Аз пея от цялото си сърце и душа. Всяка дума е важна. Пея така, сякаш животът ми зависи от това. Ако престана да го правя, ще престана да живея.
Марио Ланца
На 31 януари тази година се навършват 100 години от рождението на големия певец и актьор Марио Ланца. Той е роден през 1921 г. във Филаделфия, в семейството на италианските емигранти Антонио и Мария Кокоца. Истинското му име е Алфредо Арнолд Кокоца. Като дете Алфредо обича да слуша класически вокални изпълнения на певци като тенора Енрико Карузо и баритона Тита Руфо. Така грамофонните плочи на баща му откриват пред взора на бъдещия певец света на оперното изкуство – той започва да пее заедно със звучащия глас на Карузо. Амбициозната майка на бъдещия прочут тенор се намесва в хода на неговото музикално развитие.
Първият учител по музика на Алфредо станал Джовани Ди Сабато. По-късно започнали заниманията с А. Уилямс и Г. Гарнел. Известният диригент Сергей Кусевицки, чувайки гласа на Ланца, го кани да пее на фестивала Тангълууд в Масачузетс – там изпълнява партията на Фентон от операта на Ото Николай „Веселите уиндзорки“. Именно на този фестивал през 1942 г. италианският певец дебютира вече под името Марио Ланца, приемайки фамилното име на майка си – Ланца. Още на другия ден след представянето му вестниците излизат с възторжени похвали по адрес на 20-годишния певец: „Ланца – вторият Карузо“ и т.н. По препоръка на същия диригент певецът е приет в консерваторията в Бостън, където учи само две години, защото започва Втората световна война. Трябва да отбележим, че в началото на своята кариера Ланца не е имал афинитет към солфежирането или четенето на нотното писмо.
Младежът постъпва във военно-въздушните сили на Щатите, а летците стават първата публика, оценила таланта на Марио. След демобилизация през 1945 г. Ланца продължава обучението си при известния италиански педагог Енрико Розати (учител на тенора Бениамино Джили, както и на нашия баритон Събчо Събев).
През 1945 г. се жени за любимата си Бети Хикс, с която имат четири деца. От юли 1947 г. младият Ланца започва да гастролира в САЩ и Канада с „Трио белканто“.
През същата година певецът получава покана от оперния театър в Ню Орлиънс в ролята на Пинкертон в операта на Пучини „Мадам Бътерфлай“. По-късните ангажименти на певеца са с „Травиата“ на Джузепе Верди и „Андре Шение“ на Умберто Джордано.
Концертите на Ланца в САЩ продължават няколко години, като в началото на 50-те певецът достига извънредно голяма популярност, придружавана от френетични овации от страна на възторжената му публика.
Марио Ланца се изявява и като актьор – снима се във филми като „Любимецът на Ню Орлиънс“ (1950), „Великият Карузо“ (1951), „Серенада“ (1958) и др. Това, което привлича публиката във филмите на Ланца, е неговият вълшебен глас.
В началото на 1959 г. той се мести от САЩ в Рим. Певецът с кадифения тембър умира едва на 38 години в италианска болница от сърдечен удар на 7 октомври 1959 г.
Марио Ланца не се изявява в голяма роля на голяма европейска опера, но участията му в холивудските музикални филми и турнетата му, по време на които изпълнява оперни арии и неаполитански канцонети, го правят много известен. Заради филмовата си кариера и концертните си изяви Марио Ланца пренебрегва оперната си кариера. В неговата популярност роля изиграва и рекламата, но колкото и да е съществено нейното влияние, не бива да забравяме най-важното – силата на магнетичния му лирико-драматичен теноров глас. Ненапразно великият диригент Артуро Тосканини казва за Ланца: „Това е най-добрият глас на ХХ век“.
Както казахме, Марио Ланца е притежавал красив теноров глас (итал. tenore, лат. tenere – държа). Съществуват различни класификации на теноровите гласове, но най-често те се делят на лирически и драматически. Тенорите са най-редките и крехки по своята природа гласове.
Марио Ланца е имал силен и красив глас, завладяващ слушателите със своята емоционалност. Благодарение на концертите и филмите си Ланца приобщава публиката към оперното изкуство, казано на днешен език – популяризира го – нещо, което през 90-те години на миналия век и началото на ХХ в. с не по-малко сила и вдъхновение правят тримата тенори – Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас.
