0
1687

Мисия и конспирация в сянката на политиката

Снимка Дарик Радио

… и струва ми се – или съм отвикнал
да душа, както досега, следите
на хорските дела, – че съм открил
причината за лудостта на принца.

Хамлет (2.2.205-206)

Не е нужно да повтарям за кой ли път рефрена за разбитите илюзии на цялото ми поколение, което очакваше, уви, наивно, че ако комунизмът падне, всички „унижени и оскърбени“ ще въздъхнат с облекчение и мигом ще запретнат ръкави да градят пропуснатото – вече в условията на възможната демокрация. Демокрацията пък не се оказа финална линия, а динамика, в чието напрежение протича животът ни, и това изненада немалко хора, но най-неочакваното за мен и за мнозина беше развитието на църковната среда. С него лично аз все още не мога да свикна. И надали някога ще мога. И по тази причина ще изговоря последното събитие, което ме възмути дълбоко и за чиито причини се размислих.

Гледаме предаването, с което ръководството на БНТ в лицето на Емил Кошлуков замени „Вяра и общество“ на журналиста и историк Горан Благоев. Макар да не си спомням за подобен конкретен случай, убедена съм, че последният никога не би поканил в студиото защитник на конспиративните теории – освен ако няма за цел да го изобличи, да разрови темата.

Поканеният в „Религията днес“ обаче отец не просто е почитател на конспирациите. Той е и недобре образован, с подчертано антидемократични политически възгледи и всъщност говори неистини. Публично. Но да вървим по реда на казаното.

Гост на Георги Милков, към чиято богословска осведоменост имам големи задръжки, е предстоятелят на софийския храм „Св. Георги“ (Ротондата) – Иоан Куков. От него се очаква да разкаже за „похвалната“ инициатива да се организира църковна детска градина.

Тук трябва да отворим голяма скоба и да кажем, че самият Иоан Куков (с рождено име Невен) е особен случай. Неговото канонично положение е меко казано нестабилно и въпреки това му е поверено предстоятелството на храм. Някой би посочил, че канонът в Православието се прилага по милостта на епископа, тъй че можем да отдадем положението на отеца на митрополитското великодушие. С което, разбира се, бихме се съгласили. И всичко щеше да е наред, ако не бяха останалите безобразия около неговата особа. Многократно беше сигнализирано например за това, че той не спазва ковид-ограниченията и нещо повече – проповядва тяхното неспазване. Проповядва също така конспиративни идеи, които са знак за притеснителни отклонения:

Ето например в богоявленската си проповед от 6-и януари 2022 г. Иоан Куков обяснява как, ако се причастяваме, не бива да се страхуваме „от никакви вируси и епидемии“ (след 4:20 мин.). Панорамата по храма показва, че с изключение на един-двама, богомолците са без маски. „Знаем, че сме прицел на враговете на Православието, които – продължава отецът – са послушни на врага на човешкото спасение – дявола. Виждате какво става с нашето родно небе, което всеки ден е обгазявано с аерозоли. Не може да се диша. И тези грипове, и тези тежки състояния здравословни, които… се дължат именно на това. И ние не можем да направим нищо срещу това. Ние сме като едно пушечно месо. Тези американски самолети, които летят над родината ни, откакто влезнахме в НАТО, което нашите политици толкова желаеха, и да влезнем в този Европейски съюз, който виждаме, че гние отвсякъде… но не бива да се страхуваме от това, защото имаме Бога, имаме светата православна вяра и тя ще ни спаси…“ (транскрипцията е буквална).

„Изобличителното“ слово съвсем не е изолиран случай, нито е само „по повод“. В „лудостта“ на въпросния отец обаче „има метод“, както е казал Шекспир. Верността му към руските идеологеми и политическа линия навярно е мотивирана и от специалното внимание, което получава. На него лично му беше връчена от посланика на РФ у нас г-жа Митрофанова статуетка на св. Георги, която в нарушение на канона самият той освети. От неговия храм – след разшумяване в медиите – бяха свалени наскоро, украсяващите го руски знамена.

