0
3554

Македонската тема и руската псевдодокументалистика

По повод на руския документален филм „Единна вяра, единен език“[1]

Макар ясно да си давам сметка, че днешният празничен ден предполага традиционно определен тип емоция – приповдигната, тържествена и като цяло положителна – струва ми се, че това все пак не изчерпва възможните модуси на мислене и писане върху темата за българската писменост. Затова си позволих да припомня едно нашумяло непосредствено преди войната в Украйна събитие, което за кратко разбуни духовете около темата за културните посегателства на руската пропаганда особено по отношение на славянската писменост. Тези посегателства имат некратка история, но в случая става дума за един конкретен документален филм, който безпардонно изопачава възникването на славянската писменост и който с появата си предизвика наистина гневна реакция.

Скандал с документалния филм „Една вяра, един език“ – гръмнаха в навечерието на тази година българските медии – В него се твърди, че Македония е родината на славянската азбука. Премиерата е в Скопие, а организатор е руското посолство в Северна Македония. Братята Кирил и Методий нямат нищо общо с България и въобще страната ни не фигурира като книжовен и православен център на Балканите по онова време. Филмът е отличен като „Най-добър телевизионен филм в регионално телевизионно студио“ на XXVI Международен филмов и телевизионен фестивал „Радонеж“ в Москва.

С великоруски шовинизъм във филма се заявява, че най-важната част от мисията на Кирил и Методий е посещението им в Херсон, Крим. Там братята стъпили на земята на бъдеща Русия, а най-важна за света е християнизацията, извършена от княз Владимир. Там те сътворили азбуката, ползвайки…древен руски език. Светите братя били поставили основите на Третия Рим – Москва! Черноризец Храбър е славянски просветител, който няма нищо общо с България. Славянската писменост тръгва от Охрид.

Във филма Москва е представена като съвременната Византийска империя, която ще събере славянството под крилото си, което не е нова идея. В картата, на която е отбелязан пътя на светите братя Кирил и Методий България въобще не фигурира. Няма я. Не съществува. И в създаването на кирилицата не съществува…“[2]

Руското посолство в България се видя принудено да реагира по повод на скандалния антибългарски филм и го направи с ясната увереност, че услужливите популярни медии у нас ще разпространят надлежно очевидната протоколна неистина и така ще укротят страстите на онези, които и без това не са свикнали да мислят критично.
Ето съобщението им:

Във връзка с публикациите в българските медии относно филма на Елена Мироненко „Една вяра, един език“ за разпространението на християнството сред славяните бихме искали да изясним следното. Филмовата лента е отражението на авторската гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография, а също така и на подхода на Посолството на Русия в България. Хубаво е, че в нашите православни страни както и преди се запазва жив интерес към общите корени на вярата, писмеността и културата. Творческата инициатива, неподкрепена от историческа експертиза, за съжаление, не винаги води до постигане на замислената позитивна цел.

Странна работа! Как би могъл филмът да „не съответства на позицията на официалната руска историография“, след като е заснет със съдействие на руско посолство (знаем, че там самодейност не се случва) и е награден от журито на филмовия фестивал „Радонеж“, който – понеже няма нищо смутително – е изличил официалния протокол по награждаването от своя сайт[3]? Тук е мястото да уточним, че православното братство „Радонеж“, което поддържа своя телевизия, радио и организира фестивала, е оглавявано от Евгений Константинович Никифоров – съучредител и на Всерусийката обществена организация „Царьград“[4] – част от която е и пропагандният канал на т. нар. „православен олигарх на Путин“, Константин Малофеев, грижещ се за политическата пропаганда през религиозните връзки.[5] И още: съвсем неотдавна сам Вл. Вл. Путин заяви на среща в Скопие, че славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя https://nws2.bnt.bg/p/p/u/putin-web-16×9-397195.mp4 Тогава по подобен начин се вдигна шум и отново от Външното министерство пристигна хлъзгав отвор, че президентът на РФ е имал предвид „македонската земя като географско понятие“. Тази повторяемост започва да става подозрителна и по-скоро навежда на мисълта, че засягането на горещи теми между нашите две страни в момент, когато Република Северна Македония прави своя геополитически избор не е никак случайно.

Но да видим за какво става дума.

За никой смислен историк не е тайна, че панславянството е геополитически проект на Руската империя. Той набира сила с руски средства и пропаганда и успява да се внедри единствено защото бива реализиран във време на всеобщ национален романтически възход, който е и в основата на освободителните битки на българите срещу османската власт (както и в основата на младотурския преврат, който превръща Османската мултинационална, мултикултурна империя в национална държава). Панславизмът има привърженици и сред чехи и словаци, които се чувстват етнически дискриминирани в Австро-Унгарската империя – пак под влиянието на същите всеевропейски национални идеологически движения.

