0
1748

Младите в музиката I

Александрина Михайлова и Стоян Караиванов

Александрина Михайлова със своята преподавателка Райна Кабаиванска

Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени.

 

Александрина Михайлова, която ще учи в Академията на Ла Скала

Александрина Михайлова (род.1998) учи при Райна Кабаиванска в Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена. През 2013 г. печели първа награда от Международния конкурс Франц Шуберт в Русе, а след година Специалната награда на името на Гена Димитрова на конкурса Vivavoce в София, както и награда за най-добър млад изпълнител на конкурса Ото Еделман във Виена. През 2016 г. привлича интереса на маестра Кабаиванска и става най-младата участничка в нейния XVI Международен майсторски клас в Нов български университетВпоследствие печели голямата стипендия на Фонд „Райна Кабаиванска“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“ за обучение в Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена.
Дебютира в зала „България“ в концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска“, във Филхармоничния театър на Верона с концертно изпълнение на „Бохеми“ и в Театър „Лучано Павароти“ в Модена в концерт, посветен на великия тенор. На конкурса за оперното студио на Миланската Скала през юли т.г. Александрина е избрана сред 430 кандидати.
На 31 октомври тя ще пее заедно със световноизвестния баритон Томас Хемпсън, който за втори път ще изнесе концерт със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров.

Ще ни кажете ли какво ще изпълните на 31 октомври?

Засега ще кажа, че ще изпълним големия дует на Виолета и Жермон от „Травиата“ на Верди. Избрала съм за себе си две арии, които вече съм представяла на сцена и знам, че публиката ще ги хареса. Едната ария е на Лиу от „Турандот“ на Пучини.

Вие завършвате образованието си в Модена. Какво се изисква за завършването?

Подготвям една теза, както и едно, две неща, които трябва да изпълня и които съм вписала в самата теза, по която ще говоря. Това е нещо като дипломна работа.

Разбрахме, че ще продължите в следващите две години обучението си в оперното студио на Миланската Скала. Подадохте документи, явихте се на изпит…

Имаше прослушване в три етапа за влизане в Академията. Лека-полека стигнах до финалния етап, който се състоя на сцената на Ла Скала. След това директорът на операта Доминик Мейер дойде да представи резултатите на тези, които сме приети. Ще бъдем десетима.

Кога започвате?

Започваме през ноември. Засега все още не зная нищо и очаквам в началото да ни разяснят програмата. Но с маестра Райна Кабаиванска ще продължаваме да се чуваме и когато имам възможност, ще ходя на лекции при нея.

Как се почувствахте, когато стъпихте на сцената на легендарния театър? Много българи са излизали там. Днес Светлина Стоянова участва в две постановки, в централните партии.

Представих си цялата история, която се е случила на тази сцена, всички тези певци, които са минали оттам и са оставили частица от себе си. Това е историческа сцена.

Госпожа Кабаиванска, която многократно е пяла там, разкри ли ви някои тайни, свързани с този театър? Всяка сцена има своите специфични особености, които певците знаят.

Госпожа Кабаиванска ми каза да пея, да бъда себе си и да бъда спокойна, и всичко ще се нареди. Така и направих. Бях съвсем спокойна при явяването.

В момента подготвяте ли нещо?

Да, подготвям се за концерта в София, както и за концертите тук, в Италия. Имах два концерта. Единият беше в Модена за рождения ден на Лучано Павароти (10 октомври) и един в Кореджо. Подготвям жилището, където ще живея. В следващите две години, за съжаление, не бих могла да приемам други покани за концерти и спектакли, ако не са свързани с Академията на Ла Скала. Дори участието ми на концерта в София беше одобрено от директора на студиото на Ла Скала.

Всички оперни певци, с които говоря, се явяват на различни конкурси. Вие май не сте от тях.

Много зависи от конкурсите и кой ми е предложил да се явя. Там се явяват хора, които са подтикнати от някой друг.

Самата Райна Кабаиванска каза, че конкурсите не са били основополагащи за нея, защото след първия е получила предложения от две от най-големите оперни къщи и кариерата ѝ е започнала веднага. Но смяташе, че за младите певци е добре да се явяват на конкурси, защото те каляват психиката им.

