0
580

Люк Екс за импровизираната музика като разговор

LUC_EX1
Снимки Ариел Монти

Преди концерта на холандския авангарден квартет Rubatong в Първо студио на БНР на 17 април – разговор с басиста им Люк Екс.

Rubatong е неописуема група, но все пак ще се опитаме, дори да е малко in a haze, както биха казали самите те… Rubatong свирят чудовищен упадъчен блус, който не губи от сложната звукова среда и неочакваните музикални завои (нали обикновено добрият, истинският блус е първичен, примитивен, без излишни усложнявания, само че тук не, даже напротив). Чувствата, които буди музиката им, са на границата между състояния, които можем условно да наречем „медитация“ и „параноя“ и които обикновено не граничат едно с друго. Може да усетите Rubatong и като джаз квартет, и като театрален пърформанс, и като рок изживяване – в зависимост от душевната ви настройка в съответния момент. И всички, които са в групата, идват със собствената си завидна биография.

Люк Екс е най-дългогодишният и малко или повече единствен постоянен басист (до 2002 г.) на импро-пънк ветераните The Ex. Свирил през годините с огромен брой великани на фрий джаза и съвременната импровизирана музика – Том Кора, Фил Минтън, Сидсел Ендресен, Аб Баарс, Хамид Дрейк, Тони Бък от The Necks, Отомо Йошихиде, Sonic Youth, ICP Orchestra (списъкът е безкраен). Фронтменът и автор на текстовете Хан Бурс има не по-кратка биография в холандския авангард – Ex Orkest, Palinckx, Ornament & Crime Arkhestra, The Ex, Motobs. Рене ван Барневелд, известен още като Трес Манос, е добре познатият китарист на легендарните рап-рокeри Urban Dance Squad. А четвъртият елемент… е Татяна Колева (вибрафон и перкусии) – класически музикант, един от най-забележителните български перкусионисти от последните години – създател на Amsterdam Marimba Weekend, на Youth Percussion Pool, носител на редица престижни музикални награди, сред които и „Музикант на годината“ на БНР за 2009 г.

Концертът на Rubatong, организиран от радио фестивала Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев“ е на 17 април, неделя, от 22 часа в Първо студио на Националното радио, само час след официалното закриване на фестивала „Пианисимо“. И не се стряскайте от късния час: тази музика се усеща по-добре нощем. В момента Rubatong са на кратко турне, което включва Русия, Словения и България, а с басиста им и съосновател Люк Екс се чухме по телефона преди тръгването им.

RUBATONG

Люк, през последните две десетилетия свързваме името ти повече с импровизираната музика и фрий джаза. Отдавна – още от времето на The Ex – май не сме слушали твоя група, чиято музика да се основава на песни, какъвто е сега случаят с Rubatong…

Това са песни с един вид свободна интерпретация, но като цяло са пиеси със структура, която се гради около текстовете на Хан Бурс… Но аз наистина обичам да правя и двете неща: нямам предпочитания – обичам да свиря във формации, които имат песни, но също така и с музиканти, ориентирани към импровизираната музика. Може би основната причина е в това, че по принцип обичам да правя различни неща, а не всеки път едно и също.

Можем спокойно да наречем Rubatong супергрупа, и то супергрупа, чиито членове имат завиден опит в музикални области, много различни една от друга.

Хубавото на Rubatong е, че събира четири различни личности с опит в различни сфери. Татяна идва от областта на съвременната музика, китаристът принадлежи повече на рок-сцената, аз съм от страната на импро-пънка, а Хан носи блуса, но всички обичаме да импровизираме малко или повече. Четири различни истории и стилистики, но мисля, че това е едно от нещата които правят Rubatong специална група.

На това турне специално по изключение идвате с нов китарист – Тайс Елзинга, който, доколкото разбрах, е ученик на Рене ван Барневелд.

Рене е, разбира се, удивително добър китарист с много опит, но техниката на свирене на двамата е малко или повече в една насока. Рене има много повече опит, но Тайс пък е много млад и носи доста свежа енергия. Вече свирихме с него в Амстердам и се получи страшно добре. Не искам да ги сравнявам, но и двамата са много добри, което прави разликата на сцената не толкова осезаема. А също така и материалът, който представяме, песните, имат толкова силни идеи, че смяната на китариста не би ги променила чак толкова много. Но едно нещо трябва да е ясно – ние взехме Тайс като заместник на Рене за това турне, защото знаехме, че е много добър китарист. Не всеки би се справил, затова бяхме много придирчиви в избора си… Татяна, например, много трудно би могла да бъде заместена в тази група, защото нейният начин на свирене на вибрафон и на барабани едновременно е много личен и не всеки би могъл да го направи – нейният начин на свирене е много специален. Когато тя дойде в групата, не познаваше традицията на нашия тип музика много добре, за нея той беше нещо ново, но тя е толкова фантастичен музикант, че веднага намери своя начин. Също така тя има силно желание да научава нови неща, така че разбра музиката ни и се адаптира към нея много бързо. И донесе в групата своя уникален начин на свирене, който е много красив. Да, може би тя е научила нещо за типа музика, който ние правим, но и ние научихме много от нея по отношение на това как да свирим нашата си музика – получи се нещо взаимно. С Хан ситуацията е същата: той си има специфичен начин на пеене и не можеш да помолиш някой друг да изпее неговите неща, защото би било крайно различно и защото текстовете са на Хан. Със сигурност всички в тази група са незаменими, но в случая с китарата за това турне намерихме подходящата възможност.