Руската империя обаче не иска панславянско общество на равна нога, а панславянски геополитически кръг на влияние с център Русия, който да има като свои сателити и културни колонии балканските и централноевропейските славяноезични народи. Е, с последните й се наложи да се раздели окончателно, след половинвековна зависимост отсам Желязната завеса. Впрочем от руското/съветското влияние ги опази в голяма степен католицизмът.

Идеологемата за единството на славяните никога не е била докрай разобличавана. И руската имперска политика на подмолно завладяване никога не е преставала. Филмът „Една вяра, един език“ на Елена Мироненко е само поредното свидетелство за фалшификация на историческите данни с цел посяване на разделение между македонци и българи. За РФ е много важно да разширяват влиянието си на Балканите. И понеже ползват църквата си като фронт-организация за пропагандни и подривни цели – филмът уж има за цел проследяване на верови и културни реалии, а всъщност е политическо оръжие.

Само да хвърлим поглед върху основните подмени и откровени лъжи:

Чрез славянската писменост славяните получават възможност да станат „равноправни членове на Вселенската Църква“ – вместо да бъдат „обект на културно-политическата експанзия на Византия и Рим“ – и се противопоставят на „понемчване и елинизация“. По този начин са били положени основите на „националните църкви“, които да се съпротивляват срещу „западна асимилация“. Това изглежда е целта на националните църкви – интересна еклисиология. И логически абсурд.

Кой е покръстил славяните? Кой им е ръкоположил йерархия? Кой е пратил мисия във Великоморавия за разпространение на славянската писменост и респективно – литургическа и библейска образованост на местен език?

На тези въпроси не се отговаря, защото неизменно ще се стигне и до папския престол, а той трябва да бъде стилизиран като враждебен. Излиза, че братята Кирил и Методий са открили писмеността в онези черти и резки (кой знае защо руски по произход[6]) при Херсонеската им визита на Крим (който е руски и Севастопол е „град-герой“). Където – видите ли – имало цели два руски квартала. И понеже Римският престол се съпротивлявал – дали му като подкуп мощите на св. Климент Римски. И Рим се съгласил.

Като превеждат книги на славянски език, св. св. Кирил и Методий се противопоставят (забележете!) на Първия и на Втория Рим (Константинопол) в името на Третия Рим (Москва), „пророчествата за който ще станат известни едва пет века по-късно“.

В ред интервюта, редуващи се с лирични интерпретации следва фантасмагорията за „първия голям славянски университет“ в Охрид – „столица на България и Македония“. „Не Кеймбридж, не Сорбоната, а Охрид“ е мястото на първия университет! Там се изобретява кирилицата и оттам се внася в „Русь“, за да се върне обратно (?). Там св. Наум пише канона на св. ап. Андрей Първозвани, с акростих… Наум Нишский (!). „Грешката“ естествено е в руските субтитри – македонският игумен, автор на тези думи, ясно казва „Нищий“ – както и е в акростиха канона: „Първият Христов Апостол, хвали нищият Наум“. Впрочем Стефан Кожухаров смята, че канонът е написан още в Рим, 868 г.[7] Но „грешката“ от субтитрите е важна, за да бъдат споменати сърбите (политическите приятели на руската кауза).

После научаваме, че св. Наум е преживял „гонение от католиците“ – век и половина преди разделението на Църквата. И неслучайно е почитанието на св. Андрей, защото той е закрилник на Русия.

Следва частта „Тайната на всеславянството“ (вече не е панславянство, има нов термин), която е особено богата на идеологически внушения.

„Кой е обявил война на православните славянски народи?“ Това е ясно – Западът. Той ги разделя. А Русия ги обединява. Как – ами ето, например, руската държава е реставрирала голям кръст над Скопие. Масивна метална конструкция. Виждаме табелка, на която на македонски и на английски (но не на руски) пише, че възстановяването на кръста е дело на руския милиардер и енергиен магнат Леонид Л. Лебедев и неговата компания „Балкан Енерджи АД“. Това е отговорът (който филмът няма да огласи) – Руската Федерация осъществява политическа пропаганда на Балканите с две основни оръжия: църква и горива. Тук в България – също.