Колкото и да е странно – споменатите скандали и девиации никак не пречат Иоан Куков да продължава да бъде любимец на определени църковни кръгове, защото бива канен в митрополското предаване „Живо слово“ и дори рекламиран на страницата на Българската патриаршия, заедно с изповядващия „Руский мир“ Георги Тодоров.

Но да се върнем обратно към предаването, с което започнахме, и изданието му от 17-и септември, където е поканен отецът. Централна тема е инициативата за „църковна“ детска градина. Разговорът започва с разказ как в София досега е имало само една такава църковна детска градина – към храма „Покров Богородичен“. И това е вярно – аз лично я помня. Помня също така, че таксата за нея беше двойно по-висока от тази в общинските детски градини. Което навремето ме учуди, защото – в идеален план – следва енорийската детска градина да е вид благотворителност в качеството си на мисионерска дейност. Но можем да допуснем, че организаторите не са разполагали с достатъчно доброволци за целта и таксите им са покривали текущите разноски. Това беше отдавна. Изглежда обаче, че от отдавна е и детската градина, която сега ни представя Георги Милков в разговор със събеседника си. Макар да започва възторжено със съобщаването на тази инициатива, сякаш тя е нова. В репортажа от мястото преподавателката там Камелия Спасова споменава за 12-годишна история на това начинание. Как то е започнало само с две деца и се е превърнало в надеждно място, от което родителите са доволни. В думите ѝ като цяло няма нищо възмутително. И въобще в самото начинание няма нищо нередно, напротив.

Питам се само – защо се представя като новост? Защо сега след 12 години? Ровейки из социалните мрежи, случайно попадам на информация, че преди дни е открита първата православна детска градина в Москва, която е замислена като част от държавната програма за политическо „оцърковяване“ на руското население – „Програма 200“. По стар болшевишки почин с нея се целѝ построяването на 200 нови храма в руската столица. Вярно, че за десет години програмата едва е преполовила нормата, но поне все още не са започнали да броят петилетки. За руската православна детска градина ни съобщава… „Площад Славейков“. И ни превежда съобщение на „Интерфакс“ (РФ). Оставям без коментар мотивите на културната медия да ни занимава с политико-църковните амбиции на руската държава. В съобщението се казва, че депутатът от руската Дума Владимир Ресин, който е куратор на грандоманския проект, е открил въпросната детска градина в Алтуфев на 17-и септември, събота – точно в деня на предаването на Георги Милков за нашата уж нова детска градина. Интересно е, че дори мотивите, които изказва депутатът от „Единна Русия“ (управляващата партия на Владимир Путин) напълно съвпадат с тези, огласени в предаването: „ще компенсират и преодолеят недостатъците на съществуващата образователна система“. Гледайки нашето предаване, си спомних лицето на ръководителката на „старо-новата“ православна детска градина – тази жена ми беше за кратко време съенориашка, заедно с бъдещия си съпруг. Впоследствие той стана свещеник и предстоятел на храма „Св. Петка Самарджийска“ (в подлеза на ЦУМ). Загубили сме връзка отдавна. За него бях неволно подсетена по неприятен повод, когато го забелязах на челно място в редиците на „църковния“ протест в подкрепа на решението на Емил Кошлуков да прекрати предаването на Горан Благоев „Вяра и общество“. Няма да кажа, че кръгът се затваря, защото за разлика от о. Иоан, не съм почитателка на конспирациите. Всичко дотук може наистина да бъде разчетено като съвпадение – църковната общност е малобройна (каквото и да казва отецът) и лицата са едни и същи.

Дори обаче да не вземем насериозно съвпадането на предаването за православната детска градина у нас с откриването на първата московска православна детска градина, няма как да не се възмутим на факта, че националната ни медия дава трибуна на персона с отчетливо антидемократични и пропутинистки възгледи. Персона, която със самото си присъствие компрометира не само предаването и медията, а и българския клир като цяло.

