0
490

Магията и загадките на малката голяма книга

Изложбата „Малката голяма книга“ ще бъде открита на 23 септември, петък, от 19.45 ч. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. В нея за първи път ще бъдат показани миниатюрни книжки от български и чуждестранни автори от сбирката на проф. д-р Алберт Бенбасат. Изложбата е в рамките на „Нощ на изкуствата“, провеждаща се в Стара Загора.

Уважавам колекционерите, когато техният „странен занаят“ не се ръководи от користни подбуди и допринася за опазването на културноисторическото наследство. Смятам, че от колекционерството до науката има само една крачка. Самият аз не съм колекционер, тая „лудост“, както я определя Ярослав Хашек в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк“ (имайки предвид филателистите), слава богу, не ме е обземала. Обичам книгите, повече старите, които от много години изследвам, но събирам всякакви – и за работа, и за удоволствие. От известен брой години (май десет) ме вълнуват миниатюрните книжки. Събрал съм колкото за малък музей, който никога няма да бъде открит за посещения, но реших поне изложба да направя.

Но как се случи всичко? По професионални причини преди десетина години посетих Франкфуртския панаир на книгата – най-големия и най-престижния в света. Зашеметен обикалях щандовете на големи и малки издателства от всички краища на Земята, захласвах се по чудесата на Гутенберговата вселена, убеждавах се и се обвинявах колко малко я познавам, въпреки че преподавам на студенти, пиша по разни въпроси на книгоиздаването и литературата, купувам стари и нови книги, разгръщам, разрязвам страници, чета… Но видяното във Франкфурт надхвърляше опита и фантазията ми. Как да обозреш всичко това?! То е трудно за възприемане, уморително, умопомрачително даже, след час-два главата ти почва да пуши, завива ти се свят, трябва да поседнеш и да отпочинеш с кафе или друго ободрително питие. Места за отмора имаше в изобилие.

Ала и да искаш да купиш книга на панаира във Франкфурт – не се продава, такива са правилата. По-добре, мисля си, знаейки с колко евро разполагам. Поне на студентите ще разказвам, като се върна. По едно време се озовавам пред една въртяща се полица, на която са наредени серия миниатюрни книжки, същински бижута – в твърди корици, почти кубчета на Рубик, но всяка с различен цвят, украси и илюстрации, представят английски автори-класици на родния им език в адаптиран вид. Най-отгоре пише: „Не взимайте, моля!“. Учтиво напомняне за евентуална злоупотреба от страна на невъздържани ценители. Надписът обаче ми подейства стимулиращо. Забраненият плод е най-желан, както се казва. Посягам и вземам един мъничък Шекспир, разглеждам го, галя го, накрая го пъхам в джоба, въобразявайки си, че никой не ме вижда. Няма как да не са ме забелязали, околовръст бе пълно с камери. Но не ме разкриха и санкционираха. Спестиха ми срама, добри хора – а и незначителната им загуба не си струваше. Отнесох си книжката в България, показах я на студентите и на моята четиригодишна тогава внучка Ани, която по-късно щом чуеше за Шекспир, разправяше: „Аз тоя Шекспир го познавам“.

Така се започна. Радвах се на нелегалната своя придобивка, изучавах я. Потърсих в библиотеката си други миниатюрни издания. Намерих само две-три, една старичка и оръфана българска, една красива руска, едно речниче. Толкова. Явно не бях се впечатлявал достатъчно от подобни „формати“. Дали този факт ме амбицира?! Едва ли. По-скоро тайнственото послание, което носеха тези артефакти, свърши своето. Въпросът – как е направена тази красота? – започна да ме вълнува. Втори въпрос – защо е направена? Това книга за четене ли е, или книга за наслада на очите? Играчка, утилитарен предмет, или произведение на изкуството? Или – по-вероятно – и трите, ако не и повече. Във всеки случай, в миниатюрното издание се криеше нещо омайващо, магическо, фантасмагорично.

Започнах да обикалям книжарниците – както тия за нови книги, така и антикварните. Купувах. Подаряваха ми. В чужбина същото – Франция, Италия, Испания, Турция, Гърция, Израел, а и другаде. Пазарях се с букинисти, измолвах си отстъпки. Това вече е колекционерство. Лудост?! Не, това е страст, според мен безопасна и полезна и за душата, и за науката, и за занаята ми. Не знам колко миниатюрни книжки съм събрал, предпочитам да не ги броя, в броенето има нещо маниакално, може би комплексарско. Има хора, които се хвалят – имам пет хиляди тома, даже десет хиляди. Значи тоя човек ден след ден си брои и записва колко книги притежава. Сигурно си подхранва егото. Няма как да ги прочете, пък и не в прочитането на всичките книги в твоята библиотека е смисълът на притежаването им. Смисълът е в тяхното въздействие върху съзнанието, респективно подсъзнанието. Книгите, прочетени и непрочетени, стоящи върху лавиците, излъчват аура, носят флуиди, които по някакъв начин ти попиваш в себе си. Изказах тая мисъл в едно мое писание, по-късно видях, че Умберто Еко също я е изказал, което ме зарадва – мислим в една посока с великия мислител.

