Романът „Нататък билетът не важи“ от Ромен Гари е повод за създаването на филма „Децата на другите“. Режисиран от Ребека Злотовски, и той като романа изследва неумолимия ход на времето, нестихващото желание за споделяне на любовта и кризите на възрастта. Ребека Злотовски е работила в киното с актриси като Лея Сейду, Натали Портман, но благодарение на Виржини Ефира „Децата на другите“ притежава специална светлина, в която нюансите на живота се улавят между щастието и тъгата, радостта и самотата, любовта и разделите.
Рашел е преминала 40-те, преподава на гимназисти в колеж, свири на китара в свободното си време, поддържа своя баща и по-малката си сестра, с които редовно се вижда не само в синагогата. Тя се сближава с Али (Рошди Зем), който също свири на китара. Али е разведен, с 4-годишна дъщеря. Малката Лейла (Кали Ферейра-Гонкалвес) често гостува на баща си. Рашел се запознава с Лейла и я води до дома ѝ след уроците по джудо. Сприятелява се и с майка ѝ Алиса (Киара Мастрояни). Рашел не се опитва да измести Алиса от позицията ѝ на родител. Тя постепенно и с деликатност опознава детето и изживява по свой начин усещането да си родител, макар и не биологичен. Гинекологът ѝ (в ролята е легендарният режисьор Фредерик Уайзман) предупреждава, че ако иска да има деца, трябва да побърза. Докато чака подходящия момент, за да предложи на Али да имат дете, по-малката ѝ сестра забременява, а Али решава, че трябва да се събере отново с бившата си съпруга. Рашел приема новината с болка, но с достойнство обяснява на Лейла, че повече няма да са заедно, но винаги ще бъдат приятели.
След филмите „Гранд Централ“ (2013), „Планетариум“ (2017), „Лесно момиче“ (2019), „Децата на другите“ е най-зрялата творба на Ребека Злотовски. Заглавието на филма подсказва, че акцентът представлява пътека към емоционалния свят на жените, но за разлика от българските филми „Майка“, „Анна“, също тематично обвързани с майчинството, „Децата на другите“ не се опитва да трансформира майчинството в идеология или пък в битка за преодоляване на ограничения. Ребека Злотовски насочва погледа ни към размисли за това до каква степен познаваме децата си и дали нашето познание за тях не е равносилно на познанието за нас самите. Появата на Лейла в живота на Рашел променя сетивната ѝ настройка, създава нюанси в общуването – децата предлагат друг начин за възприемане на света, на проблемите му.
Със стегнат сценарий, без излишни завои „Децата на другите“ борави с определени визуални клишета – преминаването през различни емоционални състояния на връзката между Рашел и Али е представено с изказ, заимстван от нямото кино и от филмите на Трюфо.
Белгийската актриса Виржини Ефира е позната на българските почитатели на фестивалното кино от филмите „Тя“ (2016), реж. Пол Верховен; „Сибил/Изкушението (2019), реж. Жюстин Трие; „Сбогом, глупаци“ (2020); „Бенедета“ (2021), реж. Пол Верховен; „В очакване на Боджангълс“ (2022), реж. Режи Роансар. Ребека Злотовски казва за актрисата: „По време на снимките я почувствах като родна сестра, на която мога да доверя всичко и да разчитам“. И наистина без Ефира филмът на Злотовски би загубил две трети от очарованието си. Рашел на Виржини Ефира е всеопрощаваща, от нея струи светлина, дори когато плаче. „Децата на другите“ може би ще се стори твърде сантиментален на зрителите от мъжки пол, но и те има какво да научат от този поетичен, спокоен разказ за живота и щастието да общуваш с най-малките, защото те са отражение на страховете и мечтите ни и най-вече на любовта помежду ни. Филмът на Ребека Злотовски е и възможен отговор на въпроса какво да правим с живота си, ако не сме успели да създадем поколение. Не, това не е катастрофа, просто обичайте!