А знаете ли, че изброените трима тенори подчертават, че изборът им да пеят е бил направен под влияние именно на Марио Ланца?
Така например след гледането на музикалните киноизяви на Марио Ланца, Павароти му подражава, пеейки пред огледалото. Доминго пък твърди: „Страстта на Ланца и звученето на гласа му ме накараха да пея опера. Наистина дължа любовта си към операта на… детето от Филаделфия“. След като гледа филма с Ланца „Великият Карузо“, Хосе Карерас е проникнат от любов към оперното изкуство. „Започнах да пея „La Dona e Mobile“ по 16 часа на ден в банята – споделя Карерас в интервю, – след като чух чувствения глас на Ланца за първи път. С подкрепата на моите родители започнах уроци по пеене на седем години. Благодарение на Марио Ланца сега съм оперен певец“.
Споменавайки имената на тримата големи, трябва да отбележим, че въпреки огромната любов към тях, по техен адрес се отправят и критики – те изнасяли елитарното оперно изкуство пред широката публика, с което го принизявали. Не може да отречем обаче, че това изнасяне на операта извън театрите не започва от тях – както виждаме, правел го е и Марио Ланца. А пък и от това спечелили всички – и публиката, и артистите. Защото благодарение на тази своего рода демократизация на операта, списъкът с великите артисти се е увеличил с посочените имена.
Почитател на пеенето на Марио Ланца е бил и кралят на рока – Елвис Пресли. Както и притежателят на един от най-красивите гласове на съвремието – Андреа Бочели (между другото, за него певицата Селин Дион казва: „Ако Бог можеше да пее, щеше да звучи като Андреа Бочели!“). Бихме могли да кажем, че в известен смисъл Бочели с неговите концертни и звукозаписни изяви също е продължител на делото на Марио Ланца.
Фактът, че благодарение на плочите на баща си Ланца пропява, свидетелства за нещо важно – родителите освен всичко друго имат обязаност да възпитават у децата си и вкуса към прекрасното. Историята на Марио Ланца ни напомня и за силата, която притежава истинското изкуство – освен красиво, когато е поднесено по един великолепен и вдъхновен начин, то има силата да увлича, да респектира и да възторгва душите. Оттук можем да направим извода, че киноизкуството (както и всяко изкуство) може да бъде вдъхновител за креативността на много свои зрители, и обратно – може да подхранва у зрителите си вкус към пошлото. От това произтича и отговорността на творците към тези, към които е отправено тяхното послание.
Марио Ланца ни преподава и още един ценен урок – този, че всеки истински майстор има задачата да привлича и други към изкуството си. Затова и огънят, който гори в сърцата на хилядите почитатели на красивия глас на Ланца, е като щафета, която трябва да бъде носена, докато под слънцето има място за истината, въплътена в музика.
А Марио Ланца, съгласете се, също е носил тази музикална щафета – огънят, запален в сърцето му от вдъхновеното музициране на Карузо, се разгорял, за да продължи по-нататъшния си живот в изпълненията на емблематични класически певци. Слушайки изпълненията му и днес, когато той не е между нас повече от 60 години, ние продължаваме да съхраняваме този огън. И това, че сърцата ни имат способността да откликнат на вдъхновената музика, е истинско свидетелство за истинността на тези думи.
Няколко години преди смъртта си певецът, продал милиони албуми, казва: „Аз не съм вторият Карузо, аз съм първият Марио Ланца“. А това е може би най-ценният урок за всички певци, които имат задачата да открият своя начин да пеят и творят.
Нека днес, когато се навършват 100 години от рождението на прекрасния тенор Марио Ланца, се насладим на красивия му глас, изпълняващ неаполитанската песен „Слънце мое“, творба на поета Джовани Капуро и композитора Едуардо Ди Капуа.
Литература
Марио Ланца, www. belcanto.ru, последно посещение: 01.12.2020 г.
Забравените тенори на ХХ век: Марио Ланца, www.bnr.bg, 30.07.2017 г.
Ронин, В. Он пел, произнося каждое слово так, как если бы оно было последним в его жизни, www.kontinent.org, последно посещение: 02.12.2020 г.
