Разговор с композитора преди премиерата на „Вечеря в Манхатън“ в Нов театър НДК на 27 и 28 май
Любомир Денев е роден във Видин през 1951 г. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София през 1971 г. и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев (1979 г.) в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Изявява се на международни фестивали и концерти като джаз пианист в Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния, Югославия, Германия, Португалия, Франция, САЩ, Холандия, Норвегия. Негова музика в различни жанрове е изпълнявана в много страни на Европа, както и в Мексико, Индия, Русия, Китай, Египет, Канада, Япония и САЩ. Негов е първият български рок мюзикъл („Утре в десет“), автор е също на мюзикълите „Законът на джунглата“, „Напразни усилия на любовта“, „Алис“.
Премиерата на джаз операта „Вечеря в Манхатън“ е в Нов театър НДК на 27 и 28 май от 19.30 ч.
Маестро Денев, известен сте с разностранните си музикални интереси. Композирате джаз, симфонична музика, мюзикъли, опери. А сега ни изненадвате и с джаз опера по ваше либрето. Кое беше по-трудно – композирането или писането?
Върху текста работих почти година, у нас няма оперни либретисти и понеже имах идея за сюжет, окуражен от мнението на известния драматург Христо Бойчев, го написах сам. Още повече, че става дума за нещо ново, неправено досега – оперно произведение, създадено изцяло със средствата на джаза – и като пеене, и като инструментариум, и като естетика. Създаването на оперна творба започва с текста, но още докато го пишех, ми прозвучаваха някои теми, мотиви, ритмични структури… Музиката композирах така, все едно текстът е от друг автор, не от мен, т.е. трябваше отново да го преосмислям, вече като композитор… Това е необичайно, някак раздвояващо… Получи се по-скоро джаз театър, но го нарекох опера, камерна е, за четирима певци и инструментален джаз квартет. С режисьора Бойко Илиев направихме кастинг, не беше никак лесно да намерим подходящи изпълнители, защото ни трябваха добри артисти, които да могат да пеят джаз, или пък джаз певци с актьорски умения, че и с пластическа култура – да танцуват, но накрая имахме късмет, успяхме да сформираме прекрасен състав. Христина Пипова е в главната роля, изключителна певица, с много голям диапазон и възможности както в джаза, така и в класическото пеене, Симеон Владов – опитен артист с прекрасен баритонов тембър, Лидия Кулекова – гъвкав сопран, с много чар и приятно джаз вибрато и Александър Панайотов – солист на Музикалния театър, владеещ много нюанси, с рефлекс към съвременната музика. За съпровода избрах елитни джаз музиканти, на пианото е Мартин Марков, Арнау Гарофе – саксофон, Михаил Иванов – контрабас, Атанас Попов – барабани. Всички са на сцената, взаимодействието между артисти и музиканти е непосредствено и органично.
Какъв е сюжетът на вашата опера?
Главната героиня е актриса в провинциален театър и е на прага на душевен срив, породен от няколко обстоятелства: неудовлетвореност от работата, загуба на илюзии, конфликт, породен от сблъсъка на младежките мечти с реалността, и като капак – тя преживява криза в семейния живот. Нейните добри колеги и приятели ѝ помагат да преодолее психическото разстройство и да се върне от света на разрушителните илюзии в действителността и на сцената.
Възможно или оптимистично е такова бързо адаптиране към реалността?
То не става бързо, напротив – героинята преминава през перипетии, нелепи или комични ситуации, разкрива съкровени лични преживявания и стига нелеко до душевен катарзис.
Кои са основните духовни конфликти на героинята за преодоляване?
Въпросите, които повдига героинята, от лични се превръщат в общозначими – за мястото на артиста в обществото, ролята му в живота; доколко днес изкуството е значимо. Разглеждат се и отношенията артист – публика и необходимостта от взаимност между тях.
Действието се разгръща в наш провинциален театър, а заглавието е „Вечеря в Манхатън“.
Героинята пише пиеса и влиза в главната роля, само че в един момент обърква илюзорния свят от пиесата с действителността, загубва границата между мечтата за Бродуей и реалното „тук и сега“. Тя е влюбена в измисления от нея американец – Франк, звезда от Меката на джаза и мюзикълите и… нека не издаваме повече.
Вие пишете и стихове. Вмъкнахте ли някои от тях в джаз операта?
В текста се преплитат говорни диалози, речитативи и стихове, но не използвам готови неща, писани отпреди – всичко написах специално за тази опера – арии, дуети, ансамбли и пр. Предимството да съм автор и на текста, и на музиката е в това, че се получава оптимално съответствие между музика и текст, както и логично музикално-драматургично развитие. Произведението е новаторско по отношение на жанра – съчетава операта с изразните средства на джаза, което у нас досега не е правено.
В постановката си дават среща театър, вокалното и инструментално майсторство, хореография, мултимедия. Как се сработихте с изпълнителите?
Подобно на нашата героиня извървяхме дълъг и трънлив път: минахме от заучаването на вокалните партии през постановъчната работа – тук трябва да се изтъкне изключителният принос на Бойко Илиев – неговият огромен опит в музикално-сценичните жанрове, както и пълното вникване в текста, оригиналното му виждане за сценичната реализация. Той води артистите с вещина и търпение и чертае действието от сцена в сцена като истински художник. Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с този режисьор. Произведението крие доста трудности – драматургични, певчески, пластика и т.н. Хореографката Йоана Стоянова трябваше много бързо да се ориентира и да намери най-подходящия пластически образ. Тя работи много интензивно. Аз като музикален ръководител имах нужда от помощ и за вокалната изработка. Намерих възможно най-добрия сътрудник в лицето на Даниела Станкова. Сценографията и костюмите направи Жанета Иванова. Смятам, че сме страхотен екип! Оттук нататък публиката има думата.
