0
232

Многообразието на Girls Names

GIRLS_NAMES_photo

Разговор с Филип Куин, единия от китаристите на северноирландската инди-рок формация, която ще свири на 7 октомври в София.

Girls Names от Белфаст идват за пръв път в София днес (7 октомври, от 20 ч. в клуб *Mixtape 5*, B-Side) по покана на платформата Indioteque. Групата е създадена през 2009 г., а сред основните влияния критиката авторитетно изрежда Берлин на Боуи и Einstürzende Neubauten, италианския футуризъм, руския конструктивизъм, европейската история и идентичност, Ник Кейв и Едуин Колинс“. Последният им засега студиен албум Arms Around A Vision е определен от The Line Оf Best Fit като „мрачен, интелигентен и със сигурност един от най-креативните албуми за 2015“, а в Drowned In Sound за тях пише: „Girls Names са група, която постоянно открива нови територии и никога не се задържа на едно място и в един жанр”. Тъкмо ги номинираха и за Nortnern Ireland Music Prize.

Да започнем от Белфаст – преди и сега…

В момента в Белфаст няма кой знае каква сцена. А когато групата се събра през 2009 г., имаше много добра музика наоколо, много добри банди. Но оттогава голяма нещата се промениха – част от клубовете затвориха през последните години, което поуби сцената. Разбира се, има групи, на които това не се отрази, и те продължиха да си свирят. Просто не са толкова много днес – това е най-голямата разлика. Белфаст, от друга страна, е евтин град за живеене, така че ако решиш да останеш там, ще ти е по-лесно да правиш музика, отколкото ако си в някой друг голям град. Лично аз намирам Белфаст за доста скучен и депресиращ град, студен и влажен. Много от хубавите стари сгради са бутнати още през 60-те и 70-те, но и днес някои се бутат, за да се изграждат пътища и все по-грозни модерни постройки. Но тази ситуация може би служи за вдъхновение да правиш музика, защото в един такъв град не ти остава много какво да правиш – ако искаш да си запълваш времето с нещо продуктивно, интересно и красиво. И мисля, че това също е един вид вдъхновение за правена на музика – да искаш да създадеш красота, когато около нас тя липсва.

Диапазонът на усещания, когато човек слуша музиката ви, е доста широк. Как съжителстват енергичността със студената меланхолия в музикалната ви вселена?

Мисля, че винаги е по-смислено и интересно, когато музиката ти е смесица между тъмното и светлото. Всички в групата винаги сме се вълнували от много и различни видове музика. Някои от песните ни може би са по-танцувални от други, които пък са по-студени и атмосферични, изпъстрени със странни и стряскащи шумове… Смятам, че всичко това произтича от многообразието от вкусове и интереси в групата. А и е логично да има контрасти – досадно би било всички песни в даден албум да звучат по един и същи начин…

На Балканите идвате за втори път, но за първи път – по-обстойно…

Да, свирили сме вече веднъж в Скопие, на фестивала „Здраво млади“, и бяхме много добре приети от публиката. А това те кара да искаш да се върнеш. Но е вълнуващо и когато отиваш някъде, където никога не си бил – като в България и в много други страни специално на това турне.

Преди броени дни излезе ЕР-изданието Revisionism с ремикси на ваши песни. Какво можеш да ни разкажеш за него, преди да сме го чули?

В групата всички винаги сме обичали ремиксите и колаборациите с хора, които харесват музиката ни, и за мен лично е голям комплимент, че Broken English Club, на които съм голям фен, ни ремискират – техният ремикс на песента ни A Hunger Artist, мисля, се получи наистина добре. Винаги са вълнуващи възможностите да дадеш музиката си на някого, за да я интерпретира по своя начин. Обикновено в такива случаи посоката е ясна – на преден план излизат по-електронното звучене и съавторството, но винаги е любопитно да чуеш резултата. Самият Катхал (Къли – фронтменът на Girls Names – б.а.) направи един от ремиксите. Не знам доколко той самият би искал да се акцентира на този факт, но мисля, че е направил нещо изключително с парчето Malaga

Споменавайки този страничен проект на Катхал, нека кажем, че всички вие имате странични проекти. Преплитат ли се те с музиката на Girls Names, както в ремикса на Катхал, или се опитвате преднамерено да разграничавате нещата?

Всеки от нас има различни проекти, пък и сме свирили в много и различни проекти през годините. Както вече споменах, харесваме много и различни видове музика. Понякога се получава да започнеш да работиш по нова песен и накрая да си кажеш: „Не, мисля, че тази песен не би сработила с Girls Names, дали пък тя не е за някой нов контекст/проект, който да създам“. Аз лично правя и електронна музика. Идеите непрекъснато извират от нас – в различни посоки.

Няколко думи за форматите, защото вие сте от поколението групи, които се завръщат към виниловия формат, дори към касетите (и такава имате издадена). Как виждаш ти този процес на установяване на „физически контакт“ с публиката във времената, когато всичко може да бъде закупено или откраднато в електронен формат?

Мисля, че що се касае до нашата музика, хората търсят най-вече виниловите ни издания, особено ако говорим за последните години, когато плочите отново се върнаха на мода… Но също така в различните страни в Европа, в които свирим, са популярни различни формати. В Германия, например, личното ми впечатление е, че се търсят повече дискове, което за мен е наистина странно. Може би като цяло днес дисковете са популярни сред по-възрастното поколение. Предимството на днешния ден е, че възможностите са много – и дискове, и плочи, и bandcamp… Музиката днес е достъпна.

Какво можеш да ни кажеш за немузикалните влияния, които се проявяват в музиката на Girls Names – въпросът е доста широк, така че те питам за твоята гледна точка и твоя опит, давайки си сметка, че всеки от останалите членове на групата може да даде различен отговор.

Всичко влияе в някаква степен – състоянието на света, начинът, по който се чувстваме, постоянното състояние на промяна, в което живеем. Всеки албум, който правим, е частично това, което сме искали да направим, но и частично това, което се е получило накрая. Аз например понякога мога да имам в главата си даден образ или сцена, видяна на кино, които да вдъхновят създаването на музика. Вдъхновяват ме модернистите. Винаги съм харесвал също така нетрадиционното звукоизвличане, свиренето на инструменти по неконвенционален начин. Това невинаги е лесно, защото хората вече са измислили и пробвали всичко, и понякога се озоваваш в ситуация неволно да копираш нещо или някого, но пък си остава импулсът да търсиш как да изсвириш нещо различно с надеждата, че то ще е и ново.

Какво ти се иска лично на теб да има в следващия албум на Girls Names като насока?

По-кратки песни, които да удрят направо в целта.