Etheroforming Observatory: Program One е интерактивна работа на руския артист Борис Шершенков, която беше достъпна до 14 март на рутера на галерия „Галерия” на ул. „Елисавета Багряна“ 14 в софийския квартал „Гео Милев“. Галерията, създадена от Албена Баева и Рене Беекман, представя онлайн, чрез безжична мрежа технологично и дигитално изкуство.
Проектът Etheroforming Observatory: Programe One разглежда параметрите на видимото като условни категории. Докато ние мислим чрез моделите на всекидневното разбиране за света, съществуват множество невидими светове и полета от информация, които остават извън границите на човешката перцепция. В едно от описанията на своя начин на работа Борис Шершенков казва, че „изследва феномена на електронната синестезия на телепредавателни устройства, възникващи от смущения в приемането на аналогов сигнал“. В проекта си за галерия „Галерия“ той използва подобен метод, в който са включени „антропогенни следи, наблюдаващи етерната среда, възникнали въз основа на сигнала на централната съветска телевизия“. Характерът на уловения звук има лабораторни характеристики, свързани най-пряко с описание на идеята за време. Промените в честотата и силата на звука създават илюзията, че има линейно развиващ се последователен наратив, който подвежда слушателя да го осмисля в някакви времеви граници, но тези граници далеч не са съизмерими с обикновените човешки разбирания. На практика звукът описва едно поле без начало и край. Тази методология е аналогична на експериментите от началото на видеоизкуството, когато се развива значителен интерес към естетическите възможности, присъщи на самия видеосигнал. Въпреки че Борис Шершенков е инженер, саунд артист, медиен археолог и дизайнер на музикални инструменти, неговият метод на работа в тази виртуална изложба ми напомни на работата на норвежкия видеоартист Тор Йорген ван Ейк, който изследва визуалните възможности, присъщи на видеосигнал, възпроизведен с аналогова техника. Това провокира и разговора ми с Борис за специфичния анализ на „невидимата“ информационна среда около нас.
Какъв е фокусът на работата на медийния археолог?
Мисля, че има две много важни концепции за разбиране на методологиите на медийната археология. Първата е идеята на Маршал Маклуън, че съдържанието на всяка една нова медия винаги включва предишна медия или комбинация от медии. Втората е концепцията за културните топоси, интерпретирана от Ерки Хухтамо, за това, че съществуват устойчиви културни формули, чиито следи могат да бъдат намерени в миналото и настоящето, в различните области на нашия живот, включително в медийните технологии.
Като художник работя повече в полето на приложната медийна археология с основен интерес към аспектите на аналоговата аудиовизуална медия. Опитвам се да запазя събития от заобикалящия ни свят в най-близката до тях форма от гледна точка на темпоралния компонент. Използвам оригинални съветски технологични артефакти, сега остарели като информационни носители, за създаването на абстрактни аудиовизуални работи. Тези работи документират по съвременен начин търсенето и намирането на скрити вътрешни взаимовръзки помежду им и разкодират съобщенията на използваната за тях медия. За мен тези артефакти са своеобразни „времеви капсули“, които съдържат сигнали със специални, непреднамерени свойства, формирани под влиянието на технологичните, политическите, обществените, икономическите и естетическите предпоставки на своето време. Разбирането на тези свойства ни позволява да видим как старата медия влияе на настоящето и предлага начини за справяне с новата медия, която определя бъдещето ни.
Какво според вас е мястото на следите, които оставя комуникацията на създадените от хората машини в анализа на света, който прави изкуството?
Постоянното ускоряване на различните обществени и индустриални процеси, чрез средствата на новите електронни комуникационни технологии през XX–XXI век, увеличи сериозно влиянието на нещата, които обикновенно смятаме за нематериални – идеи, идеологии, думи, мисли – и това остави видими следи в околния свят. А самата технология стана неразделна част от тази среда, много по-естествена за всекидневното преживяване от самата природа, особено в големите градове. Трудно е да си представим дори и един ден, прекаран без електронни устройства и дигитална медия. Тези устройства днес са толкова комплексни, че вече са по-близо не до машините от миналото, а до примитивните живи организми, като формират своя собствена технологична вселена със специфични закони, екология и техно био акустични комуникационни системи. Нашата зависимост от тази вселена на свой ред определя начините, по които възприемаме света около нас. Оставя следи най-вече в нашите умове. Този вид следи са най-видими в съвременната ни култура между интерпретациите на изкуството от миналото и техниките на съвременното изкуство, които се опитват да работят с тези нови начини на възприемане.
