0
1532

Многото измерения на Камино

kamino
„Пътят Камино и нетипичните пилигрими“

За документалния филм „Пътят Камино и нетипичните пилигрими“ и дискусиите, които той предизвика.

Напоследък става все по-модерно прожекциите на филми да се съпровождат с дискусии. И има смисъл в това, защото видяното на екран се разгръща в по-широки хоризонти, когато след прожекцията хора с опит, обвързан с тематиката на филма, споделят своите преживявания в непосредствен разговор с публиката. Такава една дискусия, заради която собствениците на киното почти се уплашиха, че няма да успеят да затворят вратите  преди полунощ, се развихри след документалния филм „Пътят Камино и нетипичните пилигрими“ (The Unlikely Pilgrims, Австралия-Испания (2013), режисьори Джон Чери, Кирстен Малион).

Деветдесетминутната киноистория ни превежда по прочутия от векове насам Камино Сантяго де Компостела в Северна Испания. В първия момент човек смята, че това е просто един филм пътепис за пътя на християнските поклонници, но историята крие множество пластове, а самият път – също. Документирано е изминаването пеша на  пътя до катедралата в град Сантяго, инициативата е на Ронан О`Конър – инструктор в рехабилитационен център за лечение на наркозависими и алкохолици в Австралия. Самият той е изминал пътя Камино пет пъти и твърди, че ходенето на големи разстояния има лечебен ефект. Именно затова организира преход за своите подопечни, надявайки се, че по време на своето Камино всеки един от тях ще успее да преосмисли нагласите и ценностите си, да ги пренареди и да се върне възкресен за нов живот у дома.

Класическият път Сантяго де Компостела е дълъг 800 км и Ронан поставя предизвикателство пред своите пациенти да изминават пеша по 30 км на ден, докато стигнат до величествената катедрала в Сантяго. Някои от тях опитват да хитруват и спестяват физическото усилие, използвайки колесен транспорт, друг се отказва преди финала, колкото и добре да разбира какво е цялостното въздействие на изминаването на Камино именно пеша. В крайна сметка организаторът на цялото изживяване Ронан остава неразбран и при завръщането си обратно в Австралия бива уволнен от рехабилитационния център.

Навярно да седиш и да гледаш час и половина как някакви хора вървят от град до град пеша, да проследяваш като видеодневник как се изменят емоционалните им състояния по време на пътя и при определени ситуации, които възникват по Камино – на някого това би му се сторило отегчително. Истината обаче е, че тази австралийско-испанска продукция е изключително ценна за гледане, защото поставя множество въпроси пред зрителя, които той да зададе на самия себе си.

kamino1
Кадър от филма „Пътят Камино и нетипичните пилигрими“

Камино Сантяго де Компостел има историческа стойност. Единият от специалните гости на дискусията след филма – писателят и преводач Константин Димитров, обясни, че преди векове, когато в региона са се водели битки за територии, пътят е бил една особена помилвана територия, на която пилигримът няма право да бъде докосван. Така Камино се е утвърдил като земно пространство, където мирът е неопетняван столетия наред. Освен това се твърди, че именно основният път – от френско-испанската граница, от малкото градче Сен Жан Пие дьо Пор до Сантяго, е земно копие на Млечния път. На трето място Камино е поклоннически път за вярващи християни, които го изминават, за да проследят отчасти стъпките на свети Яков и да преминат през множеството християнски храмове, намиращи се в отделните му точки. Всъщност от испански думата „пилигрим“ има две значения – поклонник и пътник. Съвременните пилигрими имат възможността да посещават меси, които се отслужват вечерно време в храмовете в различните селища.

Може би много по-дълбок е аспектът на вътрешното преоткриване, за което говори и филмът, за което свидетелстват и всички, минали по Камино. „Камино е изключителен шанс да останеш сам, но самотата там не е онази плашещата самота,“ твърди Константин Димитров. Другият специален гост на дискусията – Владина Цекова допълва, че по пътя непрестанно си заобиколен от хора, създаваш нови контакти и приятелства, но дори вървейки рамо до рамо с други, успяваш по-добре да чуеш вътрешния си глас и започваш наистина да преоткриваш същинското си Аз. „Ако си гневлив, на Камино гневът изчезва.“ – споделя Владина. „Ако си плашлив, страхът се изпарява. Ако си ревнив – забравяш за това. Освен това човек се научава да живее с много малко. Няма суета там! Камино е проекция на живота.“

Но от думите на двамата стана ясно, че личностният процес при изминаването на пътя е насочен не само навътре в нас самите, но и от нас към околния свят: „На Камино хората изключително много се сближават. Осъществява се голямата утопия на пълното разбирателство. Хората стават радостни, склонни да си помагат във всяка една ситуация,“ обяснява Константин Димитров. Той очертава и друг един немаловажен аспект на пътя – заради нестихващия, дори увеличаващ се интерес към него, испанските власти организират многоо културни прояви и фестивали във всяко градче, през което той минава. Тъкмо затова са верни и думите на Владина, че Камино е проекция на живота – тръгвайки като пилигрим по него, се докосваш до различни измерения – физическото – от дългото едномесечно ходене пеша всеки ден, личностната трансформация навътре и навън, духовната искра, която се разгаря, подтикната както от религиозните, така и от културните прояви.

Интересът у българите към изминаването на Камино се засилва все повече. За това сочи повторната прожекция на филма, съпроводена отново с дискусия. А друг пилигрим с опит – Галена Митева, организира на 18 юни безплатен уебинар във виртуалното пространство, за да даде препоръки и да отговори на въпросите. А ако ви е любопитно да научите още за пътя, надникнете в цикъла „Писма на един поклонник” на Константин Димитров, публикуван в Портала, който и в този момент четете.

Още по темата: Писма на един поклонник