0
3067

„Меко казано“ – прекрасна приказка, изящен филм…

Анри Кулев

„Меко казано“, художник и режисьор Анри Кулев, сценарий Валери Петров, продуцент Светла Ганева, композитор Любомир Денев, звукорежисьори Цветелина Цветкова, Борис Траянов, монтаж Бойка Попова, с гласовете на: Максим Шишков, Сава Пиперов, Кирил Бояджиев, Петя Силянова, вокални изпълнители: Марина Драгомирецка, Сава Пиперов, Звездомир Керемидчиев, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Лидия Кулекова, Благовеста Мекки, Софийски филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, Вокална група „Таласъмчета“ с диригент Димитър Констанцалиев

Пълнометражният анимационен филм „Меко казано“ е поредна среща на Анри Кулев с творчеството на Валери Петров. Бързам да съобщя, че филмът е триумф на анимационното ни кино като стил на разказване, градация на емоции, изумителна анимация, равностойна на представяното от най-големите световни имена в бранша, изящен като изкуство по отношение на своята изобразителна част, драматургия и темпо-ритъм на филмовото повествование. Специални поздравления за великолепния монтаж на Бойка Попова. Анри Кулев пределно ясно и увлекателно екранизира приказката на Валери Петров. Защо е важен този филм приказка? Тревожно е високото ниво на насилие в детските анимационни филми, особено в уж безобидни комедии като „Том и Джери“, „Уили Койота“, „Силвестър и Туити“. В тях различни животинчета биват измъчвани и тормозени от други такива и това се представя като смешно – а всъщност е смразяващо от културологична, психологическа и педагогическа гледна точка послание. Популярните в интернет серии „Happy Tree Friends“ (в които симпатични на вид животинки умират кърваво и това се представя за комично) са типичен пример за този сбъркан модел и свидетелстват за много обезпокоителна тенденция – представянето на насилието, страданието и садизма като забавление. Проблемът е в т.нар. смешки, които банализират насилието. В тях проблемите се решават като правило чрез насилие, а не чрез дебат. В приказката на Валери Петров, пренесена съвършено на екрана, посланието е друго – децата трябва да се приучават, че е най-добре проблемите да се решават чрез убеждение и дебат, а не с насилие. Това основно послание на Валери Петров вероятно е вдъхновило Анри Кулев като художник и режисьор на филма да изгради типажите на своите герои. Тези, които познават филмите му, ще се зарадват отново на висшата естетическа наслада, която струи от всеки кадър на „Меко казано“. Портретът на малкия Светльо е пример за невинна детска хитрост, но в изграждането на образа авторите извеждат последователно и убедително най-важния проблем на нашето съществуване и основна линия на филма – разликата между добро и зло. За Светльо тя е невидима и някой трябва да му разкаже, че малките лъжи са всъщност голямо зло. С тази важна, сложна задача да го просветят се заемат останалите персонажи от приказката – санбернарското куче, професор Кълви – кълвача, състезателят Коки №1, къртицата Черният Къртис, която се прави на гангстерски шеф, мишката и нейните мишлета. Филмът е много атрактивен като визия и послания. Освен всичко останало авторите ни казват, че всяко творение на природата има право на живот като хората.

Анри Кулев е вълшебник на рисуваната приказка, а в този филм надхвърля всичко познато досега от предишните му филми. Характерите на героите му са заразителни, някои са бляскави, други са по-приземени. Всички те разиграват пред Светльо театър, в който той уж е бил положителен герой. В изграждането на всяка сцена всеки от цялата т.нар. трупа „К“ има свой принос за общата убедителност. Наивният Светльо се съгласява, че в историята на всеки един с негово участие той е добрият, а другите деца са лошите. И започва да играе ролята на невижданото по своето добро сърце дете. В много приказки има такива захаросано добри деца, но не и при Валери Петров. И при него те са добри, но той деликатно подсказва, че едно дете се възпитава с примери и приказки, а не с грубост и навикване. Всеки от героите разказва покъртителна история за среща с лоши деца и как се появява доброто дете Светльо и ги спасява. Всъщност всеки от тези разкази за спасение е изпит на съвестта, тест за истинност и искреност. Героите като типажи са подкупващо симпатични и творчески много изобретателни. Финалът е (не)очакван. Светльо започва да се досеща, че нещата са доста по-различни от това, което тази весела компания разказва. Истината е, че в тези истории той е бил лошото дете и накрая болезнено го осъзнава и си го признава… В този миг настава нов обрат – идва една мишка, която разказва за истинска добра постъпка на Светльо, която спасява живота ѝ… Той е толкова разочарован от себе си, че не може да ѝ повярва, но това се оказва истина.

А какво става с писмото на Светльо до баба му от началото на приказката, в което той несръчно я лъже, за да му прати още пет лева? Добрите мишлета, потомци на спасената мишка, са подушили „мазната лъжа“ в писмото и са го изяли на хиляди малки парченца за щастие и облекчение на Светльо. Приказката се оказва сън, от тези които е полезно да сънуваме, за да не лъжем на другия ден… И е хубаво да ги помним и разказваме на деца и внуци.

Композитор на филма е Любомир Денев. Той е създал музиката на много филми на Анри Кулев. В „Меко казано“ е композирал истински мюзикъл и неговата музика действа като мощен двигател на действието. Всички пеят и танцуват. Особено симпатични са мишлетата в изпълнение на вокална група „Таласъмчета“ с диригент Димитър Констанцалиев.

В този филм звукът е на световно ниво – звукорежисьори са Цветелина Цветкова и Борис Траянов. Рядко в български филм има толкова ясна звукова част и това също е постижение за нас.

Актьорите, които озвучават героите, са изключителни, особено Сава Пиперов, който дублира санбернарското куче и къртицата Къртис. Всички останали също се справят чудесно: Светльо – Максим Шишков; професор Кълви – Кирил Бояджиев; Коки №1, мишката и разказвача – Петя Силянова.

Вокалните изпълнители, дублиращи героите, са: Светльо – Марина Драгомирецка; санбернарското куче – Сава Пиперов; професор Кълви – Звездомир Керемедчиев; Коки №1 – Рада Тотева; Черният Къртис – Стефан Владимиров; мишката – Лидия Кулекова; бабата – Благовеста Мекки; дърветата – Софийски филхармоничен хор с диригент Славил Димитров. Озвучаването на голям анимационен филм е много трудна и специфична, творческа задача. В Холивуд ангажират световноизвестни актьори за дублаж и те са важна част от рекламата на филма. И най-важното – не всеки актьор от екрана става добър озвучител.

А поуката, каква е поуката от тази приказка, както казва Андерсен?  Добрата постъпка, милото отношение към всяка живинка те превръща в добър човек… А лъжата и жестокостта –  в лош. Това е посланието на Валери Петров и Анри Кулев, разказано за близо 80 минути, пълни с огромно удоволствие, вихрено развлечение и неподправена радост от великолепната анимация, прекрасната драматургия и чудесната музика. Целият екип е на повече от световно ниво – повече, защото в големите киноиндустрии никога не биха могли да направят такъв филм с толкова малко пари. Продуцентът, великолепният оператор Светла Ганева, по време на цялото представяне мълча красноречиво и това бе израз за невероятните ѝ усилия и умора през тези три години работа, докато бе създаван филмът. Основни продуценти са „Канцелария филм“ с помощта на Националния филмов център, в копродукция с БНТ и „Доли медия студио“. Филмът е на екраните в София и страната от 16-и септември. В мрачното време, в което живеем, филмът „Меко казано“ е светъл празник за душата и сетивата…

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).