1
1673

Локално или глобално

А най-добре – хубаво кино

Adios Carmen 2
„Адиос, Кармен”

Какво търсим в „екзотичното кино”? Повод за размислите са три заглавия от Menar Film Fest в София.

За сблъсъка между културите са изписани хиляди страници, по-рядко като че ли се коментират разочарованията на културните очаквания. Свикнахме с изненадата от непознатото и ако не я получим, протестираме или се озадачаваме. В този ред на мисли изумлението пред различността на социалния живот в някоя непозната страна постепенно се измества в посока: „Добре де, нали там уж имало много строги правила в обществото, а пък виж в този филм всичко изглежда като навсякъде другаде…” Този дочут коментар по повод на едно иранско заглавие от програмата на Sofia MENAR Film Festival повдига някои любопитни въпроси в полето на филмовата изразност. Дали фестивалната селекция създава представителна извадка на общество и нрави, приемлива за чуждестранното съзнание? Едва ли, защото именно различното предизвиква любопитство „като на кино”. Дали националното филмопроизводство се придържа към ниво на конвенционалност, достъпна за световния зрител? Може би в САЩ (или в България), където все още се двоумят кое продава повече, дали типично регионалното, или универсалното послание. Когато гледаме по-„екзотично” кино, какво търсим: разпознаваемост на кодовете, неочаквана трактовка, потвърждение, че „светът е малък”, или културно-туристическа атракция? А може би просто качествено преживяване и/или Изкуство.

В рамките на Menar Film Fest 2015 три конкретни заглавия подплатиха горните размишления. От една страна беше иранският филм „Хотел 5 звезди” – изключително деликатен, добре разказан и чудесно изигран сюжет. Продължението на темата за познатото и непредвидимото в киноочакванията повдигнаха мароканските „Адиос, Кармен” (копродукция с Белгия) и „Ден и нощ”. И ако при „Хотел 5 звезди” въпросът със смекчените представи за взаимоотношенията в едно мюсюлманско общество е изтласкан далеч назад от художествените качества на творбата, то при мароканските истории на преден план излиза любопитното колебание до каква степен европейското възпитание (и образование) на режисьора оказва влияние върху избора на естетиката и организацията на киноматериала.

five-star 2
„Хотел 5 звезди”

„Хотел 5 звезди” (2014, реж. Махшид Афшарзадех) разказва за баща, който смята, че дъщеря му непременно трябва да следва в университет (и е склонен да продаде апартамента си заради това) и за мениджър в хотел, който е готов да се жертва за благото на служителките си. И изненадата не се дължи просто на факта, че това се случва в Техеран, или че се е превърнало във филмов сценарий, но и на естествеността, с която е разказана тази история, на лекотата и емоционалната ангажираност, с които персонажите (и актьорите) съумяват да бъдат едновременно иранци и просто хора в една драма, преплитаща човешки страсти, елементи от социалния бит и народопсихология, любовни трепети и почти криминална интрига. Дали от решаващо значение е женската гледна точка зад камерата? Дали го разбираме по-добре, защото емоциите му са общочовешки, или ни интригува в по-голяма степен драматизирането им (съвсем не-мелодраматично) на иранска територия?

Youm ou Lila 2
„Ден и нощ”

„Адиос, Кармен” (2013) е пълнометражен дебют на Мохамед Амин Бенамрауи и действието се развива през 70-те в малко градче в северната част на Мароко. „Ден и нощ” (2013) също е режисьорски за Науфел Берауи, а сценарият е ситуиран в наши дни в Казабланка. По съвсем различен начин двата филма са „модерни”, както и самото Мароко – една доста модерна държава в днешния мюсюлмански свят като цяло. Може би е чиста случайност, че първият творец е завършил кино в Белгия, а вторият – у дома. И все пак безспорно е, че докато „Ден и нощ” носи почти фолклорно усещане (подсилено от образа на главната героиня – „жена от народа”), с нотки на комизъм и местен колорит, който балансира между оцелялата наивност на селото и „порока на големия град”, то „Адиос, Кармен” е издържан изцяло в традициите на една европейска естетика, без при това да губи нищо от духа на мароканските си опорни точки. Възможно е един мароканец да предпочете „Ден и нощ”, заради близостта с реалността, каквато я познава, заради хумора и участието на емблематични театрални звезди. И дали фактът, че моите предпочитания са на страната на „Адиос, Кармен”, означава, че приемам мароканското само замесено с европейски подправки? Не, просто филмът на Мохамед Амин Бенамрауи е истинско откровение. А тъй като Мароко е вероятно най-често участващата в копродукции с Европа арабска държава, ако темата ви интересува, със сигурност ще откриете, че това не е задължителна предпоставка за художествено качество.

Adios Carmen
„Адиос, Кармен”

„Адиос, Кармен” е от онези филми, които ти влизат под кожата. 10-годишно хлапе остава на грижите на чичо си. И докато чака майка си да се върне за него от Белгия, Амар неусетно се сприятелява с испанката Кармен – касиерка в местното кино и бегълка от режима на Франко. Има всичко в тази история, разказана с далечен аромат а ла Торнаторе (не само заради киносалона, в който Амар открива света): детско съперничество, но и приятелство, семейно и улично насилие, любов, ревност и завист, политически отзвук, националистични жалби, добри и лоши хора… Едновременно разпознаваема естетика, универсални характеристики на персонажи и ситуации, но и оригинални културни детайли, които подобно на чай с мента, вдъхват душа на „Адиос, Кармен” и ни позволяват да го възприемем като марокански филм, с  достойно място в световната киноистория.