Начало Книги Метаморфоза на въображението
Книги

Метаморфоза на въображението

Боян Биолчев
09.06.2023
2720
Греди Асса, фотография Велислав Николов

„Деца на въображението“, Греди Асса, издателство „Сиела“, 2022 година

„Въображение на дете“, такъв е често изразът за самоочертаващата се индивидуалност на малкия човек. Както винаги, Греди Асса размества употребимия словоред в свой план – в заглавие на книга. „Деца на въображението“ превръща конкретната идентичност на създателите на изкуство от личностна характеристика в множественост, в писмо до всички, за да внуши принадлежността си към анахронично художествено съдружие.

„Въображение на дете“ наподобява една автобиография на самоизграждането. Подкупващо е това потапяне към собствена истина в дългогодишния поход на Греди Асса в отвореното пространство на изкуството. Той не търси свое място в многобройната редица на творците, не демонстрира и ерудиция. Той не заключва контакта с уникалните личности – те са в паметта му като участници в незавършен процес. Присъстват и физически – в графиките към страницата на всеки от тях.

Характерната за Греди Асса мобилност на сивото и черното подчертава особеностите на индивидуалностите. Всъщност няма страница без напълно самостоятелен образ. С мисъл за това съм проследил всичките. Няма сходства между тях, обликът на човека е автономен, всеки портрет търси свое място на страницата, понякога дори се появява в множественост, понякога заема съвсем малко място от белия цвят на правоъгълника. Чудати линии на графита често допълват пълнокръвния художествен облик. Тръпки на удоволственост, но и на изненада за окото се съчетават във всяка ярка „игра“ на художника.

Игра е точната дума. Цитирам по памет Ролан Барт: „Най-изчистени възприятия за света имат – детето, дивакът и поетът“. Познавайки безмилостното чувство за хумор на Греди Асса, с голяма вероятност подозирам какво може да изрече той към тия думи на философа. „Дете и дивак има открай време в мене, но за поет трябва да положа допълнителни усилия, а рисуването ще ми пречи“. За последното би могло да се поспори. Замисленото проникновение, безмълвната философия не отместват играта на детето. А преклонението към словото автентично присъства в творческия натюрел на Греди Асса.

В поредицата творци, която главно визира художника, присъстват с графични тълкувания и писателят, и музикантът… едно напомняне, че жанровете не са оградени един от друг с бодлива тел. Диша убеждението, че цялото изкуството има общ корен, че в многоликата територия на творчеството жанровете са неотменен скачен съд. Текстовете, споменатите допълнения към графичната страница, понякога са по-обемно споделяне на персонално възприятие, но често те са затварят в кратки изречения като „хайку“, една въздишка на сътворческо удовлетворение на автора на „Деца на въображението“. В самия край на книгата има кратък характерен текст на Греди Асса, едно есе, в което се усеща своеобразен белетристичен почерк, едно видимо откровение на отклонило се от графичния лист към изказа на словото перо.

На стената в хола ми има няколко картини, подарък от Греди Асса. Привлича погледа ми най-често една от тях. Картина в зелено, което като че ли не съществува в природата, а само в душата на това неизтощимо дете, в душата на тоя художник. Рисувана е с масло, но всъщност е своеобразна графика, в която обаче няма черти, а зелено присъствие. Не съм виждал другаде тази разцветка. Може би е невъзможно да се мисли по този начин, но имам усещането, че Греди е създал собствено зелено на палитрата си. Преливащи се форми, които не издават какъв предмет изобразяват, а ти все пак го приемаш за томително познат. Четирите ъгъла на картината тук са меки от зеленото, а обикновено сме свикнали да ги виждаме правоъгълни. Образът е зелена елипса и квадратът се съобразява! Няма въпрос, няма отговор, а има всичко останало.

Боян Биолчев
09.06.2023

Свързани статии