2
3903

Митове за „задкулисията“

Ако си позволя да продължа и тази седмица сравнението на онова, което „диагностицира“ през 1935 г. като „кризисен фактор“ в своята епоха Йохан Хьойзинха с наличното в наши дни, ще трябва да кажа, че отбелязаното от него масово „отслабване на способността за критическо съждение“ изглежда е това, което в най-голям – глобален мащаб се е задълбочило в съвременността ни. И аз не съм сигурен, че „виновник“ за това са, както често ни казват, новите масови медии – глобалните „мрежи“, които в последните десетилетия изместиха традиционно информиращите ни телевизии, радиа и вестници. Склонен съм да мисля, че тези нови социални мрежи само ни показаха нещо, което е било факт и дотогава, но което ние не сме могли да регистрираме.

Разбира се, че „мрежите“ позволиха на практически всеки един да „изказва своето мнение“, да прави това последното публично и така да става, формално, равноправен участник в транслирането и интерпретирането на информация, но едва ли новата медийна среда е определяща за равнището на изказваните мнения и характера на тяхното дискутиране. Всъщност мисля, че именно равнището на изказваните „мнения“ и тяхното дебатиране в мрежите с най-голяма сила показва колко се е задълбочила кризата на „способността за критическо съждение“, за която през 1935 г. говори Хьойзинха. Защото е факт, че мнението, което вече всеки един може да направи публично, най-често не привежда за себе си каквато и да било аргументация, не взима дори отдалечено предвид възможните контратези, няма грижа да им отговори, няма грижа и за подбора на фактите, на основата на които се изгражда. Към това трябва да се добави и често фрапиращата неспособност дискутирането на въпросните „мнения“ да се задържи в своя фокус: темите буквално се раждат една от друга и най-често след четири-пет „поста“ темата, около която е започнало обсъждането е напълно загърбена.

Казвам, че най-вероятно това „опубличностяване“, което ни дадоха новите медии, само ни разкри (но не бе причина за) масовия срив на „способността за критическо съждение“, който изглежда е бил налице и през 30-те години на ХХ в.

И все пак днес ние бихме могли да регистрираме някои по-нови „произведения“ на тази – в наши дни вече глобално видима – криза на способността за критическо съждение.

Ще трябва да се съгласим например, че в последното десетилетие мощно възрастна масовата убеденост в задкулисни глобални сили, които (всъщност), както вярват много и много хора – движат и управляват „процесите в света“. По парадокс (защото това е парадокс), макар демокрацията да разшири максимално своята територия (след рухването на тоталитарните комунистически режими), макар тя – и благодарение на същите социални мрежи – да придоби все по-непосредствени форми, у „полиса“ (у политически овластеното „общество“) започна да нараства усещането, че собствено „политическото“ е… иззето от този „полис“, че негов двигател са именно задкулисни (тайни) и – особено важно – глобални „централи“. „Полисът“, фигуративно казано, престана да вярва на политическия си суверенитет и престана да вярва в него дори когато непосредствено го упражнява. И тук аз далеч не визирам само нашенското (направо ще кажа – глупаво) убеждение, че „от гласуването ни нищо не зависи“ и което – водейки до реален отказ от гласуване – резултира в това „политическото“ действително да не зависи от нас. Как да си обясним обаче факта, че политически популисти и мошеници като Доналд Тръмп успяха в наши дни да убедят хиляди хора в традиционната демокрация на САЩ, че онова, което самите американци направиха – гласуваха и избраха (да, с неголяма преднина) съперника на Тръмп – всъщност било направено не от тях, а от някакви си задкулисни „глобални либерални елити“, от някакъв си фантомен „елитарен неомарксизъм“, който желае „да погуби“ Америка? Призраците на тайни „централи“, способни на практически всякакви „фалшификации“, са днес, трябва да се признае, световен феномен. И парадоксалното за тях е, че, макар по всеобщо убеждение те да са именно „задкулисни“ и „тайни“ – да са „дълбоката държава“, „световното правителство в сянка“ и т. н. – те са същевременно… с неоспорима яснота и убеденост виждани от тези, които твърдят, че са техни жертви. Именно тук ни е засвидетелстван въпросният масов срив на „способността за критическо съждение“. Казвате, че сте безспорно убедени, че процесите в света се дирижират от едно „тайно световно правителство“, че загубата на Тръмп от Байдън е решена и осъществена от тънък, невидим „глобалистки елит“, че перманентният неуспех на „консервативните“ партийни проекти на „националните държави“ на евроизборите се дължат на „задкулисните брюкселски елити“? Но значи, те хем са „тайни“ и „задкулисни“, хем са безспорно видими от всички вас. Защо тогава не ги посочите персонално, защо не разобличите техните така ясно видими от вас „машинации“?

