Проектът за проектозакон „Магнитски“ запали нов скандал сред политиците. Въпреки че текстът е работен вариант, и политици, и експерти отричат да са негови автори. В изтеклия текст се предвижда замразяване на активи, дейност и спиране на изпълнение на договори, без да има постановена присъда. „Ако въобще това е минало през мозъка на някой извратен политик, това е абсолютен фашизъм“, заявиха от ИТН.
Понятието фашизъм не беше използвано от десетилетия. До започването на войната на Русия срещу Украйна то се употребяваше само в учебниците по история и в историческата литература. Знаем, че и там то заменяше понятието националсоциализъм. Безброй пъти е обяснявана причината, поради която тази подмяна на понятията беше наложена: читателят трябваше да бъде предпазен да не направи неволна асоциация между националсоциализма, натоварен с всички негативни определения, и социализма – „най-прогресивния обществено-политически строй“. Историческата литература се занимава с фашизма много по-малко, отколкото с националсоциализма, но понятието фашизъм се среща много по-често.
Като изключим Хитлер, Мусолини и Франко, само още един държавен лидер е наричан фашист. Това определение се стоварва върху Тито след неговия разрив с Кремъл през 1948 г. След войната портретите на Сталин и Тито са поставяни един до друг, но отношенията между тях рязко се изострят и от този момент съветската преса е залята от карикатури, на които Тито е изобразяван с брадва, от която капе кръв, стиснал „Mein Kampf“ под мишница, а другата ръка, от която също капе кръв, е протегната за хитлеристки поздрав. На катарамата на колана му – свастика, на шапката – свастика, на копчетата – свастики. Пресата на страните от целия съветски блок естествено също изобилства с подобни пропагандни карикатури. Тито е заклеймяван като фашист до смъртта на Сталин. Тито е всичко друго, но не и фашист. Този етикет му е залепен, защото след края на войната е епитет за крайна степен на враг. По-късно, през целия период на Студената война, определенията, с които съветският печат назовава врага, са: империалисти, милитаристи, капиталисти, колониалисти и пр. Клишето „фашисти“ е изоставено за дълъг период от време.
Но ето че от няколко месеца беше реанимирано и кремълската пропаганда отново го вкара в употреба. Днес в кремълските медии го употребяват дори по-често отколкото през сталинските години. Резонно се явява въпросът: защо пропагандата взе на въоръжение именно този термин в пропагандната война срещу Украйна?
Погледнато чисто исторически, е напълно несъстоятелно украинското държавно ръководство да бъде определяно като фашистко. От различни политически позиции и в различни исторически периоди на фашизма са давани множество определения. По различен начин е обясняван от многобройните изследователи политическият възход на фашизма. Но нищо не е съотносимо към днешна Украйна. Липсват каквито и да било сходства с идеологическата доктрина или с политическата практика на Мусолини. В действителност такива аналогии не се и правят. Правят се аналогии с германския нацизъм, защото там клишето вече работи. След като в продължение на десетилетия пропагандата е внушавала, че между фашизъм и националсоциализъм има тъждество, сега политиката на Украйна бива наричана фашистка и това се подема с ентусиазъм. Защото попада на обработена почва. Пропагандата на съвременна Русия работи върху почвата, подготвена от съветската пропаганда.
Целта на пропагандните клишета е именно такава – да се приемат без разсъждение. Страните от Запада бяха наричани империалисти точно по времето, когато империите се разпадаха. През 50-те и 60-те години една по една бившите колонии получаваха независимост, но точно през тези години съветската пропаганда най-яростно громеше „западните империалисти“. През същото време съветската империя се настаняваше в новоосвободените страни, някои от тях бяха подчинени напълно на Москва, кремълският режим изнасяше революция, създаваше и въоръжаваше партизански движения, предизвикваше граждански войни, но това беше представяно като братска помощ. В бюджетите на всички комунистически държави съществуваха грамадни пера за тази „братска помощ“, която се изразяваше преди всичко в оръжие. Цяла Източна Европа беше присъединена към Съветската империя, всички опити за разхлабване на примката бяха смазвани от съветските танкове, но въпреки всичко Съветският съюз наричаше себе си освободител, а западните страни – империалисти.
