0
687

Медийната среда в България

Политическите зависимости и дефицитът на плурализъм са основните два проблема на българската медийна среда. Това показват критичните доклади на авторитетни международни организации, потвърждава го и първият Балкански медиен барометър*, проведен в България през април 2012 г. Според данните на Барометъра изобилието на съдържание в българските медии не означава разнообразие и качество, съдържанието е еднообразно и е концентрирано преди всичко в булевардния сектор. Изследването констатира все по-голяма комерсиализация и ниско качество на медийните продукти, концентрация на медийната собственост в ръцете на олигархични кръгове, задълбочаване на тенденцията за търговия с влияние, намеса на собствениците в редакционната политика и в работата на журналистите, маргинализиране на добри и доказали се журналисти за сметка на удобни и комформистки настроени техни колеги и т.н. Оценката от Барометъра за страната ни е 2,7 по петобалната система. За съпоставка – оценката на Босна и Херцеговина е 2,6.

Орлин Спасов: Негативните практики са норма на действие в много медии

През последната година и половина бяха отправени доста сериозни критики към медийната среда в България. За съжаление нашата страна попадна в една непрестижна част на редица авторитетни класации за свободата на медиите и свободата на словото. В последния доклад  на „Репортери без граници“ България е на 80-то място, „Фрийдъм Хаус“ ни постави на 78-ма позиция и определи медиите в България като частично свободни. Проблемът не е просто в наличието на критика,  а по-скоро в това, че критиките идват едновременно от много страни и от разнообразни източници. Един наш анализ показа, че основните два проблема, върху които акцентират всички доклади на престижни  международни и български организации, са политическите зависимости в българските медии и дефицитът на плурализъм в българската медийна среда. Следват икономическите зависимости и различни форми на натиск върху журналисти. По отношение на политическите зависимости една от специфичните особености на България за разлика от други страни, които също са обект на критика, като Унгария например, е, че у нас натискът върху медиите не се упражнява, както би могло да се очаква, през инструментите на регулацията, нито се упражнява директно върху обществените медии, макар че последните постоянно са поставени в една ситуация на стресиране поради перманентното недофинансиране. Специфичното за средата у нас е, че натискът се осъществява най-вече през частния сектор, през една коалиция между частни интереси, политика и различни интереси в сферата на бизнеса. Средствата, чрез които се осъществява този натиск, са честа намеса на собствениците в редакционното съдържание, налагане на определени теми-табута, насаждане на страх чрез пряк или непряк натиск върху журналисти и наличие на корупция, която най-често приема формата на символен бартер – замяната на медиен комфорт, който се осигурява на управляващите, срещу гарантиране на спокойни условия за развитие на самия медиен бизнес. Това е фонът, на който бе проведен Балканският медиен барометър.

Една от най-важните констатации на Барометъра е, че в България е налице една формално добра защита на основните човешки права и на свободата на медиите, тоест имаме добро законодателство и всички нормативни регламенти на ЕС в сферата на медиите имат пряко действие тук.

На фона на тези позитивни констатации възниква и най-големият проблем – практиката на медиите е съвсем различна от това, което имаме като законова регламентация. Нормативните положения много трудно намират място във всекидневната работа на медиите. Много от регламентите практически остават на хартия. Това се отнася и до защитата на източника на информация.

Втората тематична зона на Барометъра е свързана с разнообразието, независимостта и устойчивостта на медийната среда в България. Тук се стигна до извода, че изобилието на съдържание, на каквото сме свидетели, не означава автоматично и разнообразие. Както разнообразието, така и качеството на съдържанието в българската медийна среда са силно дефицитни. Повечето медии предлагат еднообразно съдържание, концентрирано преди всичко в булевардния сектор. Жълтото медийно съдържание доминира драстично пред сериозното.

Друг проблем, на който се обръща сериозно внимание, е неравнопоставеността в разпространението, особено когато става дума за всекидневната преса. Разпространението е контролирано от няколко ключови играчи, които диктуват играта и налагат много сериозни условия за неравнопоставеност по линия на самото разпространение.

Като много сериозна заплаха за българската медийна среда е разгледана и концентрацията на медийната собственост. Същевременно е отбелязано, че на практика самата концентрация се оказва трудно проследима поради липса на яснота кой всъщност притежава една или друга медия.

Откроен е също така проблемът с недостатъчната заинтересованост на някои държавни институции за трайно решаване на проблема с прозрачността на собствеността на българските медии. Това е един проблем, който съществува отдавна, за решаването му бяха предприети законодателни стъпки, но за съжаление и тук нещата остават по-скоро на хартия.

Установено е също така наличието на проблеми при отразяването на етническото и политическото разнообразие. Медийната среда е изключително изкривена при отразяването на по-маргинални политически позиции. Рязко доминира представянето на групи, които имат доминираща позиция.

