1
2152

Маргьорит и театъра

„Театър х 3”, Маргьорит Дюрас, превод Мария Георгиева, издателство „Панорама + плюс”, 2014 г.

duras1

През 2014 светът отбелязва още една голяма годишнина – на 14 април 1914 г. недалеч от Сайгон е родена Маргьорит-Жермен-Мари Донадийо, която по-късно ще се превърне в Маргьорит Дюрас – едно от най-големите имена на литературния ХХ век.

Животът й е достоен за роман – родена в Индокитай, тя напуска Сайгон на 18 години, учи математика, право и политология, пише романи, пиеси и сценарии, някои от тях дори режисира сама, в други играе. Скандална и непредсказуема, автор на чудесна проза, Дюрас се превръща в една от най-значимите фигури във френската литература.

Въобще писането на Дюрас – леко, директно и лишено от всякакво разкрасяване и сантименталност, се харесва не само на публика, но и на режисьорите. Голяма част от книгите й са адаптирани за кино и сцена. През 1984 г. автобиографичният й роман „Любовникът” печели наградата Гонкур, а по-късно Жан-Жак Ано заснема по книгата филма „Любовникът”. По нейни текстове са работили не само Питър Брук, Ален Рене и Жан-Жак Ано, но дори днес има интерес към пиесите й – само през тази година десетина пиеси на Маргьорит Дюрас са включени в репертоара на френските театрите, с които ще се отбележи стогодишнината от рождението й.

MargУ нас едва сега обаче идва ред на театралните й текстове. Сборникът „Театър х 3” ни показва още една гледна точка към Дюрас – като драматург. За първи път у пиесите й излизат самостоятелно на български език благодарение на преводачката Мария Георгиева.  В томчето са включени три текста – сценарият  „Корабът „Night” и пиесите Eden Cinema и Savannah Bay, последната от които е сред най-поставяните пиеси на Дюрас заедно с „Вицеконсулът” и India Song.

Не е голяма изненада, че част от темите и персонажите в драматургията на Маргьорит Дюрас са вече познати. Част от критиците никога не й прощават това, че повтаря един и същи сюжети, читателите й обаче откриват все нови и нови неща. В Eden Cinema Дюрас отново се връща към онова особено детство в Индокитай, към обречената борба на една уморена майка срещу прилива на океана, който залива обработваемите земи и мелодиите, които същата тази майка е изсвирила на раздрънканото пиано в кино „Рай”, за да изхранва децата си. Непрекъснатото завръщане към детството е характерно за книгите на Дюрас, но дори темата да е вече позната, историята никога не е същата. Още повече, че тези текстове на Дюрас не само носят нейния почерк, но и са изключително кинематографични и в тях всяка пауза е важна.

В същото време режисьор като Жан-Жак Ано признава в едно интервю, че с Маргьорит Дюрас се работи трудно. Определя отношенията си с нея по време на писането на филмовия сценарий на „Любовникът” като „бурни и особени”. Периодично се срещах с Маргьорит. Намирах я за очарователна, за отвратителна – също. Тя умее да бъде обаятелна и подкупваща. Сетне дойдоха предписанията, нетърпящия възражения тон, анатемите. (Сп. „Панорама плюс”, бр. 3/ 2005)

В „Корабът „Night” и Savannah Bay си личи, че Маргьорит Дюрас като автор е  непредсказуема и не се подчинява на правила. На моменти писането й прилича на нескончаем поток, който се води от свой вътрешен ритъм, друг път Дюрас е пределно лаконична. А това прави още по-голямо предизвикателството от представянето на тези текстове на сцена.