1
1938

Миш-маш

(по Алеко Константинов – и не само)

Като се взреш и позамислиш напоследък, излиза, че практичен народ сме ние, българите. Истина! И тъкмо от тази своя практичност, че даже и от непрактичността си все теглим в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. От всичко теглим ний, ама буквално – и от водата, и от въздуха, дето ту ни стигат, ту не стигат, и от газовите коридори, дето ни застигат и все не достигат. И тъй сме я затеглили, че човек направо не знае накъде ще я закършим накрая.

Ама на – практичен бил българинът – хвали се по широкия свят и нашият министър-председател, щото знаели сме ний и тъй, и инак, и с тия, и с ония. Затуй само на нас се получавало едновременно и с американците, и с руснаците, за европейците да не говорим, па и с турците, и с иранците, че и с египтяните, ако щеш. Щото световната работа е карашък.

За чудене ли е тогава, че нас фалафелите ни пазят още от едно време от всякакви уйдурми (без един път, ама да не задълбаваме толкоз!): на всяко кръстовище (простете за религиозната препратка) поне по две дюнерджийници димят на поразия, ама курдисани на евтина газ, да не си помислите нещо… И всеки, който мине, хоп, по някое фалафелче потребява. И тъй, угажда си, а братството, че и човещинката се възцаряват.

А навярно знаете в ближния нам Изток каква битка се води тъкмо за туй – кой бил измислил фалафелчето? Гърмят се на поразия, че и водата си спират, досущ като в Перник. Ама последното сравнение не е съвсем точно, ще прощавате, нашенското безводие е от друго и след малко ще се върнем на него. Замислете се само колко просто би било едно такова решение на упоменатата криза „по български“ – едните примерно да си ядат фалафелчето с чушчица отгоре, а другите – без. Тъй и двете страни биха могли да се смятат за откриватели и да са съвсем доволни, без всякакво там докачение. И да си разменят петрол за вода или обратното.

Вижте нас – в колко много неща се проявява гениалната изобретателност на българина. Можеш ли ги изброи? У нас винаги положението е „ту има“, „ту няма“. Или: има за някои, ала няма за други, и обратното е възможно, но не е съвсем сигурно. Тъй стигаме до играта „тука има, тука няма“, в която сме ако не откриватели, то поне първомайстори и царе. Помните ли я на всеки ъгъл в началото на незабравимия ни преход: захлупват ти парата и дим да я няма… А после наивниците чакат земята да се разтвори, па да ги глътне, или опищяват орталъка. Ама да са мислили, щото изобретателен е българинът.

Тъй и с водата. Уж суша и всички жадуват капчиците дъждовни, та да притрепнат радостно сърцата в града на кюмюра, а в туй време сателитните графики показват комай един и същи приток в язовира „Студена“ през последните две-три лета. Излиза какво? Че не майката природа, а пак нашенски гении са в основата на всичко: едни трябвало да проверяват и разписват отчетите, пък не щели (или друго помишлявали), втори си клатели краката, трети продавали охотно водата за промишлени нужди, а пък четвърти направо минали на самообслужване: вода все ще има, няма да ходят жадни, я… И по почина на кмета на Ярлово действали със самодейни тръби, а когато е нужно – и с отвертката… Ето ти я и цялата нашенска изобретателност. Пази Боже! Мислиш, че е добре за всички, тупат те по гърба хората, пият по една студена вода, смигат ти дяволито, печелиш изборите и накрая какво – лъсва дъното на водоема като лунна повърхност. Чешмите пресъхват и става една – да хвръкнеш, нямаш крила, да се провалиш – няма дъно, да речеш да се удавиш – няма къде. Народът постепенно освирепява, министърът на водите издимява в показно задържане, властта под кол и въже търси на кого да върже тенеке, та да натири подир него прокурорските кучета, дето чакат с изплезен език – тяхното никога не се губи.

Ясно. Миш-машът забъркан, ама без вода. А властта тръби: промени, промени, свиреп контрол му дай да усети тоз наш народ. Я в Москва как за час натириха малката мечка и измъкнаха от долапа някаква сива мишка, а народът там какво – мълчи и трепери.

Затуй оставяме настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а минаваме към най-строгите мерки.

Целта на последната министерска промяна е кризата да се разреши по съвсем нова формула: за всеки зор-ревизор, край всеки вир-язовир. Ще се слухти над всяка капка, стичаща се оттук насетне в язовира, ще се дебне за всяка отвертка и за всяка пукната тръба в района на кризата.

Бдителност язовир събира, ревизия вир напълня. Таз година без „Сурва“ в Перник, догодина „ледено хоро“ в Струма. Сега миш-маш, други ден – маш-миш, да се пукат вразите каква манджа са забъркали българите, щото цял Балкан да загърми.

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияМузика с небесно влияние
Следваща статияА може би и не бива

1 коментар

  1. Такава е уродливата анти-човешка реалност в България защото от 09-09.1944г,.та до днес частната собственост е забранена. През 90-те години за кратко някои наивници се опитаха да развият свой частен бизнес,но комунистическата власт бързо ги унищожи. Последният частник,който се опита да се отскубне от прегръдката на Партията беше Илия Павлов и неговата Мултигруп,но знаем какво му се случи. Когато собствеността е в ръцете само на един човек – в случая в ръцете на комуниста Борисов – резултатът винаги е един и същ – воден режим (в Перник). (Или дефицит на тоалетна хартия във Венецуела.) Тъй като собствеността е само в ръцете на Вожда,на другите не им остава друг начин да подсигурят бъдещето си освен чрез кражби. Кражбите се разрастват като епидемия и довеждат до…воден режим. След тридесет години „преход“,управляващите комунисти ни върнаха в началото… Зловещо е! Препоръчвам на свободолюбивите българи да си купят имот в Свободният свят… Ей така,за всеки случай…