Защото нека да видим какво точно казва от екрана отец Иоан Куков. Запитан защо свещеници не могат да преподават в училищата, той отдава това на свещеническата „униформа“ (ок. 13 мин.): „Редно е да има униформа, нали… както военният служител има униформа, както полицаят има униформа, така и свещеникът има своята униформа“. Не очаквам о. Иоан да е запознат с изследване като „Двете тела на краля“ на Ернст Канторовиц, което подробно изследва генезиса на свещеното облачение и преминаването му в лекарската и юридическата професия с тяхното секуларизиране, за разлика от воинската униформа, която е знак за съвършено друга съсловна принадлежност. В края на краищата нерядко полицаи наистина се обръщат към свещеници с „колега“. За отеца нещата са прости – униформата показва „в кой отдел на обществото“ се намираме. Вместо да реагира като журналист и да попита – какво пречи на вас, свещениците да преподавате в неделните училища към храмовете и защо искате място в светското образование, Георги Милков услужливо задава въпроса дали според свещеника е редно да има светски и църковни училища, отделно едно от друго. Отецът пък заявява, че резултатите от опитите за въвеждане на православно религиозно образование в училищата са „плачевни“. Другите изповедания имат, но ние, които „сме пълноправни граждани на тази държава. Нали нашата държава е 85% православна“ (Георги Милков учтиво кима насреща)… ние трябва да бъдем лишавани от нашето право да възпитаваме децата си в Православие“. Тук ще вметна, че никое светско училище няма за преподаватели по „религия“ свещенослужещи от останалите изповедания. Нито религиозни основни училища са официализирани наравно със светските. Колкото до средното образование – Софийската семинария е съвсем официално призната от държавата след падането на комунистическия режим. И програмата ѝ е съобразена с параметрите на МОН. Но фактът, че нито средното, нито висшето богословско образование бяха признавани в продължение на почти 50 години комунистическа власт – не може да се прочете почти никъде в медиите. Той отсъства от тържествените проповеди на свещеници и владици. Дори в юбилейното издание на вестник „Семинарист“ по случай 100-годишнината на Софийската семинария – на протежение на 4 страници, нито веднъж не се споменава за „Пионерски дворец“ – в каквото беше превърната семинарията, за „Черепишки манастир“ – където беше изгонена, за атеизъм и комунизъм. Традиционно „най-голямото изпитание“ е османското владичество. Изданието е от 2003 г.

Но да се върнем отново към предаването: отец Иоан Куков съвсем конкретно назовава „враговете“ на Православието, които пречат на богословското образование у нас: „безродничеството и космополитизма“ (15:09). Това според отеца „се прави централно. Значи, почти всички министри, които се изредиха тука в последните години – от 1991 г. става въпрос – сякаш им е наредено да не въвеждат религиозно… Православие в училищата. Те по всячески начин препятстват това… Значи има много начини да се отблъснат родителите от това; децата им да не изучават Православие. И те ги използват тези начини. Много тънко ги прокрадват с учители, които са атеисти…“ и т.н. „Държавата, която се обявява, че е атеистична, няма да се погрижи за възпитанието на нашите деца в Православието“. Ето тържествения финал на предаването „Религията днес“. Един журналист на място не би оставил подобен край и непременно би задал въпросите: „секуларна държава“ (според свещеника) тъждествено ли е на „атеистична държава“ и смята ли той, че държавата не трябва да е секуларна и именно тя следва да се грижи за православното образование на децата. Но подобни въпроси не бяха зададени. Въобще Кошлуковата телевизия върна онзи стар тоталитарен метод, който се реставрира с властта на ГЕРБ и компания – журналистите да бъдат най-вече удобен спаринг-партньор на своите гости и да не ги притесняват с настойчиви въпроси. Освен неудобните политически гости естествено. И понеже предаването на Горан Благоев „Вяра и общество“ не влизаше в този формат и в него се дебатираха важни и горещи теми – то беше заменено с услужливия Георги Милков.

Но като казахме Горан Благоев, ще използвам случая да припомня събитие, свързано с него, което всъщност прави на пух и прах обвиненията на Иоан Куков към „министрите“ след падането на БКП-БСП („от 1991 г. нататък“), тоест министрите от периода на демокрацията, които според отеца са съзнателни врагове на Православието.