С Хан Бурс имате най-дълга съвместна история – още от времето в The Ex. Как влияят текстовете на Хан в Rubatong на твоя начин на свирене, на решенията ти как и какво да изсвириш в даден момент?

Да, тези влияния са много силни, защото Хан има доста специфични текстове. Обикновено обсъждаме с него как моите басови линии или хармонии биха вървели по най-добрия начин с неговите думи. Важно е, че се усещаме взаимно като личности и динамика. Взаимните влияния са много и винаги се опитваме да открием правилните съставни части, от които да изградим нещото. Ако имахме друг певец с други текстове и музиката ни щеше да е съвсем различна. А тук музиката се създава така, че да даде пространство на думите да сработят. Хан също много внимателно слуша мелодичните линии, които аз предлагам, за да отсеем кое ще сработи и кое не. С Хан сме много тясно свързани в тази група.

Блусът в музиката на Rubatong е представен най-вече от Хан и Рене. А твоят блус кой е?

Винаги съм се интересувал много от традицията на блуса, как звучи и как е звучал, как се развива по-късно в музиката на хора като Кептън Бийфхарт. Блусът винаги е бил много важна част от моето музикално образование. И да, можем да обобщим, че всички в Rubatong имаме малко от това блус усещане и си го харесваме.

Какво е импровизацията за теб? И как подхождаш към различните музиканти, с които работиш, защото те са наистина много и различни?

Понякога импровизираната музика е като разговор, както си говорим с теб сега. Ако в момента разговарях с някого другиго, това щеше да е различен разговор от този, който водим в сега. И в музиката е така – става дума за разбиране на личността на другия музикант, на начина му на свирене, на историите, които той иска да разкаже, на начините, по които се получава взаимодействието ви… И за мен свиренето с толкова много и различни музиканти е нещо много красиво, защото във всеки отделен случай от това произлиза различен тип музика. Докато те продължават да искат да свирят с мен, и аз се чувствам щастлив и поласкан да свиря с тях, така че се смятам за щастливец, погледнато от такъв ъгъл.

Как се раждат групите ти? Roof например – с Том Кора. Или 4Walls… Или по-новите – Naked Wolf, RKeT?… Кога решаваш: „това е група и трябва да продължим“ или „това беше много хубав еднократен проект и нека да оставим нещата така“?

Не планирам нещата – по-скоро ги оставям на ситуацията. За 4Walls, например, групата, която имахме след Roof, Майкъл Ветчър и Фил Минтън просто ми казаха, че е доста глупаво, ако не продължим да свирим (дори след смъртта на Том Кора, защото вече бяхме положили основите). И за мен това беше добра причина да продължим. Просто това следваше да направим. А с Naked Wolf случаят е съвсем друг. Винаги съм свирил с музиканти от Лондон, от Франция, от Виена и в тези случаи трябва много прецизно да планираш репетиции, пътувания и т.н. Така че събрах ансамбъл от млади амстердамски музиканти – защото исках да имам група от хора, които живеят в един и същи град, за да можем да репетираме винаги, когато искаме. И така се появи Naked Wolf – бяхме 5-6 музиканти, искахме да свирим, да създаваме музика и не ни интересуваше дали това е група, или не. Но лека-полека се превърна в група, в това, което днес е Naked Wolf. И така – всяка група, която създавам, всеки проект, си има своя собствена причина или идея, от която тръгва.

Какво беше за теб да познаваш Том Кора и да свириш с него?

За мен Том беше ментор. По времето, когато се запознахме, свирех с The Ex. Правехме много енергична музика, която не беше сложна. И в един момент, когато The Ex и Том Кора престанаха да работят заедно, той ми каза, че би искал да продължи да работи с мен. И така се роди Roof. И свирейки за пръв път отделно от The Ex, аз научих много от Том. Мисля, че  музиката, която свиря днес, я дължа на Том. Той ме тласна напред, защото много добре разбираше какво бих могъл да постигна. Той ми предлагаше да изсвиря нещо, аз казвах, че не мога, а той: „Не. Можеш“. И се оказваше прав. Той беше много важен човек за мен, за съжаление почина прекалено рано.

