0
5506

Логики

  

От неделята насам, и особено от последвалия закономерно понеделник, всекидневна тема в устите на хората от света (в който има пространство и за теми освен тази за преживяването на деня), е Ангела Меркел.   

По площади и пазарища обявената от Меркел дебаркация (не, не бъркам думата) се разменя от понеделника до днес като монета в замяна на признанието, че си светнат с живота човек.

Просветлението дойде от безпрецедентно слабите регионални резултати на християндемократите и на техните партньори от Християнсоциалния съюз в Бавария, а сетне и при самотното представяне на християндемократите в Хесен миналата неделя.

За да се стигне като следствие от това до изявлението на Меркел, с което тя обяви намерението си да излезе от политиката в най-близко време.

Намерение, представено от нея така: през декември тази година няма да се кандидатира за лидер на Християндемократическата партия в Германия, както и никога занапред, но ще продължи да изпълнява задълженията си като федерален канцлер до изтичането на мандата ѝ през 2021 г.

В изявлението си госпожа Меркел включи и нещо друго. Нещо, което е особено важно, и което беше разбрано като такова от повечето коментатори. Канцлерката на Германия заяви, че няма да участва в съревнование за този пост дори и при положение, че междувременно се стигне до предсрочни избори.

Във връзка с това нейно обещание веднага се появиха спекулации, според които междувременно ще бъде извършен вътрешнопартиен преврат.   

Оттук се започна вече с неудържимо апокалиптичните прогнози за бъдещето на Европейския съюз. Краят на „ерата Меркел“, започнаха да констатират мнозина, вещае невъобразимо тежки времена за Европа, времена, в които силите на дезинтеграцията и разделението ще станат стихийни, неконтролируеми, разрушителни.

На другите, разбира се, на противниците, тези процеси се привидяха като изгарящи старото и като обновителни за него.

Но във всеки случай, съгласяват се и едните, и другите, „ политическият край “ на Ангела Меркел ознаменува свършека на една епоха в Германия и в Европа. И началото на нова.

Нищо от това не е вярно.

Първо, защото получилите се при последните регионални избори резултати рисуват картината на едно бъдещо стабилно мнозинство в цяла Германия, което (на свой ред) ще поддържа континуитета и ще гарантира либерално-демократичния профил на тази република.    

Имам предвид оформящия се на много места в страната, а оттам и във федерален мащаб, съюз между социалдемократите и зелените, изглеждащ повече от най-вероятен, погледнем ли към бъдещето след 2021 г.

Социалдемократите преживяват сега тежко поражение, но такова, оказало се много полезно за Зелените в Германия, които отпразнуваха невиждан досега успех в същите тези области на Федералната република. А Зелените, както е предостатъчно известно, са традиционен и приеман като естествен съюзник на социалдемократите.     

Накратко: ако проявилата се на тези избори в провинциите Бавария и Хесен тенденция се разгърне като bundesweit, тоест ако  получи своето федерално покритие на общите избори през 2021 г. коалицията между СПД и германските Зелени е направо сигурна.

Ето защо няма какво да учудват някого направените междувременно във връзка с изборните резултати изявления на Андреа Налес, председателката на Социалдемократическата партия, която отхвърли възможността за оставки и за промени в ръководното тяло на организацията ѝ, макар и те да бяха очаквано следствие от поредния грандиозен изборен провал.

Госпожа Налес се изказа по темата със самочувствието на човек, който добре съзнава, че няма с какво да го уплашат, тъй като убедително високите резултати на Зелените недвусмислено предвещават бъдещата, способна на стабилно правителство коалиция между тях и ръководената от нея политическа формация. Ако трябва, казано съвсем просто, Зелените ще издърпат за перчемите социалдемократите – там, където това ще се наложи.    

Може да се направи, значи, изводът, че Германия съвсем не върви към несигурност и към някакво си безвремие след задаващия се край на „ерата Меркел“. Напротив, страната просто ще поеме път към лявоцентристко управление с акцент върху нещата, на които die Gruenen  ще настояват.

Та взрем ли се в данните от Бавария и Хесен, ще видим като много странен факта, че на различни (сериозни при това!) международни наблюдатели им се привижда следното: че постигнатите от „Алтернатива за Германия“ резултати в тези провинции сигнализират градация на доверието и надеждите, свързвани с тази формация, неоспоримо свидетелстващи, че ще тя ще стигне до властта  след 2021 г., пък и ще я оглави.

