0
664

Мик Харви & Джей Пи Шайлоу в София

Мик Харви

Военна лирика, Серж Генсбур, музика за орган с десет хиляди тръби… Разговор с ветерана от The Bad Seeds Мик Харви и с „невидимия“ мултиинструменталист Джей Пи Шайлоу, които ще свирят в София на 29 октомври.

Насред изключително интензивно и натоварено турне Мик Харви, човекът прекарал най-много години рамо до рамо с Ник Кейв в The Bad Seeds (a и в по-ранните групи The Boys Next Door, The Birthday Party, Nick Cave & The Cavemen), намери време да разговаря с нас по стационарната телефонната линия на стар соцхотел в Санкт Петербург. Още в началото на разговора ни се появиха странни шумове, заглушаващи думите ни, което обаче по-скоро стопи напрежението между двама непознати (единият от които със страхопочитание познава цялото творчество на другия – б.а.). Мик Харви прекъсна разговора ни, обръщайки се към въображаеми (или съвсем истински) агенти на тайните служби да ни оставят за няколко минути да си поговорим – за изкуство, не за политика… Въпреки че разговорът ни започна именно с военната поезия на Едгар Буршиер… и ужасите на войната (които са и сред акцентите на най-новото творчество на Харви). Мик Харви напусна Ник Кейв & The Bad Seeds преди цяло десетилетие и оттогава насам е създал немалко заслужаващи вниманието ни албуми. Продължава да пише инструментална и филмова музика, както в доброто старо време. (Спомнете си съвместните му работи с Кейв, Бликса Баргелд и Александер Хаке от миналия век – The GhostsOf The Civil Dead, саундтрака към романа „И магарето видя ангела“ на Кейв, Alta Marea & Vaterland – списъкът не е кратък.) Пише и песни, повече от всякога. Наскоро издаде още два албума със свои интерпретации върху творчеството на Серж Генсбур. От пет години се опитваме да го поканим в България, но от турнета с Пи Джей Харви не му оставаше време за негови собствени. Въобще интересна траектория – не по-малко завоеста и ъгловата от тази на други любими вече бивши членове на The Bad Seeds като Бликса Баргелд и Хюго Рейс… И първият ни въпрос е:

Какво прави Мик Харви през 2019 г.?

Последното нещо, което издадох, беше албум с музика по военна поезия от Първата световна война, така че може би е вярно, че винаги и всякога съм се опитвал да правя нови и различни неща. The Bad Seeds е това, което е, именно поради различната история на всеки от нас и различните влияния, които всички ние имахме. Когато Бликса дойде в групата, той допринесе със своите идеи, както и аз по-рано. В каквато и група да свиря, винаги привнасям моя си стил. Това, което правя през 2019 г., е… по един или друг начин изчакване на следващото нещо, което ще ме споходи. Мисля, че всяко изкуство работи по този начин – понякога трябва да отстъпиш крачка назад, да приключиш с нещо, за да видиш по-добре картината на това, което следва… След като миналата година завърших албума за възхода и падението на Едгар Буршиер и ужасите на войната (The Fall and Rise Of Edgar Bourchier And The Horrors Of War), тази година приключвам някои неща, писани след това, но тъй като съм на път в момента, свирейки три съвсем различни типа концерти в рамките на едно и също турне, може би основният ми проект е изчакването на… Следващото – то самото да ми се разкрие какво ще бъде.

Мистичната фигура на Едгар Буршиер в концептуалния ви албум за Първата световна война всъщност „заживява“ благодарение на вас и Кристофър Ричард Баркър. Кой е Буршиер? Нероден гений, незнаен воин, литературен герой, сам създаващ литература?

Едгар Буршиер е фикционален образ от все още непубликуваната книга на Кристофър Ричард Баркър. Може би звучи малко странно: имаме издаден албум, стъпил върху поезията на герой от роман – герой, живеещ в нашия албум, без обаче книгата още да е излязла. Трудно ми е да разкажа повече… Едгар Буршиер е несъществуващ автор на поезия от времето на Първата световна война. Кристофър Ричард Баркър написа неговите поеми, част от които заедно претворихме в песни. Работата по този проект беше много увлекателна. Той е от миналата година, което значи, че някои от последните песни, които съм писал, са включени именно в този албум. Ще изсвирим някои от тях и в София, тъй като Джей Пи Шайлоу също участва в албума.