Казвам, че това смущаващо, но несъобразявано от почти никой противоречие: нещата се решават от „тайни централи“, само че „тайната“ на техните действия е ясна за всички – свидетелства за криза в „способността за критическо съждение“ и именно върху нея, а не върху „манипулациите на тайните централи“ би следвало да се размислим.

По-нататък: забележително е, че неоспоримо и ярко видимите „тайни“ сили, за които масово се утвърждава, че „движат света“, биват стилизирани и като просто и радикално злонамерени. Тази особеност на съвременното масово съзнание го доближава до архаичния страх от „демони“ и също свидетелства за срив на критичността в него.

Образцов пример за последното са масово разпространилите се в последните две години „конспиративни теории“ за сполетялата ни криза с COVID-19. Първоначалното масово убеждение бе, че вирусът е съзнателно създадено бактериологично оръжие на китайците. И мисля, че ако погледнем дълбочина, то бе „обосновано“ единствено върху старата (датираща от средата на ХІХ в.) фобия, че „най-многобройната жълта раса“ отдавна търси начин да завладее света. Върху тази, казвам, фобия бе надстроен споменът за безумния маоистки проект (от 60-те на ХХ в.), според който една ядрена война унищожавайки огромна част от земното население, все пак, с най-голяма вероятност ще остави на земята именно един „жълт остатък“ и затова би следвало да бъде предизвикана. Много скоро обаче въпросната фобия бе заменена с повсеместна убеденост, че и COVID-истерията е инструмент на вездесъщите „глобални елити“, които, създавайки психоза, най-сетне са намерили дяволския начин да легитимират и увеличат контрола върху целокупното човечество; чрез мерките за социално дистанциране да предизвикат глобална икономическа криза и да деградират социалния до т. нар. „гол живот“. При съхранена способност за критическо съждение обаче, не би било трудно да се съобрази, че ако това обяснение би било легитимно, то въпросните „глобални елити“ щяха да се постараят да продължат санитарната стагнация в света колкото се може по-дълго – в перспектива дори безкрайно (впрочем, „предвиждания“, че така и ще бъде бяха с апокалиптичен плам прокламирани и от не малко „консервативни експерти“, които ни известиха, че е „дошъл краят на досегашния свят“ на космополитизма, консумеризма и масовата култура). Ето обаче че дойдоха ваксините и в развитите държави те дори започнаха да се извършват масово. Не би ли трябвало този факт да опровергае „убеждението“, че с пандемията се цели „затварянето на света“, редукцията на обществения до „голия“ живот и налагането на тотален контрол върху човечеството? Та ако целта на „глобалните елити“ бе тъкмо тази те, повтарям, с всички сили щяха да се съпротивляват срещу изобретяването и прилагането на такава ваксина, която би опразнила – в обозрим срок – необходимостта и от „тоталитарните мерки“, и от „контрола“ и „редукцията на живота“; би върнала тоест „света от вчера“, за който инак било решено да бъде унищожен… Днес ние вече знаем, че – колкото и да е нелогично – и ваксините бяха причислени към пъкления проект на „глобалните елити“. За онези, които не биха искали да се излагат чак с такива фантасмагории като „чипирането“, което щели да извършат чрез тях, или „стерилизацията“ на маси от земното население, ваксините все пак бяха произведени в посегателство към свободата на хората, защото – знаете ли какво ще стане с бъдещите „задължителни имунизационни паспорти“, с ограничаването на свободата на придвижване на неваксинираните и т. н., и т. н.

Лично за мен най-яркото свидетелство за масовия срив на „способността за критическо съждение“ е обстоятелството, че на споделящите и транслиращите въпросните фобии практически никога не им идва на ум да си зададат въпроса: „А защо глобалните елити (дълбоката държава, световното правителство и т. н.) правят всичко това?“ Защо му е на Бил Гейтс и компания да „затвори света“ (само в който би могъл да върви обаче глобалният му бизнес)? Защо му е хрумнало да „стерилизира“ огромни маси от човечеството, да обезлюдява света (който обаче колкото по-населен би бил, толкова повече би го обогатявал)? Защо му е нужно да оглупява света чрез „чипиране“ (бидейки производител на все по-високи технологии, изискващи все по-неглупави потребители)? Не може да не се види, че всъщност е много по-лесно, вместо да си зададеш тези, ако се замислим, логични и налагащи се от само себе си въпроси (но на които няма да е лесно да отговориш), да вмениш на въпросните „глобални задкулисни сили“ радикална злост. Те правят всичко това, което правят – обръщат вота на 300 млн. американци, унищожават националното самосъзнание на европейските народи, изкореняват „традиционните“ им ценности, предизвикват пандемии (а след това измислят „стерилизиращи“ ваксини срещу тях), защото без някакво внятно основание, просто са… чисто зло.