Следва част за Македонската православна църква (МПЦ), която е „в неканонично общение с останалите православни църкви“ и „това е тенденция“, защото, според руската опорка – причината за македонския разкол е не друг, а… Константинопол. Също както и в Украйна. Никъде не се споменава Сръбската църква и нейната юрисдикция в Република Северна Македония, която стръвно бранят руснаците. Разколът в Македония е „поръчка“ на Константинополския патриархат, а неговата подривна дейност се ознаменува с превръщането на Св. София в джамия. Нищо че Ердоган, който е инициаторът на тази стъпка, е близък съюзник на Путин.

Следва интервю с епископ, за който не се обяснява, че е част не от въпросната МПЦ (с „неканоничното общение“), а от Охридската архиепископия под сръбска юрисдикция. Интервюто е с Иларион Брегалнишки[8], който жадува православните да бъдат обединени под „покрова“ на Русия (говори на македонско-руски). И как няма да жадува! Ако МПЦ получи автокефалия – неговата катедра едва ли ще остане негова. „Всъщност сърби и македонци са така близки както руснаци и украинци“ – със сълзлив глас ни съобщава авторът. Няма българи. Преславската книжовна школа е само „после“ и само „школа“ – не е „университет“ както Охридската. Споменава се тук и там българското царство, но на картата то отсъства. Няма го.[9]

Интервюта със сръбски духовници разказват как България е била едно с останалите православни на Балканите в борбата им за независимост от Турция през Балканската война, но уви, после, през Първата световна война е застанала на страната на Германия. Междусъюзническата война, инстигирана от руските дипломатически интриги, не се споменава. А именно тя е в основата на нашия избор на съюзник през ПСВ.

После сцената на действието се премества в Черна Гора, където особено почитат не друг, а император Николай ІІ и царското семейство като закрилници на Православието и благословената власт. Черногорски клирици (и сам покойният Черногорски митрополит Амфилохий) обясняват на чист руски език как Господ е дарил мъченически подвиг на императорското семейство в награда за защитата на Сърбия през Първата световна война (Оставяме настрана абсурда на този дар, донесъл толкова страдания, отстъпления, убийства и предателства на руския народ). Докато сега властта в Черна гора е „цареубийствена“, а „цареубийствената идея“ се поддържа от Запада.

Само в скоба да уточним, че „цареубийствената“ (сиреч демократична републиканска) власт щеше да бъде свалена с преврат, спонсориран и организиран от Руската Федерация. За щастие атентатът срещу Мило Джуканович, президента на Черна Гора, две години преди заснемането на това интервю, беше предотвратен. Да си припомним също, че в този опит за преврат участваха същите онези (от поделение 29155 на ГРУ), които бяха замесени в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал и на Ем. Гебрев у нас (https://www.mediapool.bg/nyu-york-taims-sekretno-rusko…).

Шествията с иконата на руското царско семейство и полагането ѝ на олтара пред св. Дарове, не стига, ами следват и протяжни панорами по бляскавите златни луковици на руски храм св. Сергий Радонежки, построен от руски предприемач. Поради липса на смислено словесно съдържание ще заскобя и множеството включвания на интервюта с „ученка“, застанала в недвусмислена поза (ведро изпъчена, с прибрани назад рамена и отривиста чупка във врата нагоре) на комсомолка, „отдаваща рапорт“, пълнеща с общи благочинни фрази филмовото време на фона на омайни руски пейзажи. Ще прескоча и множеството плачещи, пеещи и снимащи се „поклоннички“, които трябва да изобразяват православното прилежно щастие.

„Противоречията са приготвени отвън“ настоява дикторският глас – затова (sic!) трябва да се познава историята, защото така хората трудно ще бъдат манипулирани. И това – във филм-манипулация, който има отчетливи политически цели!

Заключителната част на филма се сгромолясва в същинско диво царебожие, за което ни подготвя историята с иконата на царското семейство, споменавано многократно във филма. Пред нас се разгръща една нова легенда за „последния император“, който ще се съпротивлява на антихриста (сиреч Запада) и след него ще дойде Христос (!). Само че в тази версия „последният император“ ще бъде „руският цар“, който се очаква в края на времената. В подобен контекст писмото на Адсон „За антихриста“ до кралица Герберга от Х в. звучи съвсем актуално.[10]

После директорът на православния културно-просветителски център „Свет Валаама“ (вече покойник) ни обяснява, че „Русия е стълб и крепило на… цялото човечество“ (богохулна перифраза на 1 Тим. 3:15, в което се казва, че „Божия дом, …е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината“). Същият център е един от спомоществователите на филма, който уж е „субективна трактовка“ на авторите.

