Пазарчето се простираше от двете страни на магистралата. Депутатът нареди на шофьора да спре и да изтича да купи две кока-коли. Той самият също слезе от колата да се разтъпче. Лъхна го миризма на изгорели газове и на разтопен асфалт. Подпря се на автомобила и се огледа наоколо. Едва сега видя лястовиците. Толкоз много бяха и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Към него се втурна едно дете. Беше момиченце, на около дванайсет години и чудно красиво. То скочи като котка на предния капак на мерцедеса и започна да мие стъклото. Направи го чевръсто, за секунди и предното стъкло светна. След това момиченцето се плъзна на земята, изправи се пред депутата, протегна ръка и нещо измуча.
– Иска да му дадете пари, задето ви изми стъклото – обади се продавачът от най-близката сергия. Беше възрастен беззъб човек, лицето му беше обрулено от ветровете като кора на дърво, брадата му, небръсната отдавна, корава, беше прошарена с цели снопчета бели косми, а очите му сълзяха.
Депутатът кимна, извади пари, нямаше дребни банкноти и затова му даде шепа стотинки, каквито намери в джоба си. То му се поклони грациозно, не по детски и изтича нанякъде. Депутатът се огледа да види къде ли се бави още шофьорът, после се приближи към сергията на стареца.
– Така си изкарва прехраната – кимна старецът в посоката, в която бе изчезнало момиченцето. – Нямо е, завалийчето, една дума не може да каже, само мучи. Пък е хубавелка. Още две-три години и бандитите ще я прилапат.
Вятърът довя гъст мазен облак от скарата за кебапчета наблизо и депутатът се дръпна встрани. Онова момиченце пак попадна пред погледа му. Беше си купило един банан и гордо го ядеше, разхождайки се само на метър от профучаващите по магистралата коли.
Шофьорът дойде забързан, подаде на депутата отворената бутилка с кока-кола, той я изпи наведнъж, оригна се и се накани да се качва в колата.
– Със здраве – каза му старецът и кимна с достойнство. В този миг депутатът съзря какво продаваше възрастният човек на покритата си с картон тенекиена сергия. Там стояха наредени купища бели лястовици от пластмаса. Стъклените им очи се взираха неподвижно в небето. Депутатът седна в колата и шофьорът потегли. Вътре ухаеше на ароматизатор и се чуваше само лекото цъкане на часовника на таблото.
Депутатът се мъчеше да се сети как завършваше онзи разказ на Йовков. Мъчеше се, но не можеше да се сети.
