За движението към абстракция в изложбите „Лунна нощ“ на Чавдар Петров в Квадрат 500 (до 4 ноември) и „Бразди“ на Анета Дръгушану в галерия „Арте“ (до 13 октомври).
Чавдар Петров и Анета Дръгушану са автори, които преминават през превратностите на времето, без да правят компромиси в името на вкусове, моди или идеологии. Те са различни – като светоглед, като натюрел, като изразност. Това, което ги сродява, е пътят към нефигуралното. Съпоставянето на техните изложби дава възможност да проследим две гледни точки към него.
Преди да премина към типология на различието, посочвам няколко сходства.
И Чавдар Петров, и Анета Дръгушану живеят и работят във Видин. Привлечени от особеното очарование на града, те са свързани с него не толкова като теми, колкото като емоции и лични преживявания. И двамата тръгват от персоналното изживяване и го трансформират до знак. И двамата изчистват изображението от фигурация към абстракция, но оттук започват разликите.
Чавдар Петров минава през линията, контраста, пределната експресивност и самотната спонтанност на жеста, а Анета Дръгушану предпочита богатия, осмилено-балансиран колорит, споделеността и символно уплътненото съзерцание.
В „Лунна нощ“ в Квадрат 500 Чавдар Петров представя необичайна гледна точка към звездното небе. За него то е специфична „лична“ територия, която въплъщава мечтата, копнението, носталгичното очакване. Картините му са аритмични, изразителни, дори загадъчни. Те очертават неочакваните „остри“ завои на емоцията. Чавдар Петров екстатично, някак изведнъж, демонстрира свобода на жеста. Той обича нощта – царството на луната, когато мечтите придобиват очертания. Чавдар Петров поставя граници – по траекторията на пътя. От „белия“ старт в зората на живота до светлината в неговия заник, той изобразява „лабиринт“ от мигове. Чист, суров цвят и неподправена лекота, а акцентът невидимо е поставен върху самотата.
Анета Дръгушану обединява 18 картини от различни хронологически отрязъци в експозицията „Бразди“. Пряко и преносно тя представя напластяването на десетилетията. Браздите са знак за труд, за натрупване и наслояване. Израснала в Румъния, художничката наслагва интеркултурни пластове с мощно, монолитно и спокойно излъчване. Определящо за творбите ѝ е значението на композицията. С мек, богат и балансиран колорит, Анета Дръгушану интерпретира битови дейности, които са изведени до знак. Тя изобразява труда, като се насочва към абстракцията без тотална деструкция на формата. С финес подчертава съпричастието, акта на споделянето и подкрепата. Анета Дръгушану разчита на постепенно натрупващо се въздействие. Платната ѝ са свързани с нещо земно и осезаемо. Те са овеществени знаци за действия, състояния, обекти. Дори картини като „Хармония“, „Унес“, „Пладне“ 2018, в които фигурацията изчезва напълно, оставят монументално усещане. За Анета Дръгушану светлината носи динамика и развитие. Тя претворява онзи фрагмент от денонощието, когато човекът е активен участник, а животът осезаемо пулсиращ.
