0
1301

„Любов и ревност“ е опера за очите

Албена Врачанска по време на репетициите

С композиторката Албена Врачанска, преди световната премиера на операта ѝ „Любов и ревност“, разговаря Августа Манолева.  

Световна премиера на 15 май в Старозагорската опера: „Любов и ревност“ от Албена Врачанска (камерна сцена, 19 часа)[1]. Първата ѝ „опера за очите“, замислена и съобразена от самото начало изцяло с репертоара и публиката на този оперен театър. Състои се от две части: „Любовниците“ (по либрето на Светла Георгиева) и „Ревност“ (по идея на А. Врачанска, реализирана от Питър Табит Джоунс). Композиторката е много повече известна в Европа и Люксембург (където живее от 22 години), с престижни награди за принос в културния живот на страната. Макар че нейни произведения звучат на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, на Софийски музикални седмици, а Международният фестивал „Пиано Екстраваганца“ дори откри с нейна творба едно от изданията си.

Албена Врачанска е автор на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове. Вероятно талантът ѝ е наследство от известния ѝ дядо – самобитния фолклорен композитор Андрей Врачански. Но тя е ученичка на Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов. Завършва НМА „Панчо Владигеров“ със специалност „Композиция“. От 1996 г. се установява в Люксембург, където специализира съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика под ръководството на Клод Леннерс. През 2007 г. получава поръчка от „Културна година 2007 – Люксембург и регион“ за композицията Gladius за електрическа китара и оркестър. Тя е президент-основател на Club des Artistes en Herbe. Международният конкурс по композиция Artistes en herbe 2010 в Люксембург е друг неин мащабен проект. По-значими произведения: „Когато пианото се сърди“ – музикална книга с текст на Никол Паулус и илюстрации на Катри Рабер; „Раят в пламъци“ – по текст на Анисе Колц; „Омагьосаната гора“ – звуков пейзаж за 2 соло диджериду, туба и симфоничен оркестър; „Пигмалион“ – опера-балет; Концерт за туба и симфоничен оркестър; „Син лабиринт“ – инструментална опера за духови и ударни инструменти.

Албена Врачанска се служи си със съвременни изразни средства, съчетава тембри, комбинира звукови ефекти, които са израз на нейните търсения. Независимо дали ще ни предложи инструмента, създаден от аборигените в Северна Австралия, диджериду – най-стария дървен духов в света, и ще го съчетае с туба, или пък опера-балет, или инструментална опера за духови и ударни инструменти. Нейните произведения не могат да се сбъркат. Самата тя е критична към себе си. Взискателна, но и абсолютно обективна, когато оценява изявите на партньорите си. За режисьорката Елена Стоянова, която поставя „Любов и ревност“, беше категорична: професионалист, работи детайлно, затова спектакълът визуално и драматургически стои много добре. Солистите са на високо ниво. Музиката, благодарение и на оркестъра, е интензивна, драматургично наситена.

Албена Врачанска умее и да оценява партньорството: „Много съм доволна, че операта ми е една от първите оперни премиери на XXI век в моята родина, благодарение на далновидното мислене на директора Огнян Драганов и екипа на Държавна опера– Стара Загора.

Наскоро чух да казвате, че от 27 години в България няма поставяна опера на жив композитор. Никой ли не иска да пише опери?

Имаше дълбока криза на оперния жанр, за жалост, както и на социалните отношения. В последните години определено има обръщане към камерната опера, възражда се с нова енергия, изглежда в разцвет по европейските сцени. И постепенно намира логично разрешение на проблемите в музикално и драматургично естество. Композиторите са с желание да творят, но, за съжаление, се сблъскват с неразбирането на оперните театри, които вместо да възпитават публиката, решават да се превърнат в музеи. Биха могли например да включват в репертоара си ниско бюджетно ново съвременно произведение като паралелна линия на класическия репертоар.

Самата вие имате опери, по-скоро неразиграни на сцена, както ги наричате „опери за ушите“, за разлика от „операта за очите“?

Това определение си е много мое. Имам опери тип „монодрама“ – или ги наричам „музикална фреска“ – за да могат да се изпълняват като концерт без сценично действие.

А определенията, които използвате, като „инструментален театър“, „звуков монолог“… Те чии са?

Инструменталният театър е създаден от Карлхайнц Щокхаузен. Аз си измислих „музикална фреска“, а „музикален монолог“ е малко подобно на Самюел-Бекетовия „театрален монолог“.

Ако Люксембург няма оперен театър и е „най-немузикантската страна“, както се изразявате, кое тогава ви вдъхновява да композирате? 

Ако Люксембург имаше оперен театър, сигурно всичките ми идеи щяха да са вече реализирани и бих имала поне 10 опери досега. Но продуктивността си дължа на Люксембург, защото ми подпомага морално и материално да се развивам в другите жанрове.