Да, така е. Аз през май тази година спечелих един конкурс. От него започна цялата подготовка за Академията и стремежът да се явя. Ако оттам ми предложат да отида на някой конкурс, ще се замисля. Маестрата ми предложи да се явя на конкурса за наградата Ета и Паоло Лимити в Милано, тъй като тя имаше идея да подготви един спектакъл на „Бохеми“ с мен и с други участници от майсторския клас в театър „Арчимболди“ в Милано. За жалост, покрай пандемия тази идея не се осъществи, затова тя предложи да се явим на конкурса, за да ни чуе директорът на театъра. От този конкурс, заедно с тенора Джузепе Инфантино, който спечели трета награда, получихме покана да изнесем концерт в Севиля през февруари следващата година. Вече имаме идея какво бихме могли да изпеем.

Когато учите нещо, със сигурност го обсъждате с Райна Кабаиванска. Но случвало ли се е сама да разучите нещо и след това да ѝ го представите?

Да, случвало се е да опитвам, за да видя дали някои арии са подходящи за гласа ми. Маестра Кабаиванска е приемала някои, а други не толкова.

Вече четири години сте в класа на Райна Кабаиванска. Усещам, че имате прекрасни отношения с другите участници.

Да, ние сме колеги, поставени сме при еднакви условия и се стараем да си помагаме, да проявяваме разбиране. Все пак друго е, когато имаш приятели, с които можеш да излезеш. Колкото до колегите, които вече имат ангажименти, те са пример за мен да продължавам да се уча, да искам да напредвам.

Стоян Караиванов – от бандонеона и дирижирането до информатиката

Стоян Караиванов

Стоян Караиванов е роден през 1997 г. Учи при проф. Фабио Фуриа в консерваторията „Джовани Пиерлуиджи да Палестрина“ в Каляри, Италия, както и дирижиране с Найден Тодоров в НБУ. Специализирал е още при проф. Фридрих Липс, проф. Жак Морн, проф. Мие Мики, проф. Николай Кравцов, проф. Юрий Шишкин, проф. Фредерик Дешам и проф. Владимир Мандич. Той е единственият български бандонеонист, който свири по класическата аржентинска система.
На 27 октомври му предстои участие на фестивала „Пиано Екстраваганца“ заедно с ансамбъла „5/4 танго“.

В годината на Пиацола, когато целият свят изпълнява неговата музика, изправихте на крака зала „България“ на концерта заедно с Доач Бездюз през юни. Предстои ви отново концерт с музика на Пиацола.

За мен аплодисментите не са цел. Целта ми е да предам съдържанието на тази музика. Дали ще свиря в зала „България“, или в Разград, или в някой още по-малък град, за мен няма значение. Важно е усещането, когато в края на концерта, с последния тон аз да зная, че съм си свършил работата.

Свирите на акордеон, баян и бандонеон. Имате ли други инструменти?

Започнал съм с пиано, след това свирих на цигулка за кратко, след това на акордеон. Преминах на баян, защото предоставя много повече възможности от акордеона. Има две октави и половина повече в дясната си част. И накрая проявих интерес и към бандонеона, който в момента е главният ми инструмент.

А защо оставихте цигулката и пианото?

Бях привлечен от акордеона от най-малка възраст. Още когато бях на три години, исках за свиря на акордеон, но в Харманли нито имаше кой да ми преподава, нито имаше възможност тригодишно дете да свири на голям акордеон. Учех цигулка, докато бях в езиковата гимназия в Стара Загора. Тя ми помагаше да премина през трудностите, които изпитвах в гимназията, разтоварваше ме в свободното ми време. Но през цялото време исках да свиря на акордеон. И един ден това се случи. Моят първи преподавател е от Харманли, Димитър Димитров. Изключително отдаден човек. Две лета съм прекарал с него в дома му, всеки ден с нова и нова музика. Натрупах сравнително голям репертоар, част от който използвам и до днес. След това продължих в Пловдив при госпожа Здравка Андреева, която преподава в Музикалното училище. Тя ме свърза с един от най-великите преподаватели, Фридрих Липс – завеждащ катедрата по акордеон и баян в московската Консерватория „Гнесини“. Той ме накара да премина от акордеон към баян. У нас не са много изпълнителите на баян. Нямаше и преподавател, който да ми покаже.