Затова не е трудно и сега разрушаването на Украйна от руската армия да бъде представяно като освобождение. За това са необходими само две-три пропагандни клишета, които да работят в синхрон. Тактиката не е променена от десетилетия – набелязват враг и отиват да освобождават народа от него. Когато разполагаш с пропагандна и военна машина, аргументи не са ти нужни.
Пропагандата използва още едно оръжие за подмяна на фактите, което е още по-страшно. След като националсоциализмът и фашизмът бяха победени, зловещото лице на комунизма беше скрито под маската на победител. Научната литература изобилства от факти и примери, че комунизмът не отстъпва по жестокост на нацизма и фашизма, но неговата жестокост остана безнаказана, защото той монополизира победата над фашизма. Победата над нацизма и фашизма послужи като оправдание и легитимация на комунизма. След като загуби войната, Германия беше денацифицирана, докато в същото време съветският комунизъм – другата жестока форма на тоталитаризма, се самовеличаеше като най-хуманната форма на човешкото развитие. Тази десетилетна пропаганда също пусна дълбоки корени. Защото денацификация беше извършена, но не беше извършена декомунизация.
Днес, когато Русия нападна Украйна с военна сила и я демонизира с пропагандни клишета, си даваме сметка, че това е резултат на дългогодишната подмяна на понятията. Реалният руски комунизъм набеждава Украйна във фашизъм. Освен с военна сила, Русия води война срещу Украйна с пропагандните средства от времето на комунизма.
Комунистическата пропаганда съвсем целенасочено използва фашизма, като метонимия на националсоциализма по две основни причини. Едната е, както споменах, за да скрие техните сходства. Другата – за да има враг, с когото да оправдава своите жестокости. Ние от много години сме свидетели на нескончаемия спор дали в България е имало фашизъм. Този спор би трябвало да е приключил отдавна, защото никой не отрича, че в България през първата половина на ХХ в. са съществували фашистки и националсоциалистически партии и организации, които в различна степен възпроизвеждат идеологията на фашизма, национализма, расизма, антисемитизма. Но в същия период такива са създадени в целия свят, в т. ч. в страните от антифашистката коалиция. Ала това не дава основание тези страни да бъдат наречени фашистки. Западните страни подписват Мюнхенската спогодба с Хитлер, СССР подписва Пакта Молотов-Рибентроп, но това не е причина тези страни да бъдат третирани като фашистки. Днес също не е допустимо обвинението във фашизъм да бъде отправяно с лека ръка.
Още по-недопустимо е друго. Обвиненията във фашизъм се отправят с банална лекота, а комунизмът си остава оневинен, оправдан, дори разкрасен. Никой не споменава комунизма, за да обвини някого в престъпност, сякаш комунизмът не е вършил престъпления, по-страшни и от фашистките. Комунизмът е владял много по-голяма част от света в продължение на много повече години и е взел много повече жертви, отколкото фашизма. Комунизмът надживя фашизма като му отреди ролята на свой вечен противник. Комунизмът успя да мимикрира успешно и да се нагоди към новия свят. Запази мавзолея на Ленин, червената петолъчка грее над Кремъл, у нас брани МОЧА като светиня. Комунизмът днес си стои удобно разположен в креслото, усмихва се иронично и се надсмива на късата памет на човечеството и на човешката наивност.
Най-циничното превъплъщение на комунизма виждаме днес – докато „денацифицират“ Украйна, я разрушават с болшевишка жестокост. Мнозина наричат варварството на руската армия „фашизъм“. А то си е обикновен комунизъм.
Мимикрията на комунизма явно е толкова сполучлива, че доскорошни наши съидейници започнаха пренебрежително да ни назовават староседесари, задето още говорим за комунизъм, отправяха ни иронични подмятания – стига сме се занимавали с комунизма, той е вече в историята. Впрочем на подобно разфокусиране се натъкваме не само у нас – професор Тимъти Снайдър, експерт по Холокоста, дори въведе ново понятие относно актуалната руска действителност: „шизофашизъм“ – „където хората, които сами по себе си са недвусмислено фашисти, наричат другите фашисти“. Ясно е защо кремълската пропаганда нарича враговете си фашисти, но защо и антикомунистите се подвеждат да наричат комунизма фашизъм, вместо да го назовават със собственото му име?
Офашизяването стана политическа мода. Вследствие на това оневиненият комунизъм си позволи да унищожава една страна.