А The Ex, тъй като вече ги споменахме – какво са те за теб, имайки предвид, че дори днес, близо 15 години след раздялата ви, ти продължаваш да се наричаш Люк Екс, а не с рожденото си име Люк Клаасен?

Да, добър пример. Винаги съм казвал, че The Ex нямаше да са това, което са днес, ако не бях аз. Но и обратното е вярно – и аз нямаше да съм където съм днес, ако не бях свирил почти 20 години с тях. The Ex е много важен период от живота ми, фантастичен период… Никой от нас не знаеше как да прави музика, но всички го правехме с чистата интуиция на слуха, което смятахме за чудесно. Дължа много добри неща на периода, който прекарах в The Ex.

Характерната за музиката ти акустична бас-китара след The Ex ли се появява, каква е историята?

Свиренето на акустичен бас също го дължа на Том Кора. Когато създадохме Roof, свирех с електрически бас. И един ден Том предложи да пробвам с акустичен бас, защото акустичният звук си отивал повече със звука на челото. И аз също си помислих, че може би не е лоша идея. Взех си акустичен бас – същия, на който свиря и до днес – и първото ми участие с този бас, заедно Том Кора, трябваше да е на голям фестивал, Moers Jazz в Германия. Бях решил да изсвиря само една пиеса с акустичния бас и да продължа с електрическия, но звученето и усещането толкова ми хареса, че от този момент нататък почти не съм се докосвал до електрическия бас.

Как би описал днешната авангардна сцена в Холандия, ако трябва да я сравниш със златните години на поколението ICP Orchestra, да речем?

Да, има ново поколение в импровизираната музика в Холандия днес – сцената не е много голяма, както навсякъде в Европа, но тези млади хора ги има. Разбира се, тежко е да се излезе от сянката на хора като Хан Бенинк, ICP Orchestra, Аб Баарс и т.н. Те създадоха огромна традиция в музиката. Концертните пространства днес са по-малко на брой и по-малки, отколкото бяха. Така че не им е лесно на младите. Но въпреки това те са тук. Освен това сцената в Амстердам, а и в другите холандски градове днес е доста интернационална. Има много и интересни млади музиканти в Холандия, но далеч не всички са холандци.

Като говорим за пространства – ти в какъв тип пространства предпочиташ да изнасяш концерти?

Пространства с добра публика. Това създава уют. Хубаво е понякога да има 500-600 души, но също така може да са само 50 и да се получи чудесно, ако я има правилната атмосфера и звукът е добър.

Какво е „Холандска трудна музика“? Съвсем наскоро открих една колекция от записи от 80-те, в която участват и Хан Бурс, и Жан Палинкс, с това заглавие Dutch Difficult Music

Не знам, може би човекът, който е правил тази колекция, е бил тежък човек. От 80-те казваш?

Да…

Ами да, ха ха. Трудни времена бяха тогава, затова може би и музиката е трудна…

Има един факт от биографията ти, който е цитиран на централно място в сайта ти – че си работил като таксиметров шофьор, преди да се заемеш сериозно с музика. Знаем че таксиметровата професия е и философска професия – като започнем от Скорсезе и стигнем до T.F.S.L.

Имах нужда от пари за препитание в онези години. A също така ми беше забавно да работя като шофьор на такси. Но просто в един момент, когато зачестиха концертите ни с The Ex и Том Кора, не можех да продължа да правя и двете неща. И така приключих с таксито. Но научих много от тази работа, беше и изживяване – може би не музикално, но като личен опит.  И мога да посъветвам всеки да покара такси за няколко години. Научаваш много от тази работа.

Какво предстои след Rubatong и Naked Wolf – нови проекти заформят ли се?

Да, ще спомена един. През ноември ще събера една група от десетима музиканти. Вече съм написал девет пиеси за този ансамбъл и всички те се основават на звуци от средата, и то „неизбежни“, „фатални“ звуци, както ги наричам. Всичко е вдъхновено от звуци от вентилатори, от двигатели на коли и т.н. Ще изсвирим тази програма през ноември. Тя ще се нарича Music Of Inevitable Sounds. Надявам се през ноември да дойдат много хора и да имаме и повече излизания с тази група, надявам се да се запазим за по-дълъг период като група, а не просто като еднократен проект.

И накрая – с какви музиканти предпочиташ да свириш днес: с такива, с които имате дълга съвместна история, или със съвсем нови хора?

Мисля, че второто ме блазни повече. Обичам да свиря с хора, които познавам добре, защото всички те обикновено са много добри в това, което правят. Но също така обичам да свиря с нови хора, млади, които имат много енергия и свой начин на слушане. И това е много вдъхновяващо. В новия ансамбъл за ноември, който споменах, има 5-6 души, които познавам съвсем отскоро. Наистина, и до днес продължавам да търся нови и различни музиканти. Не защото не обичам да свиря с по-старите. Обаче понякога те гложди и любопитството как свирят другите, следващите.