Казахте, че има разлика във възможностите на акордеона и баяна, а какво може да се свири на баян?

Цялата клавирна литература в оригинал може да се изпълнява на баян, тъй като в лявата ръка имаме системата с мелодични баси, която го превръща в едно огромно пиано, доста по-компактно. Музиката за баян е музиката на ХХ век. Старите руски песни са началото на баяна, в момента сред големите композитори, които пишат за баян, е София Губайдулина. Благодарение на нея инструментът се качи на сцената с големите симфонични оркестри. Иска ми се нейни произведения да звучат и в България. Тази година тя навършва 90 години.

Чувала съм, че акордеонистите не могат да свирят на бандонеон.

Така е. Има три вида бандонеони. Единият е хроматичен, който е идентичен със системата на баяните. Ако можеш да свириш на баян, свириш и на бандонеон. Друг въпрос е как свириш, защото звукоизвличането на бандонеона е коренно различно. След това има бандонион и бандонеон. Бандонионът се използва за валсове, полки, мазурки. Той е типичен инструмент за фолклорната музика в Австрия, Германия. Бандонеонът идва от Аржентина, където с него се изпълнява тангото.

Вие къде учихте?

Когато си взех хроматичен бандонеон, заминах за Италия като повечето акордеонисти, за да се запозная с настоящия ми преподавател Фабио Фуриа. Той ми показа разликата в инструментите и ми обясни, че на такъв инструмент няма как да се изсвирят танга с подходящото докосване, с подходящото звукоизвличане. Той ме убеди да премина на диатоничен бандонеон. Когато навлязох в музиката, видях колко видове танга има. Това не се учи месец или година, а цял живот.

И разбира се, говорите не само за Пиацола, в когото сме концентрирани тази година.

Например тангата на Освалдо Пулиезе са изпълнени с драматизъм и всички акценти в музиката му са коренно различни от тези при Пиацола. Има осем стила в тангото и понеже сред живите бандонеонисти от старата генерация не са останали много, ние в момента учим от записи. За жалост, налага се да откриваме топлата вода, да намерим цветовете на инструмента. Не е достатъчно само да го разпъваш, както при акордеона. При него гравитацията е решаваща. Ти не го разпъваш, а му помагаш леко да се движи. Всяко потрепване на тялото се отразява върху звука на бандонеона. При акордеона и баяна ти си вързан с няколко каиша за инструмента и не си мобилен. Няма как да използваш левия или десния крак, или и двата, за да промениш звука.

Участвахте в няколко проекта, свързани с Пиацола. Предстоят ли ви други?

На 27 октомври с ансамбъла „5/4 танго“ заедно с маестро Людмил Ангелов, Маргарита Калчева, Цветан Недялков, Йован Богосавлевич ще възстановим в София историческия квинтет на Астор Пиацола. Това не само в Европа, но дори и по света не се случва често. За щастие, имаме електрическа китара с ансамбъла. Когато коментирах в чужбина, че имаме с състава си електрическа китара, ме попитаха: „Как успяхте да намерите?“ Те използват акустична с усилвател.
Имам и друг проект, „Историята на тангото“, с един от най-любимите артисти на България. Той предстои да започне в началото на 2022 г.

Участвате и в проекта „Медея“.

„Медея“ продължава в театър „Азарян“, следващото представление е на 3 ноември. Там участвам с баян. Изключителен проект на Снежина Петрова! Възхитен съм как композиторът Асен Аврамов успя да включи баяна в театралната постановка и в ключовите моменти да подпомогне драматургията.

Тангото стана модерно, много го изпълняват, но има ли кой да пее?

Иска ми се да намеря подходящ глас, проблемът е, че няма изпълнители, които да са преминали през специфичните техники за пеене на танго. Има много примери в България на хора, които решават, че ще изпълняват Пиацола. Но това не е Пиацола.

Това само за него ли важи?

Другите са още по-сложни. За мен Пиацола чисто технически е лесен за изпълнение. Но останалите танга са много специфични и трябва да се учат от живи майстори. През август участвах в майсторския клас на Хуан Хосе Мосалини, който е един от тримата живи бандонеонисти от старата генерация. Докосването до маестро от този ранг те белязва за цял живот. При него дори намигане с окото означава нещо.