Негативно влияние върху разнообразието и устойчивостта на медиите оказва и сравнително ограниченият медиен пазар. На фона на медийното свръхизобилие практически медийният пазар е неспособен да осигури пазарна независимост на всички играчи, което принуждава много медии да търсят извънпазарни средства за оцеляване и вкарва медиите в един кръг от зависимости.

Следващият кръг от проблеми засяга регулацията на електронните медии и състоянието на обществените радио и телевизионни оператори. Тук се констатира, че медийното законодателство в България често е било жертва на безбройни изменения и допълнения, част от които са имали открит лобистки привкус. Освен това принципът на назначаване на членовете на Съвета за електронни медии – с номинации на Народното събрание и на президента – все още оставя известно пространство за политическа обвързаност. Сред основните препоръки към СЕМ е тази за засилване на контрола върху спазването на програмните схеми и засилване на санкциите при промени в съдържанието на програмите. Също така СЕМ  би могъл много по-активно да си партнира с институциите на гражданското общество.

По отношение на медийното законодателство се отчита факта, че липсва изразена политическа воля за сериозни позитивни промени. Макар да бе изготвена концепция за промени, до момента приемането на тези предложения остава блокирано на институционално ниво. Тази незаинтересованост на институциите е знак за подкрепа на статуквото, което в крайна сметка облагодетелства онези играчи, които в най-голяма степен се възползват от неясните или противоречиви положения в законите и от близостта си до властта, за да печелят позиции на медийния пазар.

По отношение на БНР и БНТ анализът отчита, че те продължават да бъдат финансирани основно от държавния бюджет и ограничено от реклама и това прави двете институции потенциално зависими от съответните политически конюнктури. Тази опасност все още не е преодоляна. Констатирани са също така опити за постепенно обезличаване на тези две институции в полза частни телевизионни оператори. В същото време според изследването двете обществени медии остават едни от най-балансираните източници на информация и са сред малкото медии, в които все още има сериозно присъствие на по-качествени програми. Частните електронни медии по-често са критикувани като твърде комерсиално ориентирани и по-склонни да гравитират около една или друга политическа конюнктура, което е специфична особеност на българската медийна среда.

Професионалните стандарти на българските медии – тук в прицела на критиката попада преди всичко ниската ефективност на медийната саморегулация. Отбелязва се, че редица медии, които са се присъединили към Етичния кодекс, на практика не се придържат стриктно към неговите предписания. Що се отнася до политическите и нормативни намеси в работата на медиите, тук е констатирано видимо пристрастие в работата на много редакции и налагане на теми-табута, свързани с определени сюжети или личности. За съжаление цялата тази негативна практика се е превърнала в норма на действие в много медии. В условията на натиск, в които често са поставени журналистите, дефицитът на разследваща журналистика е изключително сериозен. Това е една от най-дълбоките тревоги. За сметка на липсата на разследваща журналистика изследването констатира, че в българските медии процъфтява автоцензурата. Причина за това са зависимостта на журналистите от собствениците на медии и различни форми на пряко или косвено политическо вмешателство в тяхната работа.

На свой ред корупцията остава широко разпространена практика. Нейните  форми варират – от приемането на подаръци до сериозни директни плащания за журналистически „услуги“.

Един от най-интересните моменти, които се открояват сред резултатите на анализа, е, че проблемите на медийната среда твърде често произлизат отвътре, от самата професионална общност, която все още не е готова сама да отстоява свободата си и често се възползва от липсата на достатъчно ясни регламенти.

В самия край на дискусиите всички участници в изследването заявиха, че не очакват позитивни жестове за промяна нито по линия на държавата, нито по линия на собствениците на медии. Като единствена позитивна алтернатива бе представено засилването на сътрудничеството между медиите и гражданския сектор. Сами разбирате колко значим е този проблем, когато самата професионална среда престане да обвързва надеждата си за промяна с такива централни актьори като държавата и собствениците.

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология. Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Работи по проблеми, свързани с теория и история на медиите и популярната култура. Специализирал е като Хумболдов стипендиант в Германия. Автор е на „Преходът и медиите: политики на репрезентация“ (2000), съставител на „Ars Erotica“ (1992) и „Quality Press in Southeast Europe“ (2004) и съ-съставител на „Медии и митове“ (2000), „Медии и преход“ (2000), „24 часа: Вестникът“ (2001), „Дневен Труд: Лидерът“ (2002), „New Media in Southeast Europe“ (2003), „bTV: Новата визия“ (2008) и др. Изпълнителен директор на Фондация „Медийна демокрация“.