Книгата за Едгар Буршиер, казвате, не съществува, но може би именно това е правилният начин нещата да следват едно след друго, за да спазим всички принципи на мистерията и мистификацията: албум по творчеството на измислен герой от все още несъществуваща книга, която може би един ден ще бъде издадена…

Да, интересно звучи. Не знам кога и дали един ден тази книга ще излезе. Винаги може да се издаде онлайн, ако никой не иска да я публикува, защото текстът е огромен… Но както и да е, да видим какво ще стане.

Анализирайки поезията на Буршиер-Баркър заедно с колегата ми Ивайло Кицов, открихме сходства с тази на един ключов български поет, загинал в същата война, от другата страна на фронта, Димчо Дебелянов.

Да, тези неща са универсални, очевидно. Авторът, Кристофър, се опира на голям обем английска военна лирика, която е изчел през годините и която вдъхновява създаването на героя му Едгар. А и поезията от фронта, изглежда, винаги завършва по един и същи трагичен начин.

Този албум е може би нова стъпка в творчеството ви, но той за пореден път разкрива уменията ви да работите заедно с други автори – Ник Кейв, Пи Джей Харви, Руланд С. Хауърд, Александер Хаке… Какво е за вас съвместната работа?

Подходът ми почти винаги е един. Моята роля е да помогна на другия артист да разбере по-добре собствената си идея. С Алекс Хаке беше малко по-различно, защото в групи като Crime & The City Solution или Ministry Of Wolves ние работехме наистина заедно като съавтори. Когато работиш обаче с творци като Пи Джей Харви или Ник Кейв, всичко се свежда до това ти да вникнеш в идеята им… Те ти дават възможност да внесеш и своя идея и дори да направиш първоначалната идея още по-добра, но основното пак опира до разчитането на тяхната идея. И тогава твоята работа е да я довършиш и подсилиш.

Ако си говорим за писането на песни, през последното десетилетие с албуми като Sketches From The Book Of The Dead, 2011, и Four (Acts Of Love), 2013, ние доста по-обстойно се запознаваме с Мик Харви като сингър-сонграйтър. Има обаче и немалко песни, писани от знайни и незнайни автори, които вие свирите по толкова автентичен начин в по-ранните си солови албуми, че човек изобщо не си дава сметка, че са на други хора, често дори създадени в съвсем други години и на други континенти.

Да, но всичко пак опира до избора – защото самият аз се асоциирам с тези песни, които имат капацитета да станат мои, като вложа себе си в тях, защото чувствам силна връзка с тях. И мисля, че това е главното, когато хората интерпретират чужд материал – през вековете и днес – да се спреш на нещо, което чувстваш близко. Това не е като да правиш кавър версия, защото ти всъщност не следваш дословно оригинала, а влагаш своята идентичност в песента, с която усещаш много силна лична връзка.

И неусетно стигаме до силната ви лична връзка с песните на Серж Генсбур – имате цели четири албума, интерпретиращи неговото творчество. Каква е историята тук?

Трудно ми е да говоря за това, защото започнах този проект отдавна, записах огромно количество неща и се завърнах към него след много, много години с два нови албума по песни на Генсбур, което звучи наистина налудничаво, но беше голяма забава. Целият проект. Голям фен съм на начина му на писане на песни, но също така ми е втръснало, не знам какво повече бих могъл да кажа за тези песни… Те говорят сами за себе си. Песните му и животът му… И за мен е удоволствие да ги свиря.

А влизате ли в различен свят с тези песни, защото те са си съвсем паралелна вселена?

Съвсем не. Не, по-скоро съм в моя си свят, чудейки се защо, по дяволите, свиря песни на Серж Генсбур… Във всеки случай все още ми е тръпка да ги свиря, ха-ха.

Как изглежда Мелбърн днес от музикална гледна точка, ако го сравним с времената на ранните ви групи с Ник Кейв – The Boys Next Door и The Birthday Party, или с първите години на The Bad Seeds?

Все още има много банди и клубове, но това вече е друга сцена, по-млада… Мелбърн все още е единственото място в Австралия със силна местна сцена за различна музика, а и всички музиканти от другите краища на Австралия накрая се местят в Мелбърн. Няма експлозия като в края на 70-те, но все още е музикалният център на континента.