Какво кара или плаши един съвременен композитор да пише опери?

Оперният композитор е като художник стенописец или скулптор каменоделец. Голямата форма, архитектурата, мащабът изискват многостранна подготовка, много време и себеотдаване, което е трудно (невъзможно) да се заплати в днешното комерсиално общество, където всичко е пари. Освен това оперните театри нямат политика да поставят готовата, с толкова вложен труд в нея, опера… Защото и постановките струват много пари. Така всяко композиране на опери се обезсмисля, ако няма партньорство с оперен театър.

Прави впечатление, че оперите ви са едноактни. Има ли причина или…?

Едноактната опера е синтезирана и много интензивна форма на емоционално драматургично насищане. В по-голямата оперна форма има време за повече slow motion – моменти на кристализиране, медитиране и творческо търсене. Но голям оркестър, голям хор, и много солисти струват по-скъпо за подготовка и представление. Имам желание да реализирам поне една „дълготрайна“ опера… Дано да намеря партньори.

По-синтезираните форми, с други търсения и съвременна мелодичност не изискват ли по-образована публика?

Крайно време е да се преподава музиката от края на ХХ и от ХХI век поне на музиканти и в училищата по изкуства. За включване на естетиката на новото в изкуствата, не само в музиката, в образователната система на общите училища, не смея дори да мечтая.

Как избирате тематиката на оперите си? В премиерното заглавие „Любов и ревност“ и двете самостоятелни части засягат най-третираните в оперния жанр теми: любовта и ревността, но всъщност са много по-дълбоки. По-скоро за самотата, за отчуждението, поставени и изведени във философски план.

Избирам сюжета, когато нещо ме вдъхнови. Нямам определени критерии, но предпочитам универсални, общочовешки теми, по-скоро „старомодни“ и романтични, за да мога да ги преоблека в съвременни трактовки.

Питър Табит Джоунс[2], либретистът на „Ревност“, (преводът е на Бисера Виденова и Ванцети Василев) е голям драматург. Успя да предаде с поезия моята идея, за което съм безкрайно благодарна. Това е втората ни опера заедно. Нашето ползотворно сътрудничество започна през 2017 г. в Люксембург с камерната опера Ermesinde’s Long Walk[3], която ще бъде представена в Стара Загора на 5 декември 2018 г.  

Обичате експеримента, докъде може да стигне той? В сегашната си оперна премиера например използвате саксофон, за да изразите определено състояние.

Обичам да експериментирам, но в оперния жанр трябва да е много внимателно. Саксофонът сам по себе си не е новост, аз обаче го изведох като главно действащо лице – тембър, който олицетворява самотата и отчаянието. 
The Dark беше експериментална опера – монодрама. Сега в Love and Jealousy почти всичко е лесно за възприятие. Има многопластово поднасяне на информация.

Докъде позволявате намеса на режисьорите?

За първи път работя с режисьор. Оставих Елена Стоянова да направи своя прочит и не сгреших. Тя надмина очакванията ми и разви моите музикално-идейни предложения в театър със силно драматургично въздействие. Както се изрази една от солистките – Тереза Бракалова: нашето сътрудничество се оказа взривоопасно.

Наред със соло-саксофониста Хуан Марти Фраскиер, от Испания си доведохте и диригента – Алекс Сансо.

Алекс е диригент с голяма професионална подготовка, идва от Барселона. Да се дирижира световна оперна премиера е много труд. Няма модел и традиция, няма запис в YouTube…. Започва от нулата. Tabula rasa. Така че беше доста трудно да се намери специализиран диригент за съвременни опери. Това е причината да го поканим – неговата компетентност. 

[1] „Любов и ревност“ от Албена Врачанска, режисьор Елена Стоянова, сценография и костюми – Кристиан Леков. Солисти: Нели Нечева, Камелия Стойчева, Игнат Желев, Елена Баръмова, Петя Петрова, Тереза Бракалова, Биляна Чолакова, Николай Моцов, Димитър Зашев. Оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора.
[2] Питър Табит Джоунс е автор на 16 книги. Носител на награди в британски и международни конкурси за поезия, на Европейски медал за поезия и изкуство през 2017 г. Негови стихове са преведени на 22 езика, вкл. персийски, иврит, турски, японски, каталонски, тагалогски (филипински) и пр. Основател и редактор на международно списание за поезия The Seventh Quarry. Б.а.
[3] След световната ѝ премиера през ноември 2017 г. операта Ermesinde’s Long Walk е представена в Центъра за култура Алтрименти в Люксембург през декември, а февруари тази година се изпълнява и в Castello Ducale, Торемаджоре, Италия.