 

Татяна Буруджиева: В медиите е въведена платената любов

Най-доброто нещо в познанието и науката е да можем да работим в сравнителен мащаб. Лошото е с кого се сравняваме, но за съжаление след 20 години развитие на демокрацията, плурализма и свободата в медиите в България, ние на практика сме на нивото да се сравняваме с медиите в Босна и Херцеговина и въобще със страни, които нямат нищо общо с развитите демокрации. В началото на демокрацията в България имаше порив и идея, че медиите имат мисия. Вече започваме да приличаме по един изключително негативен огледален начин на песента „Пак ще се срещнем след 10 години“, само че при нас е след 20 години. Изтръпвам при мисълта, че пак ще говорим същото след 20 години. Ако това ще е дебатът и след 20 години, направо не си заслужава да се събираме и да си говорим. Още по-малко си заслужава да правим медии.

Не се ангажирам с оценка кой го направи, но платената любов е въведена в медиите. Политиците се съпротивляват да я въведат в обществото, смятат, че това е нещо много лошо, но за сметка на това нямат абсолютно никакво притеснение от нейното функциониране в медиите. Какво се случва в контекста на тази политическа зависимост, случва се това, че медиите вървят по стъпките на политическите партии. Ако погледнем развитието на българските медии, възникването, упадъка и всичко, което се случва в медиите, ние ще видим че се върви точно по стъпките на партийната система, която е в тежка развала. Не искам да прогнозирам тази съсипия в медиите, но от гледна точка на читателя, зрителя и слушателя, който в същото време има и гледната точка на избирателя, отношението е едно и също. Защо? Защото през медиите на практика виждаме все по-ясно и по-силно липсата на ценности и липсата на граници в нашето общество. Самите медии не просто отразяват това, те го изразяват. Каквото и да представляват медиите, дори да са бизнес организации, те произвеждат ценности. Пожълтяването на българските медии се дължи включително на факта, че те са готови на всичко, точно като и партиите, за да имат един глас повече. И аз силно се притеснявам, че от избори на избори медиите влияят все по-развалящо на политическата система, защото все повече и повече този глас не го получаваме поради взаимодействие и убеждаване, а поради съвсем други манипулативни техники.

Вчера говорих с една журналистка, която каза: „Че какво лошо има в цинизма, то даже има и философска школа на циниците“. Това показва как вървим отгоре като лисицата с опашката. Първо, те са киници и ако знаеш каква е разликата между цинизма и тази философска школа, никога няма да приемеш, че цинизмът е нещо добро, защото имало такава философска школа. Оттам минаваме към проблема за професионализма, за липсата на обучение и на възможност журналистите да бъдат подкрепяни, нещо което се вижда много ясно на този Барометър. Иска ми се да не виждаме този проблем на следващия Барометър. Вторият проблем, който ми се ще да не виждаме на следващия Барометър, е липсата на сериозна и ясна регулация и аз искам все повече и повече медиите да се намесят и да вземат участие в това какво всъщност им се твори с Изборния кодекс. Не можем да реагираме винаги като сърдити деца, трябва да изискваме ситуацията, която би дала възможност на журналистите да работят добре.

Изводите, които аз си направих от това изследване, са следните – свободата съществува нормативно, но обществото, включително като гражданско общество, и политиците не са дали тази свобода на журналистите. Медиите нямат тази свобода. На практика средата е разрушена. Регулацията не функционира, тя просто не функционира. Лъжем се, че има някаква регулация, точно както се лъжем с икономическите показатели, според които България е добре. И тук идва отговорността на хората, които са в СЕМ. Те изразяват гилдията. Срамно е,  колеги, просто е срамно! Какво правят тези хора там при положение, че състоянието на медиите е такова?! За какво взимат заплата? Тук не става въпрос за това, че пет души взимат някаква заплата, става въпрос за принципи, а също и за ценности. И след като отдолу до горе и отгоре до долу никой няма ценности, няма какво да се учудваме, че в обществото няма ценности и да се вайкаме какво се случва с децата ни, пък и с политиците ни. Нямало било политици, ами то няма материал, както се казва.

И професионализмът – тук вече платената любов се вижда много ясно. Унищожаването на професионализма е абсолютно съзнателно. Унищожаването на професионализма е най-зловредното нещо, защото ако това отблокирано, медиите ще могат да се справят сами. Ужасена съм от това, което разказват журналисти за ситуации в медии, включително от факта, че те дори не могат да кажат публично какво се случва в техните медии.

Доц. д-р Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет, където ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение.

* Изследването Балкански медиен барометър е част от традицията на Медийните барометри, въведени от фондация „Фридрих Еберт” през 2004 г. Медийните барометри са аналитични инструменти за оценка на медийната среда в национален контекст. За периода от 2004 до 2012 г. Барометрите са провеждани в повече от 30 страни по света. Балканският медиен барометър стартира през 2011 г. в Босна и Херцеговина. България е втората страна от Източна Европа, в която се провежда изследването. Данните от проведения през април тази година у нас Балкански медиен барометър бяха представени наскоро от Фондация „Медийна демокрация“.