Кога се появяват изображенията във вашите проекти, преди или след звука?
За мен звукът е много специална медия, която предполага различно качество на феномена за сензорно преживяване на вътрешния и външния свят, обединявайки категориите на време и пространство, живо и неживо, природно и изкуствено, обществено и индивидуално, човешко и нечовешко, съзнателно и подсъзнателно. В моите работи звукът винаги е резултат и намерението ми е те да бъдат преживявани на първо място като слухово усещане, като основа за другите сетива. В аудиовизуални проекти като Etheroforming и infra разработвам концепцията за аналоговата синестезия, когато изображението не е звукова визуализация или инструмент за производство на звук, а е част от самия процес в електронната медия, където можем да възприемаме звук и изображение едновременно посредством аналогова аудиовизуална технология. Тези процеси се случват на различни честоти и някои събития в тях могат да се случат по-малко от 20 пъти в секунда, други – много по-бързо, от 50 до 20 000 пъти в секунда. Частите, които са твърде бавни за ушите ни, можем само да видим, други части, които са твърде бързи за окото, само се чуват. И в този вид разширено времево възприятие звуковото и визуалното не се съревновават, а се допълват взаимно.
Техническите параметри на начина, по-който машините комуникират, и сигналите, които оставят в информационното пространство, създават ли език, който може да бъде разбран недвусмислено в сравнение с многото символни начини на комуникация, които хората интерпретират по безброй различни начини?
Медийните технологии са новия вид пощенски гълъби, които, между другото, също използват електромагнитните вълни, за да предават човешките послания. Знаем всичко за съдържанието на съобщенията, езика и материала, от който са направени, знаем всичко за анатомията, физиологията и поведението на гълъба и можем да използваме това познание. Но не знаем нищо за неговите/нейните мисли, чувства, социална комуникация и език, а не се и опитваме да ги разберем. Същото бихме могли да кажем и за отношението към всякакъв вид сложни организми като растения, симбиотични бактериални колонии или електронни системи за разпространение на сигнали. Така че вече е голям скок напред дори възможността да се мисли за тази скрита комуникация като за действителен език и да се опитваме да я изучаваме по този начин, развивайки съпричастността към Другите и разкривайки „генетиката“ на технологията, базирана на човешки топоси. Изглежда, че значението на този подход все повече се оценява в наши дни, което показва обрата към нечовешкото в съвременните изкуства и науки.
Визуалната част на Etheroforming Observatory: Programe One описва движението на планети, привидно случващо се в една равнина, но играта на сенки и цветове, които ги пресичат, всъщност създава идеята, че те се движат едновременно през много паралелни светове. Свързана ли е тази картина с идеята, че ние сме част от едно невидимо цяло, което е трудно да се разбере и което е доста ограничено за възприемане в рамката на триизмерното мислене на нашата релативистична представа за време и пространство?
Да, наистина, етерната медия съществува не само в четвъртото измерение – триизмерното пространство и време, но още поне в едно скрито измерение, петото измерение на честотния домейн. В руския език думата „етер“ е все още широко разпространена в контекста на медия като вид пространствена характеристика на паралелна реалност. И когато някой е в ефира по радио или телевизия, обикновено казваме, че е „отишъл в етера“ или че е „в етера“, или дори, че плува на вълните на радио етера“. Цикличните движения в етерното пространство представляват различните модулации, които свързват радиотехнологиите и етерните топоси с „Музиката на сферите“ – теорията на Питагор за разбирането на света през вибрация и хармония. Следи от тази теория може да намерим в най-развитите физични теории на нашето време. В Etheroforming Observatory: Program One посредством виртуално пространство и алгоритми за аурализация можем да възприемем тези циклични планетарни движения като визуални стимули и модулации на аудиосигнали, представящи етерните вълни като орбитални революции в числовите съотношения и символичната хармония на емблемата на Централната телевизия на СССР.
