0
4508

Магията да си обичан

„Тайната градина“

Двайсет и седем години след адаптацията на Агнешка Холанд, „Тайната градина“ отново се отваря на големия екран в екранизацията на Марк Мъндън.

„Тайната градина“ е класически английски роман за деца, публикуван за пръв път през 1911 г. Също като малкия лорд Фаунтлерой и малката принцеса от едноименните книги, чудната градина на Франсис Ходжсън Бърнет привлича интереса на киното (пет екранизации, в това число и една стиймпънк версия, както и две продължения на историята), а в последствие и на телевизията (четири сериала и един тв филм). Днес, двайсет и седем години след последната адаптация на Агнешка Холанд, градината отново се отваря на големия екран, за ново поколение хлапета и почитатели на магичното, в екранизацията на Марк Мъндън.

Действието на романа започва в Индия, в зората на ХХ век. Малката Мери Ленъкс загубва родителите си в епидемия от холера и е изпратена в Англия, в къщата на чичо си. Грозновата, неприветлива и много самотна, Мери е оставена на собствените си грижи и прекарва дните в разхождане из ливадите и градините на имението Мисълтуейт, където среща стария градинар Бен и една червеношийка, която по-късно ще я насочи към ключа на забранената градина – място, където е починала господарката на дома, поради което господарят Крейвън я намразил и заключил завинаги достъпа към нея. Момиченцето влиза вътре и започва да се грижи за градината, която изглежда „умряла“. А докато се разхожда из мрачните пусти коридори на къщата, Мери дочува плач и открива момче на нейната възраст, сърдито и нещастно, преследвано от мисълта за смъртта и приковано от слабост към леглото в спалнята си. Когато Мери най-сетне решава да изведе братовчеда Колин с инвалидната количка и му позволява да посети „нейното“ владение, градината постепенно променя и двамата…

„Тайната градина“

Книгата на Франсис Бърнет е прекрасна с простичката си житейска философия и като увлекателен разказ завладява малки и пораснали деца. Киното, разбира се, има с какво да допринесе за това завладяване, особено що се отнася до мрачната мистериозна къща и вълшебната градина. Но при писането на сценария авторите явно са изкушени за промени. И докато през 1993 г. Каролин Томсън (съсценарист на Тим Бъртън и на „Семейство Адамс“) остава по-близо до структурата на оригиналната история, сега Джак Торн (сериалът „Тъмните му материи“) е променил доста от елементите на контекста, което неусетно трансформира общото звучене на философската приказка в посоката на романтична мелодрама.

Действието е пренесено през 1947 г., което малко осъвременява сюжета и още повече откроява като застинала във времето готическата фасада на Мисълтуейт. Така уводът в Индия е ситуиран на фона на „развода“ между Индия и Пакистан, което само по себе си не повлиява на историята, тъй като родителите на Мери отново са жертви на холерна епидемия. После Джак Торн възприема едно нововъведение от филма на Агнешка Холанд, според което майката на Мери е сестра близначка на майката на Колин, имението всъщност е тяхно и предвоенната младост на двете жени е била изпълнена с веселие и развлечения. За близостта на сестрите свидетелстват „стаята с роклите“, превърната в олтар от мистър Крейвън, писмата, които момичето открива, както и честите спомени на сцената под дървото в градината, с люлката и двете дечица. Променено е и обстоятелството, че майката на Колин умира при раждането му, и следователно баща му не може да го мрази заради нейната смърт. А над семейния дом Крейвън тегне проклятие…

„Тайната градина“

Интересни са преработките и в два от основните образа. Многократно изтъкваните в романа определения на сирачето Мери като „начумерена“ и „с лош нрав“ са смекчени до разглезена и опърничава. Същото важи и за неприятния характер на братовчед ѝ, който е представен на екрана по-скоро като изоставено, а не непрекъснато обгрижвано и страдащо момче. Филмовата Мери всъщност не е чак толкова безразлична и „нехаресвана от всички“. Тя обича да разказва истории и страда главно от отчуждението на майка си и липсата на приятели. А моментът с изхвърлянето на любимата кукла – единствен другар в игрите на детето, е наистина трогателен символ на порастването.

Животинките, които постепенно се появяват в книгата и стават важен фактор от всекидневието на Мери, са заменени (с изключение на червеношийката) от рошавото куче Хектор, благодарение на което момичето се озовава в тайната градина много преди да открие ключа и вратата. Хектор се оказва важен фактор в развитието на интригата и по линия на чисто новите свойства на градината (не толкова заспала и изолирана като в романа, а по-скоро свободна и избуяла). Нейната вълшебна лечителна сила, породена от майчината любов, която заменя имагинерната магия от литературния първообраз.

„Тайната градина“

От една страна, имаме въздействащата сила на киновизията, с мрачни готически интериори, облени в светлина екстериори и мистериозна мъгла. От друга страна – динамизираната фабула, с по-сантиментален драматизъм, чиято връхна точка е малко клишираният пожар. Това би могло да привлече и по-възрастна публика към приключението с акценти върху самотата на човека и усещането за отхвърленост и изоставеност, които природата може да изцери… Така подобрена, „Тайната градина“ като че ли е позагубила част от наивистичната си свежест и непосредствеността на детското възприятие, но актьорските превъплъщения и чудесната операторска работа на Лол Кроули оформят приятно филмово преживяване.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияШахматни етюди (XI)
Следваща статияВечен пътник