Погледнете графиките от въпросните гласувания и ще видите, че процентите на въпросната партия, при цялата нейна възходяща линия, са немощни, за да я направят реален конкурент на една лява коалиция между социалдемократите и зелените. В която тя въобще няма и да е нужна.                                          

И нека го кажа: решението на госпожа Меркел ознаменува триумфа и пребъдването на днешната европейска демокрация. На онова безпрецедентно развило се в човешката история разбиране за политически ценности и политическо действие, показващи и доказващи, че цел на държавничеството трябва да бъде единствено службата с време и до време в името на онези, които са ти дали да управляваш организацията на държавата им.

И че драматично, камо ли трагично, е не падането от власт, а несъобразеното с общата воля оставане във властта.

Затова със своя жест Ангела Меркел не издаде никакво прекъсване на тока, а напротив, преповтори практически истината, че в демократичния свят оставането на върха на една политическа партия, вписана достойно в една демократична politeia, е преди всичко оставането в съзнание за границите на дадената ти власт и за нейната крайност. Без това да означава резигнация от поетата във времеви рамки отговорност като управник.

И при това говорим за човек, изкарал и извел всичките тези свои мандати досега.

Та, заради последното казано, се питам, как така болезнено чувствителни към спазването на демократичните принципи хора започнаха да се притесняват от това, че Ангела Меркел заявява воля да напусне политическия живот. При това, правейки го тя така, както е редно, както е порядъчно.

Изведнъж, виждам, тръбят тревожни тръби люде, които иначе са алергични към всяко траене на власт, към смъденето и намирисването на безкрайно възпроизвеждане, което заприличва на авторитарно преповтаряне в зениците на очите ни.

А оттук се сещам и за статията на колегата Александър Андреев от „ Дойче веле “, публикувана вчера. В текста си колегата Андреев прави анализ на отиващата си Меркел, обвързвайки този феномен с едно предстоящо отиване в историята и на феномена „Борисов“.

Правят се аналогии между продължилите и траещи все още управления на Меркел и тези на Борисов, като се казва, че щом Меркел си отива, логично е да си отиде и Борисов.

Възниква логиката на недоумението как се получиха съществените прилики между Борисов и Меркел в този анализ, при положение че „Дойче веле“ и Андреев отричаха системно през годините наличието на характерни сходства между двамата? Не ще е излишно да се припомни, че през дълъг отрязък от време „Дойче веле“ настояваше на твърдения като:

– Борисов е имитатор на християндемократически и центристки ценности и политики, бидейки иначе един лесно анализируем популистки продукт на своите посткомунистически производители.

– Борисов е мутра, която се е домогнала до сношения с германската християндемокрация.

– През годините Борисов стига до причастяване с германските си и европейски политически партньори, което му осигурява комфорт, но до близкия момент на разобличаването му.

Ако всичко това е валидно относно Борисов и неговото управление, то има ли действителни прилики, съществени при това, между Борисов и Меркел?

Такива че да се направи, както прави Андреев, предполагаемо със степен на голяма достоверност падане на Борисов от власт след падането на Меркел по аналогия. Защото такава аналогия е изведена в статията, за която говорим.                       

Ако приемем на сериозно прогнозата на Александър Андреев и се опитаме да я впишем в социокултурен контекст, който сближава днешна Германия с днешната България (така прави и самият този автор в статията си), ще бъдем изправени пред приемането на констатацията, че Германия и България в наши дни много си приличат. По структурни особености на социума, излъчил своите лидери, или по неведома случайност, може би.

Но има разлика, и тя е голям, казва Андреев.

Авторът, Александър Андреев, ни казва в статията си каква е разликата, и ни казва, че това по никакъв начин не е случайна разлика. Той дори извежда ясна зависимост в общуването между разликите. Едните (българите) са щастливи с нещастието си – заради това, че го приемат за свое обичайно състояние, а другите – германците, са нещастни в нещастието си, защото то за тях то е необичайно.   

Изводът на Александър Андреев за тези екзистенциални отлики изглежда е, че в така създалата се ситуация, България има предимство пред своята огледална сестра. Защото, казва се в самия край на този текст, германците се представят голи, невъоръжени пред неизвестността и несигурността, докато българите са свикнали с нея, облечени пред нея със своето изначално нещастие.

При Андреев това завършва с емотикон на човече, което се смее някак. Интерпретацията на това смеене е работа на всички ни.

Въпросът, сериозният, и отвъд емотиконите, е дали България я очаква в близко бъдеще по-сигурно съществуване от това на Германия.

Ангела Меркел не „дебаркира“, извинявам се, тя наистина абдикира. Защото направи грешка със „Северен поток 2“. Ама се очаква да има тръба и през огледалната сестра…                         

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияВъзгледите на един освободен роб за свободата
Следваща статия„Петикоут Лейн“