Безспорно подобен елементаризъм е признак за криза на „способността за критично съждение“. Само че ние вече знаем до какво такава една криза на „способността за критично съждение“, такова едно безкритично одемоняване на определени субекти (а след това и на всичките им „сътрудници“, „съмишленици“ и накрай – на всички които „не се борят с тях“) може да доведе. Знаем го от предшествалите днешните „глобални елити“ в историята „демони“: „буржоазията като класа“, „световното еврейство“ и т. н.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияИдеята за съдба
Следваща статияПоема за числата

2 КОМЕНТАРИ

  1. опасявам се че вайкането е безпредметно. Демосът никога не е имал способност за критическо съждение. Такова биха могли да имат колцина из между елитите. Днешните медии са прожектори. Те просто „осветяват“ това кето в миналото беше скрито в сумрака на кръчмарския дебат или мъдруването на трапезата. Изказаването на мнение означава да интерпретираш онова, кето си прочел/чул някъде и си го схванал криво ляво… Демоса мнение няма. Света на демоса е религиозен – има воля, която управлява, направлява, има задни цели… Богове, сатанисти-педофили, евреи, Сорос, глобалисти… и какво ли още не… Света, бизнеса, бъдещето , миналото са прекалено сложни, необхватни, хаотични. Дори и за колективния ум. Ние колективно трудно го разбираме. Камо ли онези омотали се в съществуването. Осъзнаването на реалността е непосимна задача и възпалява мозъците. Ремисията идва с разказа. Митта. Примерно кабалисти, сатанистти – педофили, трафиканти на хора, демократи и Сорос тайно уравляват Щатите но смелия Тръмп ще ги изобличи и ще има Бурия – масови арести на елити в Гуантанамо. Qanon го гледахме онази сряда. Бедата днес е публикуването. Предишните медии бяха скъпи, и регулирани. Минаваше само изкусния разказ, наукоподобния, пропагандния. Демоса аматьорстваше из обитанията си. Като казвам демос имам предвид всички които упражняват задълженията си към полисното като митология. Това не са само неграмотните или глупавите. Преди време програмист ми обясняваше за Ковид как бил заговор, на политици и фармата, как раздавали пари за да се съгласи някой че е болен… Предизивиках го да сметнем колко пари ще трябва да бъдат платени за 1М болни по 2К долара – 2Г. Кой има тези пари за да ги раздава. Онези с милиардите са с неликвидни пари – акции… Замисли се но изкара дежурните фармата, Гейтс, СОрос… Професор по математика ми обясняваше как Джонсън карал болниците да пишели всички умрели като Ковид болни за да си замажел проблемите с Брекзит. Поисках да ми обясни как така ПМ ще застави болници и лекари да правят това и то в стана като Британия… Митовете, чрез които възприемаме сложното и необяснимото за така заседнали в рецепцията ни че ни са по удобни от критичното търсене на причини-слшдствия. По красиви са особено в абсурдността си. Така че не се коси авторе. Демоса се е същия. Влошаване нема.

  2. Основната цел на измислената „пандемия“ е свалянето от власт на американският президент Тръмп. Няма да влизам в спор дали Тръмп е лош или добър,но искам да насоча вниманието Ви към старата и вярна мъдрост,че пътят към Ада е постлан с добри намерения. В името на една предполагаемо добра цел,(изхвърлянето на Тръмп от Белият дом),световни лидери извършват чудовищно погазване на човешките права и задушаване на свободата на милиарди хора по света!!! То така са почвали всички тоталитарни режими. Сигурен съм,че всеки честен и хуманен човек би се подписал под думите на Сталин писани ПРЕДИ да избухне Октомврийската революция в които с болка описва тежкият живот на милиони руснаци и призовава за справедливост към тях. Но после знаем какво е направил Сталин…
    Днес историята се повтаря. Световни лидери ни наложиха електронен концлагер,съсипват световната икономика и милиони хора остават без работа,в преследването на уж благородна цел – натикването в ъгъла на „злия“ Тръмп.
    И продължава да има хора,които си въобразяват,че това е безобидно…!