0
407

Малкият пилот и държавните интереси

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“

Как изглежда Том Круз в роля по мярка? Гледайте „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Жалко, че не се случва по-често. При това не става дума за суперпродукция, а за симпатичен „малък“ филм – 1/4 биографичен, 1/4 екшън, 1/4 ироничен и 1/4 политически некоректен или „неочаквано добра комбинация“.

Американският режисьор Дъг Лаймън обикновено се занимава с фантастични („На ръба на утрешния ден“, „Телепорт“) или шпионски блокбастъри („Мистър и мисис Смит“, „Самоличността на Борн“), но тук си е позволил леко отклонение в привидно простата материя „по действителен случай“ и резултатът е освежаващо различен.

Едва ли някой в България е чувал за пилота Бари Сийл, който в началото на 80-те се забърква с ЦРУ, картела „Меделин“, никарагуанските контри и т.н., а това е добре, защото нямаме представа как ще свърши филмът. Но дори и да сте чували, не е проблем, тъй като „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ е намерил изключително умел подход да ни държи в напрежение относно съдбата на главния герой до последните минути на фабулата.

Бари е отличен пилот, с любимо семейство и без пороци (не, дори в „сребролюбие“ не можем да го обвиним!). Той приема предизвикателствата, без да се замисля много-много и (почти) без да задава въпроси. Това го превръща последователно в таен агент, наркотрафикант, притежател на летище, милионер, беглец… И всеки път просто си върши добре работата, с което се прочува легално и нелегално. Възможно е фактите от битието му да са леко опростени/преувеличени за нуждите на киното, но затова пък крайният ефект е безспорен.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“

Благодарение на премерената доза хумор, динамичния монтаж и скоковете напред-назад в хронологията на живота му от 1978 до 1986 г. (който самият Бари ни разказва), сюжетът остава далеч от „праволинейния“ биографичен филм. Така избраната повествователна форма прилича на някаква игра, в чийто правила зрителят постепенно се ориентира, откривайки паралелно с това отделните етапи от съдбата на главния герой. И същевременно може да съпоставя (ако е наблюдателен) развоя на събитията от близкото минало с начина, по който  те се отразяват на разказвача в „настоящия“ момент.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ не е типичният екшън с престрелки и бясна надпревара на хора и превозни средства и въпреки това е много динамичен, направо щур филм. Защото случващото се на екрана изглежда непредвидимо, чак неправдоподобно, и все пак е част от реална история. Бързото „прелитане“ от САЩ през Централна Америка до Колумбия отговаря едновременно на характера на героя и на стила на киноразказа. Сякаш всичко следва някакъв ескалиращ, привидно хаотичен ритъм (който много би подхождал на Гай Ричи), но без да натрапва високо технологични или специфично жанрови претенции.

Трудно е да определим „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ като комедия, но излишъците от пари, търкалящи се в гардероба, хангара и задния двор (също като „първобитния“ шурей или контрите, дето не искат да се бият) са само част от комичните „вметки“, които целенасочено „размътват“ иначе сериозния тон на сюжета, а ироничните намигвания дебнат на всеки ъгъл. Именно тази ирония придава особената оригиналност на филма и предоставя възможност за допълнителен „прочит“ на обществените събития от контекста, в който протича животът на Бари Сийл.

Лавирайки между личната биография и историческия фон, Дъг Лаймън предлага доста „непочтителна“ трактовка на основни елементи от американската външна политика от 80-те. В същото време саркастичният „филтър“ е приложен и върху другите страни в конфликтите от епохата, били те диктатори, революционери или наркотрафиканти. И докато съдбата на Бари се люшка между триумфа и смъртната заплаха, филмът, без да губи от необходимия драматизъм, предлага различни пластове в сценария, жанра и емоциите.

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“

„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, а и на втори, и голяма заслуга за това има Том Круз. Най-сетне суперзвездата не играе някаква разновидност на екшънмен със „свръхестествени“ бойни (или други) умения. И макар че няма закръгления вид на прототипа, неговият Бари Сийл си остава леко безразсъден, но все пак обикновен човек с необикновен късмет. Круз стои съвсем естествено както в драматичните, така и в ироничните моменти от сюжета, и като че ли приема живота на персонажа си с философско безгрижие. Именно екранното му излъчване в мигове на криза привнася едно специфично ниво на абсурд към образа, което бележи цялата атмосфера на филма и е откровено трагикомично.

От една страна, имаме опитния пилот Сийл, притежаващ необходимата доза хитрост да се измъкне от авиокапаните и рутината на професията си. От друга – авантюриста Бари, който, без сам да разбере как, се озовава в компанията на Пабло Ескобар, генерал Нориега или президента Рейгън и приема превратностите и благосклонността на съдбата с все същия оптимизъм. Двете страни на тази действителна личност, подкрепени от добър сценарий, изобретателна режисура и актьорските умения на Том Круз позволяват на Дъг Лаймън да ни изненада разнообразно, хем биографично-комично, хем екшън-драматично.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияSplit Happens!
Следваща статияНоволетие