Не, Русия не е имперска сила, която използва енергийните си ресурси и църквата си (без разлика) за геополитически маневри, не е агресивна към съседите си държава, която струпва военна техника и предизвиква военни конфликти из всичките си бивши и настоящи колонии! Тя е грижовна „Матушка Русь“, която умее „да прощава и да помага да онзи, който е отслабнал в духа“. Тук не става дума за „политически амбиции, а за спасението на света“!

Препуснах набързо из злополучните фантасмагории на този псевдоисторически документален стенвестник на руската геополитика. Не споменах нищо нито за папите, които са преследвали св. Кирил и Методий, нито за „славянския“ княз Владимир, нито за липсващия княз Борис І и българската държава, за липсващата националност на Черноризец Храбър и пропускането на останалите Седмочисленици. Подмените и манипулациите са толкова много, че ако исках да съм изчерпателна, трябваше да преразкажа подробно целия филм. Мен обаче по-скоро ме вълнуват политическите импликации на появата му. И струва ми се те са ясни за всеки добросъвестен зрител: режимът в Руската федерация иска да разпали и поддържа и без това тлеещото напрежение между България и Република Северна Македония, за да не получи последната съгласието ни за членство в ЕС.

Затова си мисля, че каквито и сантименти да имаме, каквито и национални романтизми да се промотират и от двете страни – ние трябва да бъдем на страната на Северна Македония! Ние трябва да ги подкрепим за членството им в ЕС, защото иначе Русия ще ги притегли към себе си, както се опитва да притегли и нас. Руската Федерация постоянно насажда раздори и разделения помежду ни за свои геополитически цели и ние трябва да преглътнем всяко глупаво честолюбие и да подкрепим европейския път на Северна Македония. Също както Германия и Франция преглътнаха своите исторически търкания. А и много други европейски страни. Дано проявим благоразумие.

___________________________

[1] Русия, Кемерово, 2021, реж. Елена Мироненко, https://youtu.be/tT-t9JiVCE8
[2] По-подробно: https://boulevardbulgaria.bg/…/ruskoto-posolstvo-v-skopie…
[3] Протоколът е достъпен само чрез уейбек машината: https://web.archive.org/…/protokol-zasedaniya-zhyuri… При пряко отваряне (https://radonezh.ru/2021/11/26/protokol-zasedaniya-zhyuri-konkursnoy-programmy-xxvi-mezhdunarodnogo-festivalya-radonezh) се озоваваме пред надпис: „Страница не найдена“.
[4] Справка за Евгений Константинович Никифоров: https://www.list-org.com/man/583352) Впрочем той има профил и на сайта на Московската патриаршия (http://www.patriarchia.ru/db/text/53899.html), което ясно показва номенклатурния му статут.
[5] И който беше проследен във верига от нерегламентирани плащания в натура (мазут) до бившето италианско правителство, което по тази причина падна от власт: https://www.lastampa.it/esteri/la-stampa-in-english/2019/07/12/news/a-sanctioned-russian-oligarch-among-salvini-s-contacts-1.36981458
[6] Написаното в съчинението на Черноризец Храбър „За буквите“: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки“ се свързва с Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ и споменатите в него „руски букви“. За въпросното място, руските хипотези и вероятната му интерполация, вж.: Чешмеджиев, Димо, ‘За „руските букви“ в Пространното житие на Константин-Кирил Философ’, Кирило-Методиевски студии, 10, 1995, 116–37 <https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=975127>.
[7] Кожухаров, Ст. ‘Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски’. Литературна история, 12, 1984, 3-19 (с анализ); Старобългарски текстове, 127-131.
[8] Представен обаче със светската му фамилия, като Серафимовски.
[9] Строго погледнато дори Охридска школа не съществува. Охрид, бидейки епархийски център, естествено е културно средище в региона, но школите на учениците на св. Кирил и Методий – на св. Наум и св. Климент всъщност са в днешна Албания – в Девол и Берат. Там дава на разположение на просветителите сгради българският княз Борис І. Другият просветителски център е Плиско-Преславският.
[10] Adso Dervensis, De ortu et tempore Antichristi, necnon et tractatus qui ab eo dependunt, Corpus Christianorum Continuatio Mediaevalis, 45 (Brepols, 1976) <http://www.brepols.net/Pages/ShowProduct.aspx?prod_id=IS-9782503034515-1> ; http://www.thelatinlibrary.com/adso.html; „КНИГА ЗА АНТИХРИСТА, Адсон, абат на манастира Монтие-ан-дер. На кралица Герберга“, прев. Цочо Бояджиев, в: Архив за средновековна философия и култура, свитък ІІ, София, 1995 г., с. 52-59.

На главната страница: паметникът на Св. св. Кирил и Методий в Севастопол