Глезотия, ще кажете, кому служи туй „библò”? „Това не го броя за книга!” – категоричен е един мой приятел антиквар, с когото си пием кафето в любимото ни софийско бистро. За някои хора всичко по-малогабаритно от „Капиталът“ на Карл Маркс не заслужава да се нарече книга. Аз разсъждавам другояче. Миниатюрните книжки са хем книги, хем нежни статуетки, срамежливо съблазнителни, колкото показващи, толкова и криещи. Изваяни са със сложни деликатни инструменти, изискващи часовникарска прецизност; швейцарски механизъм, който трябва да постигне съвършената еротика на сливането между духовно и телесно мъжко-женско начало. Книжен андрогин. Книжен клавесин. Адреналин. Миниатюрните книжки можеш да ги четеш, но по-добре само да ги съзерцаваш, обладавайки ги визуално и емоционално.

Исторически щрихирано, книжните миниатюри съществуват от древността – глинени плочки отпреди четири хиляди години, по-сетне папирусни и пергаментни свитъци. За първи датиран миниатюрен манускрипт се смята един изписан с китайски йероглифи свитък от 770 г., широк 57 мм, създаден по нареждане на японската императрица, за да улесни разпространението на будизма. Тези миниатюри обаче са далеч от днешната ни представа за книга – т.нар. кодекс. През късното Средновековие (XIII–XIV в.) са създавани миниатюрни библии, молитвеници и часослови в кодексова форма, които са могли да се носят на коланите и в дрехите. Миниатюрната книга бурно се развива след Гутенберговото откритие, създало предпоставки за разцвет на печатарското изкуство. Именно „изкуство“ е вярната дума тук, защото така е мислена работата на типографа през ХV–XVIII век (че и по-сетне) – като единство на технологията и творческото въображение. Многобройни са примерите за специално изобретени размери на шрифтове, удобни за миниатюрен печат – напр. „брилянт“, „перл“, „диамант“, „нонпарел“, „петит“ и др. Не по-малко са примерите и в областта на оформлението, гравюрата, украсата, илюстрацията. От удобството на миниатюрните книги се е възползвал Наполеон Бонапарт, който по време на военните си походи не се разделял със своята портативна библиотека (религия, епос, лирика, драма), състояща се от специално отпечатани и подвързани в марокен книги, съхранявани в кожено куфарче. През втората половина на индустриалния XIX в. издаването на миниатюрни книги се разраства неимоверно, като този процес продължава до ден днешен.

Нарекох моята изложба „МАЛКАТА ГОЛЯМА КНИГА“. Какво съдържа тя? Като количество – грубо казано, между 300 и 400 бройки, не мога точно да кажа. Някои от миниатюрните книжки са с чисто практическо предназначение – например речници, които ни помагат да се справяме с езиците. Те са в огромно изобилие, невинаги са красиви, но за сметка на това са верни на своите стопани, служат им до последния си дъх. Сменяли са собствеността си, предавани са от поколение на поколение. Поради което доста от показаните в моята изложба мини речничета изглеждат уморени и износени. Което ги прави още по-ценни.

Друга голяма група миниатюри са посветени на вярата в Бога, на светци и пророци – Стар и Нов завет, молитвеници, жития, проповеди. Предназначени са и за възрастни, и за деца. Между тях има прекрасни образци, изключителна ювелирна изработка, със закопчалка, обков, футляр, инкрустации, илюстрации, с корица от скъпа кожа, дърво, дори от слонова кост. Съществуват и миниатюрни книжки – амулети. Носят се, за да предпазват от злини, болести, магии… Богати хора, аристократи и владетели са притежавали най-луксозните религиозни книжки, изрисувани и обковани със злато, сребро и скъпоценни камъни. Има, както казахме, и миниатюрни манускрипти – специална поръчка и филигранно изпълнение, съкровища и едновременно скъпи играчки. Кралски особи и дами от висшето общество са ги ползвали, криейки ги в ръкавиците си, за да се отдадат на дневни молитви. Пример за това е златният псалтир, който е носела кралицата на Англия Ан Болейн по време на екзекиуцията ѝ през 1536 г.

Да придобиеш манускриптен мини уникат днес е почти невъзможно, отделни образци се пазят в световни библиотеки и музеи, в т.ч. и нашата Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. За съжаление, не притежавам нищо от това богатство. За по-малко заможните хора, както и за бедните, книжките, посветени на вярата, са по-скромни, но това не намалява тяхната стойност. Защото са хем красиви, хем облагородяващи. И друго, което е важно. Религиите може да враждуват помежду си, може да предизвикват войни, да преследват и убиват хора, но миниатюрните религиозни книжки на различните вероизповедания съжителстват в мир и носят душевна благодат. В моята изложба също е така.

