения.

Йоана Левиева: Усещането за Господ беше вътрешно преживяване за него. Мисълта му за Бога минаваше през картините.

Паша Берова: Вярата минаваше през картините му и той го доказваше.

Йоана Левиева: Ако се замислим, темите от цялата Библия са по картините му – и от Стария, и от Новия завет. Мисълта за Бога минаваше през рисуването. В семейство със смесени корени като нашето той много вярваше в самоопределението. Когато съм се родила, не са ме кръстили веднага, баща ми е казал на майка ми, че в семейство като нашето човек трябва да има свободен избор. Сам да реши. У него имаше усещане за нуждата от свобода на религиозния избор, защото когато неговите родители са се оженили, това е довело до разрив в семейството на баща му. Неговият баща Исак е евреин, който се жени за баба ми, която пък е християнка. Фактически за религиозния му дядо от тук насетне неговите внуци не са били евреи. Това води до дълбок разрив в семейството. Въпросният ми прадядо Самуил – един негов портрет лежеше до смъртта на дядо над главата му – не е проговорил след сватбата на баба ми. Тя е водила при него Милчо и Йоан, за да ги вижда дядо им от време на време, но той не е говорил и със сина си.

3 КОМЕНТАРИ

  1. В средата на осемдесетте години живеех за няколко години в Пловдив. Там имах възможността да се запозная и с Йоан Левиев, забележителен и ярък творец, успял да създаде творчество, свободно от комунистическите догми и да допринесе за уникалната атмосфера на творческа свобода в повдивската група на СБХ. И като председател на Художествения съвет към групата, Йоан Левиев винаги е държал първо на оригиналния дух и висок професионализъм на авторите, защитавайки тезата, че парите на народа трябва да се дават за оригинално и талантливо творчество. Имах възможността няколко пъти да говоря отблизо и по професионални задачи в Държавната комисия към СБХ, която той оглави в края на осемдесетте години. Йоан Левиев бе и си остана талатлив творец, различен и с висок дух, човечен и проникновен, с голямо чувство за хумор, но и взискателен , симпатичен и най-обикновен събеседник, който никога не се е големеел пред колеги. Няма да крия, че винаги ми е бил много симпатичен в онези времена на комунистическа хегемония и обществено лицемерие. провдивската художествена реалност през осемдесетте години бе единственият свободен остров на творчески дух, а есенните изложби бяха най-тачен и обичан художествен форум за публиката. Имаше демократичност в Пловдив, имаше сърдечност и извън зевзеците в традиционната с осторумините злободневни закачки бохема. И още в Пловдив се пази онази прекрасна художествена свежест, така противоречаща на баятата и зловонна някогашна скованост в мрачните комунистически коридори на СБХ през епохата на другаря Русев. А Йони, Слона, Митьо, Енчо и всички онези прекрасни пловдивски творци от седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век изнесоха с чест най-хубавите достижения на българското изкуство през онази пълна с противоречия епоха. Чест и почитания към човека Йоан Левиев.

  2. Здравейте,

    на 51 години съм и в целия си съзнателен живот не съм имал много контакти с такива одухотворени личности. Още от много малък, благодарение на моя по-голям брат слушах предаванията на радио Свободна Европа и на ББС. Тогава, в онази затворена мракобесна система, мислех, че няма кой да й се противопостави. След 10.11.1989г. научих за Илия Минев, за Слона, за горяните и за много други честни българи, които директно или чрез своето творчество са се противопоставяли на комунизма. А след тази дата на народа беше набивано в съзнанието, че ние сме робски народ и сервилни хора, и едва ли не сме одобрявали всичко направено от тази банда слуги на Москва. Радвам се, че научих за този достоен българин – Йоан Левиев. Мир на праха му!