По времето на управлението на Иван Костов (1997–2001 г.) за първи път беше прието да се въведат часове по религия в училищата [1]. Наистина избираеми – нали сме светска държава. Такива избираеми часове са практика в множество европейски страни и дори на места са алтернатива на часовете по етика, като учениците са задължени да изберат едно от двете.

Та по времето, когато министър на образованието беше проф. Веселин Методиев, се състави комисия към министерството, която покани автори и изработи първите три учебника по религия, които всъщност бяха преимуществено православни, но запознаваха и с другите деноминации и изповедания. Всичко обаче започна тогава със скандал, предизвикан от добре замислен и организиран саботаж. След влизането на учебниците в печатница първата страница на един от тях беше сменена – Кръстът Христов беше изчезнал, а беше останало само Тялото. На друго място Ноевият ковчег беше заменен с мормонска илюстрация. Повтарям – това става след влизането на учебника в печатница. И изведнъж на представянето на готовия продукт в Министерския съвет, току-що пристигнал и още неразлистен дори от авторите – Горан Благоев се появява с новоотпечатания учебник и обвинява отговорните едва ли не в промотиране на мормонство и антихристиянство. Всички са стъписани, защото нищо такова няма в коректурите на учебника. Силно се надявам самият Горан Благоев да е бил в неведение за подривната акция, която има несъмнено политически характер. Или може би „църковно-политически“, защото особата (уволнена впоследствие от мястото ѝ в МОН), подменила илюстрациите, се оказа дъщеря на свещеник.

Читателите биха се запитали – каква полза има БПЦ да саботира първите християнски учебници в България? Не знам дали това може да се отнесе непосредствено и изцяло към БПЦ [2]. И дали случаят е точно такъв. Еднозначни доказателства няма. Но истината е, че все още комунистическите служби действаха невероятно последователно и подгряваха у църковните среди ненавист към демокрацията, защото тя „дава глас на сектите“, които „Партията“ стръвно преследваше. Под „секти“ естествено попадат всякакви християнски малцинствени деноминации. Вярно е също така, че след падането на комунизма в България прииждаха множество и разнообразни мисионери – християнски и нехристиянски. Въпросът е защо БПЦ, вместо да се впрегне в „конкурентно“ и спасително мисионерство, което да предпази душите на „пасомите“, отново затърси политическата закрила на старите си господари – комунистите? В този смисъл лесно можем да си отговорим откъде идва антидемократичната традиция у нашето духовенство, готово да се прислони под дебелата сянка на всяка благосклонна към това власт. И изпитващо силна привързаност към руската употреба на Православието за политически цели в замяна на осигуряване на монопол и финансова обезпеченост.

Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в областта на религиозното кино и медиите, както и средновековния театър и празнична култура. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Понастоящем чете лекционни курсове в бакалавърската програма на специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Института по средновековна философия и култура. Съавтор е на две антологии по Средновековна визуална култура. Превежда от английски и руски език. Сред преводите ѝ могат да се споменат книгите на о. Георгий Флоровски Източните отци от IV век и Византийските отци от V– VIII век, капиталният труд на Ернст Канторовиц Двете тела на краля (Изследване на средновековното политическо богословие)Битието като общение на митрополит Иоан Зизиулас и Идеята за природата на британския философ и историк Робин Джордж Колингуд. Автор е на монографията: Християнското кино. Топики на сакралното в кинематографията, София, УИ  „Св. Климент Охридски”, 2020 г.  

_______________________

[1] https://knizhen-pazar.net/products/books/3311714-religiya-eksperimentalno-uchebno-pomagalo-za-2-4-klas;
https://knizhen-pazar.net/products/books/2172533-eksperimentalno-uchebno-pomagalo-za-5-6-klas-po-religiya;
https://knizhen-pazar.net/products/books/2172499-religiya
[2] Всъщност чуха се и смислени, интелигентни и достойни мнения от страна на духовенството, като това на о. Емил Паралингов.