Книгите често служат на политиката и идеологията. И миниатюрните услужливо се подчиняват на тази пропагандна функция. Можете да се убедите, когато разгледате тази част на изложбата – образци, създадени по времето на социализма. Възвеличаване, безсмъртие на водачите – това е целта на издаването и разпространяването им. Вярност към идеята, кажи-речи религиозна вяра, подчинение, това внушават. Фетишизират вождовете на световния пролетариат, убедеността в тяхната чистота и непогрешимост. Тук са Карл Маркс, Фридрих Енгелс, В. И. Ленин, Леонид Брежнев, Димитър Благоев, Георги Димитров, Георги Кирков, Васил Коларов, Тодор Живков. Освен това: революцията, „Априлската линия“, годишнини от комунистическата победа, успехите на народното стопанство и социалистическото строителство. Също – конгреси, юбилеи, исторически партийни събития. И т.н. Със своята красивост, дори миловидност, тези миниатюрни книжки трябва да радват, да внушават вяра и обич. Днес малицина вярват в посланията им, а останалите само им се възхищаваме, оценяваме майсторството при направата им, което не непременно е плод на искрена любов към съдържателната им част.

Художествената литература е силно застъпена – поезия и проза. Съчетание на изящно слово с изящна издателска работа. Великолепни илюстровани миниатюрни литературни издания се правят по целия свят. Издават се най-вече класиците, но се срещат и по-съвременни автори. В изложбата ще видите български, руски, украински, френски, немски, английски, швейцарски, италиански, испански, чешки, словашки, полски, унгарски, сръбски… Сигурно има и други, които пропускам да спомена. Много ценя трите миниатюрни издания на „Малкия принц“: английско, немско и сръбско, илюстрирани както е в оригинала на Екзюпери.

Разнообразието във вида и съдържанието на миниатюрните книжки е огромно, трудно обозримо. Що се отнася до размера им, според мнозина изследователи параметрите на обрязаното книжно тяло не трябва да надвишават 70х70 мм. Твърди се също, че височината му може да достигне 125 мм, но за мен такъв пределен размер е „гигантски“. Сред показаните в изложбата книжки има толкова малки (под и малко над 10 мм), че трябва да се държат с пинсета, да се четат и разглеждат с лупа. Например музеят на Гутенберг в гр. Майнц е отпечатал такъв „лилипут“ (5х5 мм, има и лупичка към него) и той би могъл да се види в експозицията ми. Показани са издания, които могат да се скрият в шепа, както и книжки, събиращи се върху дланта на ръката. Притежавам и една английска серия – Cube Book, т.е. „книга-куб“; тя се състои от книжки, които са еднакви отвсякъде (50х50х50 мм). Размерите на миниатюрите често са приумица на създателите им, могат да се отдадат на каприз, ала при всички случаи изявяват високия професионализъм и естетическо чувство, силно интригуващ, ако не и изумяващ зрителя и ценителя. Съвършенството е в хармонията между размерите на изданието, размерите на шрифта, орнаментиката, илюстрацията, качеството на хартията, подвързията, печата…     

Освен изброените в съдържателен план типове книжки, има също миниатюрни детски издания (напр. Библиотека „Бисерчета“ на изд. „Т. Ф. Чипев“ от 30-те години но ХХ в.), книжки за подарък и сувенирни книжки – пожелания, мъдри мисли, поучения, съвети, притчи, афоризми, гадания, дори магьосничество. Има множество книжки за изкуството и науката (в т.ч. изкуството и науката за книгата), за видни учени, исторически и културни личности, книжки, разказващи за страни и народи, книжки, цели серии, за животни и растения, книжки с красиви изгледи, книжки за кулинария. Има и едни особени, хибридни издания – хем книжки, хем не съвсем. Названието им е „буклет“ (booklet) – „книгоподобия“. Повечето представляват комбинация между форма на книга и албум-„хармоника“, разтваряш и виждаш например изгледи от градове и държави. Такъв тип „буклети“ могат да бъдат комбинирани с магнит, за да се украсяват с тях метални повърхности. Големи серии от тях са произведени у нас. Не бива да се отминават и миниатюрните календарчета, бележници и вещи, които наподобяват книги.    

Най-старите образци в изложбата „Малката голяма книга“ са от началото на ХIХ век – както религиозна, така и художествена литература. Най-новите са издадени през настоящата година. И едните, и другите заслужават нашето внимание. По тях можем да проследим как се развива трацицията на книжната миниатюра през последните столетия. Самата култура на книгата, най-великото откритие на човечеството, се корени в нейното изобретяване през дълбоката древност, но се усъвършенства непрекъснато, успоредно с технологичния напредък. Новите мини книжки ще остареят – което ще ги направи още по-ценни. Изобретателност, иновативност, естетика, чувство за непреходност, съчетаване на духовното, съдържателното, с телесното и стоковото начало – това е ръководело и ръководи създателите на миниатюрните книжки.  

Алберт Бенбасат (1950) e литературен историк, критик, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на 13 книги, сред които „Българската еротиада” (1997), „Литературни приключения” (2000), „Книгата като тяло и като дух” (2004), „Европеецът” Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца” (2005), „Печатни пространства и бели полета” (2010), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване” (2011), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век” (2013), „Лъженауката за книгата” (2014). Редактор и издател на сп. „Критика” и Библиотека „Критика”, редактор и съставител на множество книги.