Тук в разговора се намесва и мултиинструменталистът Джей Пи Шайлоу, музикант от малко по-късно поколение (роден през 1977 г.), който пък допълва с хипнотична интонация, че в своите младежки години през 90-те не е имал много-много какво да каже в музикален план и именно затова харесва Мелбърн днес.

Джей Пи Шайлоу

Невидимият Ти на австралийския ъндърграунд рок

Джонатан „Джей Пи“ Шайлоу, който неизменно присъства в албумите и турнетата на Мик Харви през последните години, има съвършена еклектично-асиметрично-алогично-закономерна история в голямата музика. Докоснал се е до творческата вселена на Роуланд С. Хауърд в последната отсечка от живота на легендата (заема водеща роля в албума на Хауърд Pop Crimes от 2009 г.), подгрявал е на концерти на всеобщи любимци като също покойния вече Ленард Коен, Daft Punk и Blondie. Свири на огромен брой инструменти. Освен китарата, сред основните му са още цигулката и акордеонът. Новият му албум Invisible You, който излезе по-рано този месец, е едва втори солов в кариерата му под името Джей Пи Шайлоу (тук не броим групите му Hungry Ghosts и Blakeyed Susans) и се появява цели 13 години след дебюта му с As Happy As Sad Is Blue.

Новият ви албум е в съвсем друг жанр, със съвсем друго звучене.

Да, доста е различен от първия ми албум, който се появи през 2006 г., сравнително скоро след албумите на първата ми инструментална група – Hungry Ghosts. Може би именно заради това дълбае в тази бездънна инструментална музика… Междувременно обаче непрекъснато бях зает да свиря с огромен брой хора – Роуланд Хауърд, Мик Харви, Blakeyed Susans И може би това е извинението за толкова късната поява на втория ми албум. От друга страна, трябваше да се осмеля да го направя. И накрая си казах: „Добре, ще напиша тези песни“.

Като сравним албума с първия, който съдържа инструментални, сякаш кинематографични звукови пейзажи и пътувания през различни честоти, новият е с песни с текст и рокендрол структура, което е съвсем различен наратив.

Но и двата идват от едно и също място – от мен. Просто подходът е различен. Новият е рок албум, а първият е като филмов саундтрак – по-атмосферичен, с повече пространство… Но възможност за такива звукови пространства съм оставил и в песните в новия албум. Това е типично за мен, защото обичам песните да имат много и различни нюанси.

Значи песните са отворени за доразвиване на сцената?

Да, и това е благодарение на моя добър приятел Стив Шели от Sonic Youth, с когото се познаваме от 21 години. Той ми помогна с издаването на втория ми албум с Hungry GhostsAlone, Alone, записан през 1999 г., както и с първия ми солов албум няколко години по-късно. После попадна и в новия ми албум, защото тъкмо докато го записвах, той обикаляше Австралия на турне с Търстън Мур. И с неговото участие тези песни са изключително отворени за разширяване… Чудесно е да свириш с такива хора! Мога да свиря по 24 часа с тях – моята си музика, музиката на Мик и т.н.

На това турне с кои от инструментите си пътувате?

Само като китарист и певец. Но тъкмо завърших и друг албум, който ще излезе на винил през юли. Беше ми възложено от градския съвет на Мелбърн да създам произведения за големия орган на градската зала, който е грамадна конструкция – с десет хиляди тръби, нещо наистина огромно…

Концертът на Мик Харви и Джей Пи Шайлоу в Голямата зала на клуб  *Mixtape 5* ще започне точно в 21.30 ч. на 29 октомври, заедно с ефирното излъчване по програма „Христо Ботев“. В първата част ще чуем песните на Шайлоу от новия му албум Invisible You с Мик Харви на клавишните, Стив Шели на барабаните и басиста Грег Люис. В същия състав, но с малко по-различен инструментариум програмата ще продължи с песни на Мик Харви от различни периоди. Преди концерта в Голямата зала ще има и безплатен бонус концерт в Малката зала от 19.30 до 21 ч. с участието на Анна Бо (представяне на нов краткометражен албум – Dark Days) и Nocktern, по повод 11-ия рожден ден на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“.