По света има ли майстори, които пеят танго?

Изключително малко. Повечето ги използват в танго шоута. В Европа има един танго оркестър на Хуан Хосе Мосалини, който събира четири бандонеона с голям щрайх, с пиано и в някои от произведенията включва и певци. Крайният резултат на майсторския клас беше оркестърът на Освалдо Пулиезе. Мосалини е член на този оркестър. Той обяснява на всеки инструменталист – от пиано до цигулка, контрабас, виола, всеки един тон. За едно произведение от три минути той работи три, четири часа на ден. Но разказва, че в миналото едно триминутно произведение се е репетирало един месец, всеки ден детайлно. В Европа има петима, шестима добри преподаватели по бандонеон. Останалите са акордеонисти, които са преминали на бандонеон. Навремето Мосалини пристига от Аржентина на турне в Европа, но остава във Франция и става първият човек, който започва да преподава бандонеон в Европа. Благодарение на него днес инструментът се изучава.

В тези състави има ли танцьори?

Танцът е важна част от изпълненията. У нас имаме добри танцьори. Но например Пиацола е казвал: „Моето танго трябва да се слуша, а не да се танцува“. Той прави революция като Щраус – пренася тангото от залата за танци на концертния подиум.

Търсите автентичността на изпълненията, но тя вероятно е в Аржентина.

Много ми се иска да отида там и се надявам да успея. Духът е различен, там на всеки ъгъл можеш да чуеш танго.

Учите и дирижиране.

В далечното бъдеще планирам да възстановя един такъв типичен танго оркестър. Но за да можеш да ръководиш репетиция на двадесет, тридесет души, трябва да разбираш от дирижиране.

Говорим доста за тангото, но на бандонеон се свирят и други произведения.

Ето например сега свиря прелюдии и фуги на Бах. Някои не биха дръзнали, защото както обясних, системата на отваряне и затваряне е различна, ние свирим на четири различни клавиатури. Доста по-трудно е от орган, защото там клавиатурите имат еднаква подредба. При нас няма логика. Да направиш една транскрипция на Бах, отнема много време. За да можеш да я изработиш технически, което е наистина предизвикателство за инструменталиста, но и да я изработиш музикално, за да предадеш този смисъл, който Бах е вложил в произведението. Ние сами правим транскрипциите, защото познаваме добре инструмента. Там, където е невъзможно да влезем в долен или горен регистър, тъй като нямаме пълна хроматична гама, липсват ни някои тонове от нотната стълбица, тогава трябва да пренесем в друга октава, но все пак трябва да запазим звученето. И бих казал, че опитът учи.
Започнах да правя транскрипция и на сонати на Скарлати и се оказа, че той може да звучи много нежно на този инструмент. По начало инструментът и тангото са леко агресивни.

Особено при Пиацола…

Да, при него болката е основна. Но за да си способен да извадиш всички цветове на този инструмент, трябва да владееш всички оръжия. Нежността няма как да се изгради с музика на Пиацола. А когато изработиш една такава соната на бандонеон, ти си добил достатъчно технически умения.

Мие Мики съм слушала със Скарлати.

Да, аз съм бил в неин майсторски клас. Заради нея започнах да свиря на класически акордеон. Тя е изумителна! Благодарение на нея се запалих и по музиката на Пиацола. Заради нея исках да науча Концерта за бандонеон и оркестър „Аконкагуа“. Тя е фактор в моя живот.

А смятате ли да изпълните тези транскрипции, за които говорите?

Надявам се, за да покажа, че бадонеонът не е само Пиацола. Има много танга на други композитори – Хулио де Фаме, Леополдо Федерико, Анибал Троило, които във версия за соло бандонеон звучат наистина грандиозно. Подобна програма би се харесала на публиката.

Остава ли ви свободно време?

Опитвам се да не ми остава свободно време. Освен дирижиране сега завършвам информатика също в Нов български университет. В XXI век е изключително важно да можеш да си направиш уебсайт, да можеш да се представиш правилно в социалните мрежи. В програмата учим много други неща, но учим и това, което аз използвам пряко в работата си.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияЗад червената врата
Следваща статияВсички езици човешки